Поминък, обичаи

В близкото минало

Къщите на селото са разположени сред големи дворове. Някога са били стари и схлупени на един етаж. Направени били от камък, кирпич и дървен материал, покрити с прости керемиди или слама. Всяка къща имала по две стаи.

Едната за живеене, в която семейството прекарвало зимно време, а през лятото в нея оставали само главата на семейството. Обикновено хората спели върху сламени рогозки или дървени кревати (одър). Тази стая се осветлявала от един прозорец с размери 40х50 см. Вместо стъкла в турско време прозорците били закнижвани. Подът е бил на земя, а таванът – от дъски или камъш.

Втората стая служела за приемане на гости, но и тя била без никаква мебелировка, само че нейният под е бил постлан с черги, а край стените се наслагвали възглавници, на които сядали гостите.

Освен къщите във всеки двор е имало обор за добитъка, хамбар за прибиране на храната (зърното), плевня и саи за овцете.

После къщите се правят от тухли и дървен материал и са просторни и светли.

Главният занаят на селяните е бил земеделието. Най-много се е сеело пшеница, ечемик, царевица, фий. Техническите култури се сеели съвсем малко, предимно памук.

От животните са се отглеждали най-много овцете, воловете, конете, биволите. Кози е имало съвсем малко.

За хората

Във физическо отношение хората са добре развити. У мъжете преобладава средния ръст от 1,70 до 1,80 м височина. Походката е изправена, движението - бавно, лицето – мургаво и сухо. Жените също имат среден ръст и гъвкави снаги. По отношение цвета на очите и косата може да се каже, че преобладава кестенявата комплексия. По-рядко се срещат мъже и жени с руси коси и сини очи.

Соколци по характер са добри хора, те са миролюбиви, сърдечни и общителни. Отличават се със своята трезвеност, разсъдливост, пестеливост и голямо трудолюбие. Ако някога са ставали свади, то са били или при делба на имоти, или пък между ергените за някоя мома.

Обеклото им

Мъжете носели потури и антерии, а жените, по-старите – сукмани и кюрк, а младите – рокли и джакети. Мъжете и жените не носели бельо. Мъжете запасвали червен вълнен пояс, на главата си носели калпаци от овча кожа, а краката си обували в цървули и навуща. Всички дрехи са били изработвани от жените с домашни материали.

Храната им

Храната на хората е била много оскъдна. Хлябът се изпичал на подници във вид на големи квасници. Приготвяли са се гозби: яхния, зеле, ориз, фасул. Месо се ядяло повече през зимата, а млечни продукти – през лятото: кисело мляко, айран, сирене. Лятно време се е приготвяла и месеница, наричана намесник. Яйца от домашните птици почти не се употребявали, защото се продавали. От гроздето приготвяли най-вече вино и ракия и по-малко петмез и други сладка.

Гозбите са приготвяни в бакърени тенджери, а фасулът – в гърнета, и се разсипвали в сахъни и пръстени паници.

Обичаи и обреди

Женитбата е била един вид задължителна за всеки младеж. За избора на момата решаваща дума имали родителите на момъка. Винаги се е гледало момъкът да е по-голям от момата, но разликата не бивало да надвишава повече от 5 години. При избора родителите на момъка гледат момата да бъде красива и здрава, да произхожда от добро семейство. Обикновено изборът се е правел по хорàта, когато момата е облечена с по-нови дрехи. Ако харесат момата, момъкът се залюбва с нея, съобщава, че желае да се ожени за нея. Ако момата е съгласна да му стане съпруга, известява на своите родители. Тогава момъкът изпраща двама-трима души да сватуват. Щом се постигне взаимно съгласие – сгодяват момата за момъка. Годениците целуват ръка на присъствуващите, като момата дарява момъка с риза и пешкир. Избраникът от своя страна дарява избраницата си със златни накити (махмудии). След това се определя денят на сватбата.

Сватбата започва още от четвъртък и продължава до вторник. В четвъртък, рано сутринта, се събират зълвите, които приготвят китки и тръгват по всички роднини и приятели да съобщят за сватбата. В същия ден момъкът си определя двама женени мъже за бобалъци – мъжки и женски. Жената на мъжкия бобалък в четвъртък, рано преди да е огряло слънцето, прави един байрак от червен плат, който се поставя на прът, а на върха на пръта се забучва ябълка. Целият плат на байрака (тестимел) се огражда с нанизани пуканки.

В петък сутринта зълвите омесват 4-5 хляба. Вечерта се събират всички моми и ергени на засевки.

В събота след обяд към 3-4 часа отново се събират момите и ергените в двора на момъка на браснела, т.е. бръснат годеника. По време на бръсненето зълвите пеят, а останалите играят.

В неделя сутринта започва сватбата. Трапезата се прави сред двора. Към 10 часа деверът с байрака в ръце повежда хорото и отиват да доведат кума. Кумът сяда на трапезата, а кумата отива при булката, прибулва я с бяло було, закичва я с бяло перо и я извежда на трапезата. Булката заедно с мъжката бобалъчка обикаля три пъти трапезата и целува ръка на гостите, които й дават пари. След това булката дарява поканените гости на сватбата. Към 2-3 часа след обяд се извършва венчавката. За брачната нощ на младоженците се приготвя специална стая. Булката се облича в брачна риза, с която се удостоверява нейната чест.

Сватбата продължава и в понеделник. На другия ден се поставя калпака на свекъра на един прът и се запалва, като се придружава с игри. След това няколко сватбари носят ракия на бащата на булката и му известяват за честността й. Други пък отиват при кума.

Чак в сряда булката се извежда за вода на кладенец, където се сваля булото.

След сватбата задължително свекърът и свекървата отиват на гости у родителите на невястата, а след това и младоженците. Тези гости се наричат повратки и се правят нощно време.

Кръщенето на децата е ставало обикновено една седмица след раждането. Характерно е това, че майката не присъствала на обряда, а й съобщавали по-късно за името на детето.

Погребение - при него се спазвал следния ред. Тялото на мъртвия се изкъпва, облича се в нови дрехи и се внася в къщи. До главата на мъртвеца се поставя съд с жито и свещи. Мъртвеца се пазел внимателно да не бъде прескочен от котка, защото щял да се превърне в таласъм. Оплакването става от близките на мъртвия. След погребението 40 дни близките ходят на гроба да прикадяват с тяман.

по материали от Окръжен исторически музей Сливен

Назад