Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. През 1963 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.
Според данни от 15.12.2015 г. градът е на 16-то място по население със своите 70 000 жители по настоящ адрес и един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.
През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019.Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван Търново в чест на старата столица на Република България.
Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.
Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от тракийски и други древни племена.
На хълма Царевец е съществувало укрепено римско селище. Години по-късно на хълма е съществувало укрепено византийско селище.
Районът около града е бил обитаван от славяни. В периода VII – VIII век, на хълма Царевец се създава селище съставено от славяни и българи. Вероятно градът е бил една от резиденциите на българските владетели, имайки в предвид българското и славянското население в региона. Градът е нападан от печенези, узи и кумани. По време на този период в града е имало голям български гарнизон.
Търновград става значителен град по време на Първата българска държава. Възможно е поради важността си градът да е бил резиденция на владетели от Първата българска държава. Кръглите кули и масивните крепостни стени около манастирския комплекс „Великата Лавра“, строен през ХІ-ХІІ век, свидетелстват, че градът е бил важен център.
Средновековният Търновград
През 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, продължило 167 години, и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство(1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно. В града се свиква Църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия, начело с архиепископ Василий.
На мястото на днешната гара „Трапезица“ е съществувал еврейски квартал. Търново се е славен като Българския Ерусалим. В Търновград са се съхранявали мощите на тринадесет светци. На хълма Трапезица са се пазели мощите на Свети Иван Рилски, Свети Михаил Воин, Свети Иларион Мъгленски, Свети Йоан Поливодски и на Света Филотея.
В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.
Останки от дворцов комплекс
Останки от Шишмановата баня
През 1598 г. избухва голямото Първо търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. градът става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.
Италианецът Дойно Викенти построява в Търново копринена фабрика през 1861 г.
Фабрика в града (1900)
След Освобождението и подписания Берлински договор в Търново се свиква Учредително народно събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков [17], на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция. Тук се провежда от 17 април до 26 юни 1879 г. и първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания.
В Търново са проведени 4 от седемте Велики Народни събрания: I – 1879,
III – 1886/1887, IV – 1893 и V – 1911 г. Тук е открито през 1990 г. и VII Велико Народно събрание, което после заседава в София.
На 22 септември 1908 г. в Търново княз Фердинанд тържествено обявява независимостта на България и приема титлата „Цар“.
През първото десетилетие на XX век, градът е електрифициран и край Янтра се построява микроелектроцентрала.
Бившият турски конак в Търново, където заседава Учредителното събрание
Центърът на града през 50-те години
За града са написани много пътеписи от Иван Вазов, Найден Геров и др. За Търново има посветени и много стихове. Автори на някой от тях са поети, като: Николай Зидаров, Блага Димитрова, Христо Христов, Христо Гоневски и др. Българските изпълнители Руслан Мъйнов, Марин Тачков и др. са посветили свои песни на града.
Christmas tree in Veliko Tarnovo
Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър.
В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, лазерни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.
Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец
„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.
Светлинни ефекти от спектакъла „Звук и светлина“ на Царевец
Изглед от Велико Търново с паметника на Асеневци
Нощна панорама от Велико Търново с буря
За повече информация тук