Селищната могилата “Химитлията” /Плоската могила/ се намира на 2,5 километра югоизточно от Сокол. Тя е с диаметър около 100 метра и височина 9 метра. На север от нея, до 80-те години на миналия век е съществувала чешма с голям дебит и добра за пиене вода. В следствие обработките на околните ниви, връзката на чешмата с извора е прекъсната.

На могилата се извършват планомерни разкопки включени в общия проект “Сокол” и се финансират от СУ “Св. Климент Охридски” и Исторически музей – Нова Загора.

Според керамиката и находките I строителен хоризонт може да се датира във финала на Ранната бронзова епоха 2 или самото начало на Ранната бронзова епоха 3. Керамиката е типична за периода и има многобройни паралели в съседни селищни могили като тези до селата Дядово и Езеро. Могилата е била обитавана и след края на Ранната бронзова епоха, което личи по разрушена от иманяри римска постройка /І – III в./, както и от гробове, в които погребаните са положени съобразно християнския обред.

ПРОУЧВАНИЯ НА СЕЛИЩНА МОГИЛА ПРИ СОКОЛ

2004 г. - (Красимир Лещаков) Селищната могила “Химитлията” е с размери: диаметри на основата 120 м (север – юг) и 100 м (изток – запад), и височина 8 м. Проучванията бяха концентрирани в шест сектора и стратиграфските данни бяха корелирани. Основната задача бе почистване на съществуващите изкопи и установяване на стратиграфията на пласта от раннобронзовата епоха. Първият строителен хоризонт е отчасти унищожен от интервенции през римската епоха и средновековието. Вторият строителен хоризонт бе проследен на голяма площ (около 300 кв. м) и е значително по-добре запазен. Документирани бяха основи на жилища, чиито подове са замазани с бяла варовикова маса, както и групи стопански съоръжения извън тях – пещи, зърнохранилища и огнища. Трети – пети строителен хоризонт бяха документирани само в профилите на иманярските ями. Те са ясно разграничими по струпвания на опожарена стенна мазилка, основи на пещи, огнища и подове на жилища. Характерно е широко използуване на кирпичи и камъни – както в градежа на жилищата, така и на навесите около стопанските съоръжения. Керамиката от горните три строителни нива е типична за етапа Михалич – развита фаза, и особено за неговия финал. Находките включват цели и фрагментирани съдове, многобройни сечива от камък, кремък, кост и рог на елен.

2005 г. - (Красимир Лещаков) Проучванията обхванаха 355 кв.м в централната и южната част на могилата, и 50 кв.м в североизточната й част. В южната част на могилата работата обхвата І–ІІІ строителен хоризонт. На места бе достигнат ІV строителен хоризонт. Бе установено, че тази част на могилата е била използвана като стопански анекс – разчистени бяха питоси, огнища и пещи, които са извън жилищни постройки. Някои от стопанските съоръжения са били покрити и защитени с кирпичени стени от север. На едно място установихме основите на траншея за стена от ІІ или І строителен хоризонт, която прорязва кирпичените деструкции от ІІІ строителен хоризонт. Стената е ориентирана СИ–ЮЗ и маркира източната част на жилище, което остава в непроучената площ. Според керамиката и находките, І строителен хоризонт може да се датира във финала на РБЕ 2 или в самото начало на РБЕ 3. По-ниско разположените строителни нива попадат в развитата фаза на РБЕ 2. Керамиката е типична за периода и има многобройни паралели в съседни селищни могили (Дядово и Езеро) и в укрепеното селище при Михалич. Сред находките заслужават внимание комплектът кремъчни стрели и колективната находка от зооморфни фигурки (бик, крава и две малки), намерени в І–ІІІ строителен хоризонт. Могилата е била обитавана и след РБЕ, за което свидетелстват римска постройка (І–ІІІ в.) и гробове с християнски погребения без инвентар, което затруднява тяхната датировка.

2007 г. - (Красимир Лещаков, Георги Кацаров, Надежда Тодорова, Ваня Петрова) В южната периферия на могилата бе достигнат къснохалколитен пласт, нарушен от средновековни гробове. Бяха разчистени опожарени деструкции от жилище. Керамиката и находките са от края на Караново VІ. Продължи проучването на пласта от РБЕ2 в южната част на могилата. В западната част на проучваната площ бе разкрита постройка от ІІ–ІІІ в.сл.Хр., нарушаваща горните нива от бронзовата епоха. В централната част на сектора бе разчистена ивица от кирпичи, дълга 3,30 и широка 1,20–1,50 м, вероятно от паднали стени. Отдолу бе проучен под с горял пласт. В квадрат L7 бяха документирани деструкции от І–ІІ хоризонт на РБЕ. Останките от І хоризонт са дебели до 0,25 м. Останките от ІІ хоризонт са горели. Намерени бяха глинен съд, съдче, костена игла, питос и др. ІІ хоризонт е имал поне два етапа, обхващащи дълъг период. Съвпадането на пещите и огнищата от І–ІІ и ІІ–ІІІ хоризонти свидетелства за континуитет в селищното планиране. В квадрат М10, ІІІ хоризонт, бяха разкрити огнища и питоси. Ремонтите на стените и дъната показват продължителното им използване. В квадрат L10 бе документиран ров широк 0,70–1,10 м, с два етапа на функциониране. По неговото протежение има дупки от колове с диаметър 0,10–0,25 м, забити над 0,60 м дълбочина, някои с легла обмазани с глина. Керамиката в рова е от РБЕ1. Находките от разкопките включват керамични съдове от началото на РБЕ2, сечива от кремък, камък, кост и рог на елен, калъп за бронзови игли и др.

2008 г. - (Красимир Лещаков, Георги Кацаров, Татяна Кънчева-Русева, Ваня Петрова, Надежда Тодорова) Продължи проучването на пласта от РБЕ в южната част на обекта, където през 2007 г. бяха разкрити стопански постройки, питоси, огнища и пещи. Кирпичените деструкции от ІІІ хоризонт РБЕ 2 вероятно представляват свободни стени, затваряли навеси. В квадрати L6–8 и K7 бяха разчистени каменни зидове широки около 1 м, датирани във IІ–ІV в.сл.Хр., според намерената керамика. В квадрати L8–9 бяха проучени многократно подновявани съоръжения от I и IIІ хоризонти. Разкрити бяха огнища, питоси и пещи. Аналогични стопански съоръжения бяха проучени в квадрати K7 и L10–M10, ситуирани във ІІ и ІІІ хоризонти. Намерени бяха бронзово шило и керамика от края на РБЕ 1 или началото на РБЕ 2. В квадрати N10–О10 започна проучване на масивни деструкции от къснохалколитно жилище (?), загинало от пожар в края на халколита, като покъщнината е запазена in situ. Постройката е имала измазан таван или евентуален втори етаж. Намерени бяха четири глинени тежести за стан и костен прешлен за вретено.

2013 г. - (Красимир Лещаков) Проучен бе пласт от края на РБЕ I в централната част на могилата, която е била заета от съоръжения за съхраняване на хранителни припаси и за приготвяне на храна, покрити от навеси. Бяха разчистени основите на пещи, огнища и питоси, групирани в три комплекса с няколко фази на използване. Всеки комплекс се състои от пещ или голямо огнище с перваз, около която/което са групирани няколко по-малки огнища, няколко зърнохранилища и една или две трамбовани и измазани площадки. Проучени бяха останки от жилище от късния халколит в южната периферия на могилата. Сградата е била най-малко двуетажна. Стените са били глинобитни и масивни. Разкрита бе пещ, която е била изградена на втория етаж. Керамиката и находките показват, че жилището е било опожарено в края на късния халколит (Караново VI – Коджадермен – Гумелница).

...

През м. юли-август 2017 г. е проведена осмата поред археологическа кампания на селищната могила от халколита и ранната бронзова епоха (V-III хил. пр. Хр.) край с. Сокол, община Нова Загора.

(Д-р Ваня Петрова – научен ръководител на екипа, проф. д-р Красимир Лещаков от СУ, катедра Археология – научен консултант и др.)

Продължава проучването на пласта от ранната бронзова епоха върху южната част на могилата, на площ от 300 кв. м. Разкрити са многобройни съоръжения – пещи, огнища и зърнохранилища и свързани с тях обмазани платформи и площадки, върху които са документирани цели и фрагментирани на място керамични съдове. Значителен интерес представляват концентрации от овъглени зърна на житни и бобови растения, документирани както в специално изградени от глина зърнохранилища, така и извън тях, по всяка вероятност съхранявани в контейнери от органични материали. Въз основа на керамчните материали, разкритите останки могат да се датират към края на първата фаза на ранната бронзова епоха в Тракия.

Благодарение на многобройните данни за приготвяне, консумация и съхранение на храна и хранителни продукти, обектът е включен в международния изследователски проект „PlantCult”, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC, Consolidator Grant, Horizon 2020 Research and Innovation Program, Grant Agr1eement No 682529), с ръководител д-р Султана Валамоти от Солунския университет - Dr Soultana Valamoti (Assistant Professor, Department of History and Archaeology, Aristotle University of Thessaloniki). Член на проекта от българска страна е специалистът по археоботаника доц. д-р Цветана Попова (НАИМ-БАН).

Във връзка с изпълнението на проекта, обектът при Сокол бе посетен от членове на гръцко-френския екип, осъществяващ археологически проучвания на селищна могила Дикили Таш край Филипи, Източна Македония, Гърция - Паскал Дарк/Pascal Darque (Research Director at CNRS, France, Archaeology and Science of Antiquity, Nanterre), Зои Цирцони/Zoi Tsirtsoni (Researcher, CNRS France, Archaeology and Science of Antiquity) и Анастасия Димула/Anastasia Dimoula (Аристотел университет, Солун) – специалист в анализа на органични останки върху керамични съдове.

Взети са проби за липиди от съдове и хромели, който ще бъдат обработени в Оксфорд.