КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО СОКОЛ

КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО СОКОЛ

В южното подножие на "Светиилийските възвишения" на 14 километра югоизточно от Нова Загора се намира едно от малките села в Новозагорска община с население около 230 души.

Корените на с. Сокол се губят далеч в миналото, във времето, когато тези земи са били в Османската империя.

Най-ранните следи на живота на човека в този район се отнасят към стария неолит (втората половина на VI хилядолетие пр. н.е.). Те са открити в най-долния културен пласт на селищ­ната могила "Химитлията" край селото. Освен това от живота в по-късните исторически периоди са останали дядовите Тодорови могили, Асанчовата могила, Тюркменската могила, надгробната мо­гила под шосето за Еленово, могилата на Ишиков баир. На юг от селото, в местността "Корийката", има следи ст римско гробище, а на запад са турските гробища. На север от селото има останки от стар византийски град.

От кога съществува селището на това си място не е из­вестно. Знае се само, че то е било населено изцяло с турци. По високите ридове над селото има верига от скални релефи: Попов камък, Орлешки камък, Бухалски камък, Мечи камък, Нишана. На най-големия от тях - Орлешкия - кацали орли и гарвани. А сели­щето под него започнало да носи името на орлите (дувани) – Ердуванлий.

Историята сочи, че сегашното място на селото е трето поред. Отначало то се е намирало в местността „Карачлъка”, на около 3 километра южно от сегашното село Радево. Предполага се, че там то е възникнало преди около 270 години. На първото си място то е било малко и населено само с българи село. Тогава носело турското име Ердуванлий.

Същото име носело и на второто си място, в местността Юрта, между сегашните села Радево и Сокол, но е било населено с турци и българи. Разположено било по двата бряга на Юртската река, около чешмата – и сега съществува юртската чешма на няколко десетки метра северно над шосето Радево – Сокол, по поречието на реката. На запад били българите, а на изток от реката – турската махала. Дълго след като селото изчезнало от него място са стояли останки от джамията и други постройки. А под селото, на юг от шосето са били турските гробища - и сега местността носи това название.

А за възникването на селото на третото, днешно място преданията разказват следната история. Един турчин на име Боз Вели отишъл доброволец в турската армия. Вероятно това е било по време на гръцкото въстание през 1821 година. В една война той се отличил и тогавашния султан го наградил с орден, дал му една жена от харема си и му разрешил да се засели в България, където иска и да вземе колкото иска земя. И така Боз Вели дошъл в село Дедекьой (сега Дядово). В тези земи той се заселил с четирима свои братя и си построил чифлик. За да обозначи подареното му място изкарал едно рало и теглил бразда от днешното Дядово до Богданово, от там на изток до Млекарево, после право на север до хълма „Юсеинчев камък” над днешното село Сокол. Така тогавашното село Ердуванлий останало в границите на имението му.

Боз Вели Русчукли започнал да вика българи от околните села да му работят и да се заселят при чифлика му. С това той накърнил интересите на богатия турчин, който владеел тогава Ердуванлий и се стигнало до влошаване на отношенията им. Боз Вели започнал да събира и големи данъци от населението, като повечето от жителите на Ердуванлий били турци. Турците протестирали и отказали да плащат налози на Боз Велиевите пратеници. Тогава той лично отишъл в селото да иска данъците. Един стар турчин на име Халил започнал кавга и отказал да даде наем. Боз Вели убил Халил и не позволил да го погребат, а наредил да го заровят в едно бунище. Останалите турци изплашени от убийството, почнали да се вдигат от селото и се заселили на 1,5 – 2 км източно от селото, извън границата на имението на Боз Вели, т.е. на днешното място на селото. А българите Боз Вели изтеглил и заселил при чифлика си, като възникнало ново ново село - Чифлик. И понеже било в землището на с. Ердуванлий, нарекли го Ердуванлийски чифлик (днешно Радево). Така старото Ердуванлий изчезнало.

До преди Освобождението през 1878 година на новото място е имало 4-5 къщи с българи и около 30 турски. Оттогава са известни Русевите, Кирчовите, Стамовите. Бащата на Руси и Кирчо - дядо Кольо, е дошъл от Мусукоджилий (Гълъбинци) преди 180 години. Това е може би и първият българин, заселил се в Ердуванлий. Един от първите жители на новот село били от семейството на дядо Курти Илчев. Разказва се, че прочутия Кара Кольо, байрактар в четата на Индже войвода, роден в с. Омарчево, когато е бил около 12 годишен е бил воловарче в с. Ердуванлий у дядо Курти. И понеже Кара Кольо бил много буен и биел турчетата, а те се оплаквали на бащите си, дядо Курти се принудил да го освободи от страх да не го убият турците. По късно Кара Кольо отново е бил в Ердуванлий като овчар, но у дядо Кольо, който имал около 300 овце.

По това време в селото е имало бей, чиято къща е била там, където се­га е дворът на Йовчо Иванов. Беят е владеел 3000 дка гора и около 6000 дка ниви. Освен това той е притежавал крави, овце, биволи, коне, волове, птици. На 4 километра западно се е намирал чиф­ликът му (Чифлика - Радево).

След Освобождението постепенно в селото се заселват и други българи: Петър Султана, Марин от Чифлика, Стайко от Добруджа, Димитър Тъпанчето, Тодория, Николия, Паскал. До 1900 година то става изцяло българско. През 1906 година, със Закон за променение названията на села от 20 ноември 1906 година, е преимену­вано в Сокол.

Преданията разказват за съществуване на училище още по турско време - там където е бил бейският двор е имало тур­ски мехтеп (кафене, дюкян). Там са се събирали турците, там са се учили и техните деца. А българско училище по това време е имало на мястото, където е сега кметството. По-късно то е преместено на сегашното му място. В началото на века в него са учителствували последователно Узуна, даскала Диньо, Иванка Казанджиева, Донка Николова. През 1920-26 година е построена сградата на училището. Строена е от населението на трудови начала. Увеличава се броя на учениците. Учителите са вече по двама. Старите соколци и сега с любов си спомнят даскалиците Минка, Димка, Мара. Дълга години учителствува и Борис Иванов от с. Кортен – от 1933 до 1951 година.

След войните – Балканската, Междусъюзническата и Пър­вата световна – хората започват да гледат с по-друго око на заобикалящата ги действителност. Много от участниците в тях оставят костите си по бойните полета. На тях признателните соколци са издигнали паметник-чешма в центъра на селото, на който са издълбани имената на героите. През 1918 година е съз­дадена земеделска дружба, а през 1923 е образувана партийната организация. Начело на нея застава комунистът Янко Стойков, око­ло който се сплотяват братята му Митьо и Дженьо, Таньо Лазаров и още десетина-дванадесет мъже. След разгрома на Септемврийското въстание някои от тях са жестоко малтретирани.

След 1944 година първи кмет на селото е Янко Стойков. През 1950 година е основана ТКЗС. Първи негов председател е Георги Димов. В следващите го­дините селото е електрифицирано, построи се голяма читалищна сграда, обнови се търговската мрежа, офор­ми се красив център на това малко, но спретната село.

В по-ново време, след 1980 година селото се водоснабди, след около още десетина години и телефонизира.

От 1968 година основен поминък на населението стана лозарството. Създадени бяха 2775 декара лозови масиви, повечето от който вече изкоренени.

След 1989 година земеделието беше разпокъсано, за известно време просъществуваха две кооперации за колективна обработка на земята. Животновъдството остана единствено в частния сектор.

Населението постепенно намалява, а средната възраст – се увеличава.

Митко КОЛЕВ

© 2019

Запазено авторско право! Не е разрешено копиране, публикуване на текста или части от него без съгласие от автора. Разрешено е само публикуване на линк към страницата.

Обратно