Пло̀вдив е вторият по големина град в България с население 343 424 души по настоящ адрес
Град Пловдив съществува без прекъсване от VI хилядолетие пр.н.е., но наименованието му до средата на IV век пр.н.е. не е изяснено. Според някои автори това име е Евмолпия – предположение, основано на сведение от Амиан Марцелин от IV век.[11]
През 342 г. пр.н.е. градът е завладян от Филип II Македонски, който издига крепостни стени.В по-късните източници градът носи неговото име – Филипополис (т.е. „град на Филип").[11] През следващите столетия градът е наричан на различни езици с варианти на това име. В древността се използва неговата тракийска форма Пулпудева или Пулпудава. След широко разгърнатите строежи на Флавиевата династия в града, за известно време той е наричан Флавия Филипополис. В старобългарски източници се използват вариантите Пъпълдин, Пълдин и Плъдин, от които произлиза съвременното име Пловдив.Според Чепинския летопис името е плоднь градь, вероятно със значение на „плодоносен град“ поради плодородието на тракийската низина около долината на Марица. От гръцката форма Филипополис произлиза и турското име на града – Филибе.
В отделни периоди са използвани и други наименования на града, но те не са били трайни. Някои древноелински източници го наричат Понерополис (буквално „град на крадците/измамниците“), пренебрежително название, насочено вероятно към владеещите града македонци. През Римската епоха се използва и името Тримонциум („Трихълмие“ – заради трите хълма, на които е разположен градът през Античността).[
Някои изследователи идентифицират с Пловдив античния град Одрюза, от който са запазени само отделни бронзови монети.
На името на Пловдив са наречени различни обекти:
Античен стадион
Античният стадион в Пловдив се намира в самия център на града. Построен е по времето на император Адриан. Размерите му са внушителни – 240 m дължина и 50 m широчина. Събирал е около 30 000 зрители. Седалките са изработени от мраморни блокове и са разположени на 14 реда.
Джумая джамия
Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Разположена е в центъра на града, до Aнтичния стадион, вероятно върху разрушената църква “Св. Петка Търновска”. Тази джамия има 9 купола, покрити с оловни листове. Точното време на построяването й е спорно, приема се за вероятен периода 1433 – 1436 г.
Слънчев часовник
На югозападния ъгъл на Джумая джамия има слънчев часовник. Дарен е от руски офицер и е поставен през 1878 г. През 1946 г. нобеловият лауреат Иво Андрич забелязва доста занемарения тогава часовник и препоръчва да се преначертае спрямо пловдивското географско положение, така че жителите на града да имат свое време.
Карта
Този барелеф се намира в началото на една стръмна улица с едър калдъръм, водеща в лоното на Стария град. Представлява стилизирана карта на някои от най-красивите и посещавани обекти в този бисер на европейската столица на културата през 2019 г.
Цанко Лавренов
Изключителният български живописец Цанко Лавренов е самоук художник. Единственото му образование по рисуване е в частно училище във Виена през 1921 – 1922 г. във Виена. Разностранните области, в които твори, и интересният му стил го правят художник извън рамката.
Аптека
Сградата, в която се помещава аптеката „Хипократ”, е построена през 1872 г. Всъщност днес това не е действаща аптека, а музей на фармацията. Експонатите разкриват как са приготвяни лекарствата само от естествени материали – билки, мазнини и минерали. Интересна е и старата каса, произведена в САЩ през 1903 г. и работеща до днес.
Златю Бояджиев
Къщата на големия български художник Златю Бояджиев е построена около шестдесетте години на ХІХ век и е една от най-красивите в Стария град. Притежава уникална архитектура. На двора се намира скулптура на твореца, който, след прекаран инсулт през 1951 г. и парализа на дясната част на тялото, започва да рисува с лявата ръка.
Църква „Св. св. Константин и Елена”
Това е един от най-старите култови обекти в Пловдив. Първите данни за християнско светилище датират от ІV век. След това многократно е бил разрушаван и построяван отново. Днешния си вид църквата придобива след строежа от 1832г. след специален султански ферман, разрешаващ на българите да си строят християнски храмове.
Етнографски музей
Музеят се помещава в една от най-красивите възрожденски къщи, запазили се в България, и е известна като Куюмджиевата къща. Построена е през 1847 г. Тук се съхранява богата сбирка предмети, свързани със занаятите в Тракия, Средногорието и Родопите, както и множество произведения на изобразителното изкуство.
Хисар капия
Това е едно от емблематичните места в град Пловдив. На това място е съществувала порта от най-дълбока древност. Под едрия калдъръм се намират основи от римско време. Приема се, че сегашният облик на комплекса е от ХІІ – ХІV век, а по-късно – през ХVІІ – ХVІІІ век, наоколо започват да строят къщите си заможни търговци.
Музей на Възраждането
Тази респектираща прекрасна сграда е построена през 1846 – 1848 г. От 1951 г. в нея се помещава Регионалният исторически музей. Сред богатите му сбирки са и тези за българското възраждане и за съединението на България. Тук се съхраняват огромен брой хладно и огнестрелно оръжие, документи, снимки, ордени, медали и т.н.
Къща на Ламартин
Парадоксално е, че големият френски поет и политик Алфонс дьо Ламартин през 1833 г. на връщане от Ориента отсадя в тази красива къща за 3 дни, а вече над 180 години тя носи неговото име. Иначе е построена от неизвестен майстор за богатия търговец Георги Мавриди в периода 1829 – 1830 г.
Къща на Ритора
Къщата носи името си от прозвището на собственика й, наречен Ритор поради това, че е бил известен деец в църковното настоятелство на Пловдивската митрополия. Родът му се е занимавал с абаджийство (абата е дебел вълнен плат или дреха, ушита от него). В къщата се намира най-старата запазена в Пловдив турска баня.
Античен театър
Това е един от най-добре запазените антични театри в света. Построен е в началото на ІІ век. От местата на зрителите сцената се вижда на фона на красивата планина Родопи. Когато е функционирал в древността, е побирал между 2 000 и 7 000 зрители. В днешно време в него се провеждат различни спектакли пред около 5 000 души.
Църква „Св. Богородица”
Според малка плоча, взидана над една от вратите, строежът на църквата в сегашния й вид е започнал през април 1844 г. Преди това на същото място е имало християнско светилище, а впоследствие – църква. В днешно време това е катедралният храм на Пловдивската епархия.
Къща на Христо Г. Данов
В тази къща е живял големият български книжовник и родоначалник на българското книгоиздаване Христо Г. Данов. Началото на тази дейност е поставено именно в тази къща. В нея се пази интересна колекция от предмети, притежавани от този велик българин – книги, атласи, карти, глобуси и др.
Старият Пловдив
„Главната“ е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив с множество забележителности. Най-големият парк – „Цар Симеоновата градина“, е основан от Люсиен Шевалас през 1862 г. и е в самото начало на централния комплекс. Много пловдивчани и гости на града се радват на поддържаните зелени площи, като в самия парк се намира една от атракциите – „Пеещите фонтани“, любимо място през летните горещини. Самата улица започва от централния площад пред сградата на Централна поща и продължава с една от емблемите на града – фонтанът „Копчетата“ (кръстен на седалките около фонтана), който вечерно време се осветява и създава неповторима атмосфера. По продължение на „Главната“ от двете и страни стоят прекрасни старинни сгради от края на 19-ти век с множество модерни магазини. Има голям брой павирани разклонения, като местните ги наричат с общото наименование „Капана“ – място за пазаруване. Централната улица е разделена на две части от малкия площад „Римски стадион“ (Джумаята), като под него се намира едноименният реставриран старинен комплекс. В близост са Старият град със запазена възрожденска архитектура, множество археологически разкопки и уникалният Античен театър.