Embedded Files
Русенсkи университет, Филиал - Силистра
По повод “Истории на времето” от Ж. Атали един приятел остроумно коментираше по какво се отличава Средновековието от Новото време.
“Авторите и лекторите на Средновековието - с иронична усмивка отбелязваше той, - започвали своите книги и лекции с обръщението: “Милостиви, господа студенти, аз съм недостоен да кажа нещо съществено за вашите уши. Моля за снизхождение, бъдете великодушни към мен и изслушайте това, което с най-големи усилия съм събрал за Вас!”
Авторите и лекторите на Новото време започвали по доста по-различен начин: “Другари и врагове, аз зная, че Вие няма да разберете моите велики мисли, но въпреки това реших да говоря пред вас!"
Имайки предвид тематиката на настоящия текст, аз Милостиви Читателю, като смирен средновековен книжовник, моля за Твоето великодушие.
Добре е известно, пишат Т.Коев и Г.Бакалов, че “културата на повечето цивилизовани народи през последните осемдесет-деветдесет столетия е под силното въздействие на християнската религия. Не случайно често използван синоним на понятията “късноримска”, “византийска” и “средновековна” е терминът “християнска”.
Познаването на християнското религиозно учение, като исторически факт и система, е задължително условие за опознаване на духовната атмосфера, нравственото състояние и идеологическата съдържателност на значителна част от съвременната човешка цивилизация. “
“Човек без религия не би бил човек!” – твърди Мирча Елиаде. “Религията е изконно присъща на човешкото съзнание, независимо дали някои от хората го съзнават, признават или не… Религията е обективна потребност…”
Кръстопътната геополитическа и културно-историческа ситуираност на България прави българската култура твърде удобна и показетелна като модел за теоретико-историческо разглеждане на културата.
След християнизацията в България се възприема, чрез превода на Свещените книги, митологичният християнски пантеон. Така библейският генотип се оказва даденост. Постепенно, но сигурно, християнството като философия и вяра се консолидира с фолклорната предства на българина за света. Тази консолидация руши каноните. Така, тръгвайки от универсалистичната християнска общност, българската култура успява да се домогне до универсалната човешка общност. По този начин не само се затваря кръгът на времето. По този начин се подреждат митологемите на етнокултурното ни развитие. Историческата поетика обговаря тези митологеми като най-темпорално устойчиви и префункционализиращи се в зависимост от социокултурния контекст.
Целта на текста, любомъдрий читателю, е да сподели скромния ми опит в преподаването на библейския текст, съобразно с действащото учебно съдържание по литература за ІХ клас.
За улеснение уроците са групирани в два раздела: Стар Завет и Нов Завет.
Представените методически разработки са апробирани по време на Стажантската практика на студентите Мая Илиева, Цветанка Маркова и Николай Марков (случайно съвпадение на имената), студенти във Филиал – Силистра на Русенския университет), на базовия учител Евгения Стойкова (ПГМТ “Вл. Комаров”) и на Моя милост.
Подобно на петте стихии, на петте пръста на ръката и на питагорейската пентаграма този колектив работи по проект от фонд “Научни изследвания”: на Русенския университет „Изследване префункционализирането на библейския генотип в българската литература и изучаването му в общообразователното училище и висшите училища”.
Методическите разработки са съобразени с ДОС за учебно съдържание и с учебниците по литература за VIII клас.
Уроците са разработени въз основа на синергетични обучителни техники. Същността на всяка от техниките, и начинът й на прилагане, са описани конкретно във всяка от методическите разработки.
Лина - Галина Лечева
Page updated
Google Sites
Report abuse