Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.).

Хълмът е обитаван и през бронзовата епоха и желязната епоха. Открити са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр. н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло е унищожил следите от него. Само малки участъци са оцелели под по-късните постройки. Те произхождат от два разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV – II в. пр.н.е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV – I в. пр.н.е. в този район.

Не е известно докога тракийското селището е продължило своя живот. Отсъствието на римска керамика и монети от периода I-III в. показва, че то прекратява своето съществуване към началото на нашата ера.

В края на V в., по времето на император Анастасий I (491 – 518 г.), на хълма Царевец е построена ранновизантийска крепост, напоследък отъждествявана с известната от изворите Зикидева. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. Предполага се, че населението на римския град Никополис ад Иструм, който тогава бил в упадък се е преселило на хълма Царевец поради по-добрата му защиетност от варварските нападения. От този период датирта една базилика и прилежастите и сгради.

Това укрепление оцелява до началото на VII век, когато е унищожено по време на аваро-славянските нашествия. Последните ранновизантийски монети на хълма са от 614 г., сечени при император Ираклий.

През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се разраства и заема целия хълм. Следи от феодален замък от този период не са открити.

Към средата на XII век започва изграждането на крепостта и феодалния замък. Най-голямото развитие градът получава по времето на Втората българска държава, когато става нейна столица.

Повече информация тук