Литература на Българското възраждане

Повод за настоящия текст е една студентска дискусия, обговаряща „О’ПНСМЕНЕХЪ” на Храбрия Черноризец – старобългарски паметник, датиран в „златния век на българската книжнина” (Васил Златарски).

Приемането на България в Европейския съюз много прилича на покръстването на българите при княз Борис–Михаил. Събитията се повтарят – един сложен при възникването си проблем, след време се превръща в полезен опит. Културно – икономическите фактори и в двата случая предопределят самоидентифицирането на България с Европа. И в двата случая българската държава е без алтернатива – или става част от цялото, или изчезва от географската карта на континента. И тогава и сега вписването ни в общността на европейските народи извежда на преден план необходимостта от диалог Ние и Другите. Този диалог поражда въпросите:

- Кои сме ние?

- Защо сме такива?

- Кое е различното – между Нас и Другите?

- Красив ли е светът в пъстротата си?

Проблемът за осмислянето на културните контакти на българите със Света е актуален, същностен, а според мнозина - дори основен при разглеждането на Българското възраждане и на по-късните периоди. Той може да бъде видян от различни гледни точки и на различни нива, които не бива да се абсолютизират.

Същевременно отдавна е назрял моментът да се преодолее партикуларизмът и да се предприеме опит за изграждане на цялостна концепция за взаимоотношенията на българската култура със световната…

Виж: https://drive.google.com/drive/folders/0B5zFQhOKcdKDbHB2Z2lvUmNxbGc