Отчет за направените зоологични и биоспелеологични изследвания по време на българската спелео-експедиция “Тян Шан 2010”
Николай Симов,
Национален природонаучен музей, бул. Цар Освободител 1, 1000 София
Наличието на голямо разнообразие от местообитания – от пустини и степи до широколистни, иглолистни гори и планински ливади, както и различни палеогеографски процеси са причината биоразнообразието на района да се отличава с изключително богатство. Освен елементи с различен биогеографски характер фауната включва и огромен брой ендемични видове, родове и даже семейства животни. Това е и причината за интереса към нейното проучване. Изследвания започват практически след средата на 19 век, когато Туркестан става част от Руската Империя. Първите изследователи в района са Петр Петрович Семенов-Тян-Шанский, Николай Михайлович Пржевальский, Александър Федченко, Григорий Ефимович Грумм-Гржимайло, Чокан Чингисович Валиханов, които събират богат и много интересен материал. Свързаните с него открития предизвикват научния интерес и изследванията се интензифицират в края на 19-ти и началото на 20-ти век. След края на Първата световна война в следствие на последвалите политически промени в Русия и създаването на СССР те замират до 30 години на 20 век. Най-интензивни са изследванията в периода 1955 – 1980, когато многобройни експедиции на различни научни институции от АН на бившия СССР събират много богат материал. Въпреки тези усилия, отдалечеността от научните центрове, забраната за достъп до огромни територии, попадащи в гранични или затворени по политически причини райони, и спорадичността на експедициите са причина много групи животни да не са достатъчно проучени. До момента в Киргизстан са установени около 500 вида гръбначни животни (83 вида бозайници, 368 вида птици, 28 вида влечуги, 3 вида земноводни, 75 вида риби) и над 3000 вида насекоми. Известните ендемични видове са представители предимно на групи като мекотели, паяци и насекоми (скакалци, бръмбари, ципокрили, пеперуди, полутвърдокрили насекоми и др.). Ендемичните гръбначни животни са бозайници - охотоната, червената тяншанска и сребристата алтикола, мезберовият мармот и влечуги – туркестанската агама, агама на Павловски, алайският еублефар, гущерът на Николски. За опазване на изключителното биоразнообразие има създадена система от защитени територии, която е наследник на съществуващата подобна по време на СССР. Мрежата от защитени територии включва 8 резервата и, за съжаление, не е достатъчно добре подържана, поради липсата на достатъчно средства и занижен държавен контрол.
Районът на хребета Коккшаал, поради своята изолираност, остава практически непроучен. Единствените данни от района са събирани преди 1917 г. или след това само в долината на Аксай (поселището Чатыр Таш) до началото на граничните съоръжения.
Целта на настоящата експедиция бе да се съберат данни и материал за да се проучи до колкото е възможно пещерната и повърхностната фауна на района.
Материал и методи
Материалът е събиран с помощта на ентомологичен сак и индивидуално търсене, както и улавяне в специфични местообитания – пещери, под камъни, в детрит и по повърхността на почвата. За изследване на гръбначните животни са събирани костни останки в погадки от храна на хищни птици в местата им за почивка около скални стени или в привходните части на пещери.
По време на експедицията са събрани 971 екземпляра безгръбначни животни от 31 находища, от които 7 пещери (виж Таблица 1). Най-голям брой са полутвърдокрилите насекоми – хетероптери, следвани от паяците и охлювите. Материалът се съхранява в колекциите на Националния природонаучен музей.
Резултати
Пещерна фауна
Материал е събран от седем пещери. Той включва паяци, сенокосци, мухи, комари, мокрици и колемболи. Не са установени строго специализирани към подземен начин на живот пещерни обитатели – троглобионти. Повечето видове са случайно попаднали или използващи пещерите за убежище по време на неблагоприятни за развитието им периоди от годината (комари и мухи) или по време на зимен сън (мечки). Само част от паяците и колемболите са частично приспособени към подземен живот видове – троглофили. Те са събрани единствено в привходните части или в пещери с малка дължина, където се наблюдават влажни участъци, и където се разможават и развиват. Във вътрешните участъци на пещерите са установени само видове, използващи ги за убежище по време на хибернация (мечки, комари) или случайно попаднали там животни.
Наблюденията по време на експедицията показаха, че условията в пещерите на тази надморска височина са изключително неблагоприятни за развитие на пещерна фауна. Поради ниските температури във всички по-големи пещери водата е замръзнала под формата на компактни ледени маси или на ледени кристали. Това е причина субстратът да е с много ниска влажност – практически сух. Това възпрепятства развитието на плесени, гъби или гниенето на наличната органична материя (изпражнения от мечки, трева за леговища, косми, погадки от хищни птици) в пещерите, а тя е в основата на хранителните вериги в пещерните екосистеми.
Най-високо разположената пещера с пещерна фауна, установена по-време на настоящата експедиция, е на 3649 m. От там е събран и един най-вероятно нов за науката вид паяк от род Lepthyphanthes.
Повърхностна фауна
На настоящия етап от изследването на събрания материал може да се направи следния преглед по систематични групи:
Бръмбари – Бръмбарите в събрания материал принадлежат към 9 семейства. До момента са обработени данните за семейство Carabidae (Бегачи). Установени са 10 рода с 13 вида. От тях 2 вида са описани от района преди 1917 и до момента са известни само от там. Един вид от род Amara и три други вида, за които е нужно допълнително проучване, са нови за науката.
Скакалци – От събрания материал са определени 11 вида скакалци. Всичките са широко разпространени в планините на Централна Азия.
Двукрили насекоми (мухи и комари) – Определени са представителите на семейство Phoridae (Гърбати мухи). Установени са 12 вида от 5 рода – всичките се откриват за първи път в Централна Азия и Киргизия. Един вид от род Triphleba е нов за науката.
Полутвърдокрили насекоми - Установени са 10 вида от 4 семейства. Видовете от родовете Scirtetellus (фиг. 3) и Myrmecophyes (фиг. 4) са едни от най-масовите насекоми в тревистата растителност на изследвания район. За два вида от род Scirtetellus са намерено второ находище в света. До момента на експедицията те са известни само от мястото от където са описани. Два вида - един от род Scirtetellus и един от род Myrmecophyes са нови за науката.
Паяци – От арахнологичния материал, събран по време на експедицията, бяха определени 17 вида паяци от 14 рода и 6 семейства. Най-добре е представено сем. Linyphiidae (8 вида) и сем. Lycosidae (4 вида). Видът Bolyphanthes sacer е ендемит за Киргизстан. Видовете Erigonoplus jaermilae и Meioneta saaristoi са нови за аранеофауната на Киргизстан. Един вид от род Lepthyphanthes, събран от пещера на 3649 m, е вероятно нов за науката вид. Друг вид от род Alopecosa sp. не беше определен до вид с наличната за сем. Lycosidae литература и най-вероятно също е неизвестен за науката към момента.
Охлюви – От събрания материал са определени 6 вида охлюви. От тях един е ендемичен за Тян Шан, три вида са разпространени в планините на Европа и Централан Азия. Един вид е известен до настоящата експедиция само от Кавказ и за първи път се установява в Централна Азия. За първи път в Киргизстан са установени голи охлюви от семейство Agriolimacidae. Наблюдаваните и събрани екземпляри от този вид са близки до описания от Алтай вид Deroceras altaicum (Simroth, 1886), но се различават по някои основни таксономични белези и най-вероятно става въпрос за нов за науката вид. Това е и най-високата находка на голи охлюви от това семейство в света.
Бозайници
Събраните са костни останки от погадки на нощни грабливи птици. На базата на този материал са определени 6 вида. Един от тях е охотоната, която принадлежи към ендемичното за района семейство зайцеподобни бозайници. Освен това са наблюдавани в природата или са събрани данни за разпространението от местни ловци на други видове бозайници. Сред тях са сибирския козирог, хермелин (фиг. 2), както и световно застрашените видове снежен леопард и архар. Според местните ловци последните два вида се срещат редовно в района на експедицията и при късмет могат да бъдат видени.
Продължава работата върху многоножките, мокриците, комарите, пеперудите, рибите и останалите групи животни събрани по време на експедицията.
Заключение
Това са едни от първите биоспелеологични проучвания на такава надморска височина в Тян Шан. На база на събрания материал по време на експедицията са установени 71 вида животни. От тях 70 вида се съобщават за първи път за района. Пет вида са установени в пещери. Петнадесет вида се установяват за първи път в Централна Азия или в Киргизия. Десет вида се предполага, че са нови за науката и предстои тяхното описване. Това показва, че районът на хребета Кокшаал – Тоо е много интересен от зоологична и биоспелеологична гледна точка и е нужно едно бъдещо задълбочено проучване. При продължаване на изследванията и провеждането им през целия вегетационен сезон в района на експедицията (на езерото Кьол-Суу, долината на река Коккия, платото Минтеке, долината на р. Каратар), както и в други части на хребета, може да е очакват много нови и интересни открития. Такива изследвания са нужни и от гледна точка на запазването на световно застрашени видове животни като снежния леопард, както и на други изчезнали от определени райони като брадатия лешояд.
Благодарности
Изказвам благодарност на ръководството и колегите от Националния природонаучен музей: д-р Алекси Попов, д-р Петър Берон, д-р Христо Делчев, д-р Марио Лангуров, д-р Борислав Георгиев, д-р Стоян Лазаров, д-р Николай Спасов, д-р Златозар Боев, д-р Стоян Бешков, Боян Петров, Тихомир Стефанов и от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания: д-р Васил Попов, д-р Ивайло Дедов, д-р Драган Чобанов, д-р Снежана Грозева за помощта при пределянето на материала, както и за подкрепата и съветите при подготовката на участието ми в експедицията.
София
март 2011
Таблица 1. Списък на находищата и на систематичните групи, от които е събран материал във всяко от тях. Имената и данните на находищата са предсатвени по начина на изписването им върху етикетите на разпределения материал.