БЪЛГАРСКА СПЕЛЕОЛОЖКА ЕКСПЕДИЦИЯ В КИРГИЗСТАН 2010
11.08.2010
Tръгване от автогара София. Снимки с багажа и без багажа, с транспаранта на един от спонсорите и с българското знаме както и с представител на фирмата превозвач, също спонсор. Целувки прегръдки със съпруги, деца и много приятели, които бяха дошли да ни пожелаят успех. Точно 22.00 ч. Потеглихме.
12.08.2010
В 03.20 ч.- българска митница в 4.00 ч. турска митница, в 08.00 часа пристигане в автогарата в Истанбул В 11.00 ч. с едно малко рейсче пристигнах ме на летище „Кемал Ататюрк”. Един час стояхме отвън пред входовете на един от терминалите, после в 11.40 влизаме и минаваме през рентгените. Минахме паспортния контрол без проблеми и 19.50 ч. Излитаме.
Кацнахме благополучно в 4.00 ч. местно време и извадихме групов виза на екипа. На изхода ни чакаше бус. Шофьора се казва Володя който ни откара в хотела на нашият домакин Сергей Дудашвили. По-късно се запознах ме и с останалите членове от тяхна страна: Василий- историк, Валентин-пещерняк и готвач на експедицията, Вика- пещернячка, Василий Василич - треньор,.Запознаваме се също и с Андрей Дудашвили-сина на Сергей – хидро геолог и Альона дъшерята на Сергей Дудашвили ,тя е управител на хотела. Разгледахме картите на районите в които ще се работи и евентуално местата за базови лагери.
13.08.2010
В 10.30 пристигана ЗИЛ 131 фургон , натоварихме общия багаж отгоре ,а вътре раниците и потеглихме. Спираме пред един супермаркет където Валентин готвача купи някои продукти ,а ние нормалните неща за оцелявана: бира, водка и цигари. После извън града спряхме на крайпътен пазар за плодове и зеленчуции за домати ,краставици, дини и пъпеши. В 14.00 спряхме да обядваме в крайпътен ресторант “Тян-Шан“ . Пристигнахме в Наръйн около 21.00 ч. в хотел- собственост на един англичанин.Вечерхме и по юртите
14.08.2010
Днес времето е много лошо, по лош планински път стигаме до граничния пост Киндъи. След проверка на документите продължаваме на пред към първия лагер. По пътя непрекъснато се мяркат мармоти. Местните ги наричат "сурок". В 19 часа преминаваме през река Кокиа и след намиране на подходящо място близо до реката, разтоварваме камиона и разпъваме бивака НВ 3220м.. Вечеряме в голямата базова палатка. Малко забава разговори с членовете на експедицията и уточняване на програмата за следващия ден.
15.08.2010
Сутринта беше студено, Закусихме. В 10,20 часа потегляме с камиона да картираме една известна голяма пещера. Движим се нагорре по реката, Стигнахме подножието на планината с камиона и заваля дъжд. Потеглихме пеша нагоре към превала ,който е на 3500 м. Оказа се, че след него има езеро 50 метра широко и дълго 12 километра. Сто метра по-нагоре има голям скален венец в подножието на който е отвора на пещерата внушителния и вход разположена в дълбок валог беше три на десет-дванадесет метра. Киро и Ники я картираха, аз се занимавах с документиране на работата с камера. Коцето снима, Блеки се се занимаваше с биологията на пещерата като събра много проби. Тошко реши да търси продължение в двете цепки накрая а после заедно с Пламен обиколиха целия венец. През това време Ваньо открива прекрасна нова част от пещерата пълна с красиви ледени кристали. На връщане срещнахме джипа на Сергей, който по-късно закъса насред реката и камиона с който се връщахме трябваше да помогне да го изтегли . Вечерта поговорихме за проблемите през деня и организацията за следващия ден.
16.08.2010
Закусваме тръгваме пеша на север по реката и се качваме на платото,което е с 300 м по-всоко от базовия лагер.Горе сме първи двамата с Тошко, определих ме маршрутите за обхождане. Долу вляво се виждаше венец от мрамори и Тошко като най-млад тръгна да го обхожда. По това плато пещери няма, само малки ниши.
17.08.2010
Днес разваляме лагера и с камиона трябва да заобиколим две плата и на около 40 километра да намерим ново място за бивак по-близо до карстови райони, където ще продължаваме да обхождаме. Коцето и Тодор тръгнаха преди другите пеша. Взеха карта, палатка и храна за три дни и радиостанции за връзка с нас. Късно следобед направихме новия лагер, малката разходка около него ни накара да промени ме тактиката.
18.08.2010
Бърза закуска, плана е камиона да ни закара възможно най-високо и от там Аз, Ники, Киро, Васил Василич и Вика да продължаваме на горе до 4000-4500м.н.в. да направим бивак и да работиме два дни в този район. Останалите трябва да се върнат пеша в базовия лагер като по пътя на долу да търсят обекти
19.08.2010
Денят премина в много обикаляне картиране и вземане на биологичен материал. Вика е с температура. Късно вечерта се уговаряме на другата сутрин Васил Василич и Вика да се върнат в базовия лагер до реката на по топло, тъй като състоянието и се влошава. През деня останалите са открили доста обекти но, малки.
20.08.2010
Лека закуска, кафе и отново на работа. Васил Василич и Вика се връщат в базовия лагер Долу Чироза, Пламен Тошко и Блеки работят по река Кок-кия по течението да търсят обекти по скалните венци. Коцето и Пламен ще работят в „Кристалната“ пещера над базовия лагера. Горе в нашият лагер времето е прекрасно и продължаваме обхождането на района, като привечер трябва да се върнем долу в лагера до реката.
21.08.2010
Днес програмата е доста сбита: Тошко остава в лагера да описва резултати. Ваньо също остава да помага на Василий в кухнята. Една група отива да картира двете пещери над лагера (Аз и Киро). Пламен и Коцето трябваше да се качът на левия венец по течението на реката и да го огледат отгоре. Василий и Вика, Валентин и Живето ще работят венеца над лагера, само че срещу течението на реката. Пламен и Коцето продължават картирането на пещерата с кристалите,
22.08.2010
Аз, Тодор и Камен отиваме да снимаме в кристалната пещера. А следобяд ще се мести отново лагера на следващия район за работа. Останалите прибират лагера .
23.08.2010
Закусихме. Аз, Коцето и Киро отиваме с Василий да намерим и картирме голямата пещера. Тая сутрин пък на Пламен му тече кръв от носа. Дадох му олинт и май че се оправи. Приготвяме се да тръгваме из района. Аз, Киро и Животното пресякохме реката и качихме нагоре 100 м. денивелация до входа на пещерата. Ваньо Тошко, Пламен и Коцето тръгват наляво по брега срещу течението, където шофьора Валери е видял отвор на пещера. От нашата група никой не носи инвентар. На всички вече им омръзна да влачат раниците напразно Към 20.00 часа в дъжд се върнахме с добри резултати- пещера с около 150м дължина. В началото около 20 метра ледена пързалка надолу.
Експедицията бе направена от :
9 пещерняци от 6 български пещерни клуба , заедно с 5 пещерняци от Киргизстан
Камен Бонев ("Вертиленд“, София) , ръководител
Ваньо Гьорев (Пещерен клуб "Кейвинг“, София) ,
Жорж Влайков (Пещерен клуб "Кейвинг“, София),
Кирил Данаилов (Пещерен клуб 'Хеликтит“, София),
Константин Стоилов (студентски пещерен клуб Академик, София),
Никола Свещаров (пещерен клуб 'Хеликтит“, София),
Никола Симов (пещерен клуб 'Хеликтит“, София),
Пламен Спилков (пещерен клуб Аида, Хасково),
Тодор Тодоров (пещерен клуб "Мрак", Етрополе).
Експедиция бе направена в района на хребет Kokshaaltau - планината Тян Шан в Южен Киргизстан. По време на експедицията са изградени 3 базови лагера - на 3050, 3200 и 3600 м н.в Открити са 30 обекта. На всички обекти бяха свалени GPS кординати, картирани и документирани. Най-дългата проучена пещера е 250 м, а най-дълбоката - 50 м. Най-високо разположеният вход на пещера е на 4012 м.н.в . Направена е геоложка карта на изследваният район както и изготвяне на геоморфоложка оценка на потенциала на карста в района. Събрани са Голямо количество зоологически материали, голяма част от видовете са ендемични видове и са непознати на науката. Жорж Влайков откри и събра интересен и неизвестен тип Crustacea. По терена са открити безгръбначни видове, 3-4 нови за науката безкрили безгръбначни, нови 4 вида охлюви, стоножки, бръмбари и 15 вида паяци, всички в различни и отделни местообитания.
Благодаря на всички участници!
Автор:
Жорж Влайков