Връх Шипка

Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.

През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.

Паметникът на свободата на връх Шипка

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.

Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93. Печат има на касата.

Първа битка при Шипка

Шипченска битка от юли 1877 г. е първото сражение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 година. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.

На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната (подполковник Хоменко) към обяд на 5/17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната (подполковник Линдстрьом) нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата (капитан Кончалов) предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.