Ваучер за социални услуги

За да стане това възможно, първо трябва да бъдат определени ролите на участниците в социалния сектор: МТСП, МЗ, Агенция за социално подпомагане, общини, доставчици на социални услуги, общопрактикуващи лекари и др.

От посочената информация в таблицата 1 ясно се вижда, че държавата и общините към момента не ограничават своята дейност до определяне на „правилата на играта”, следенето за тяхното спазване и финансиране на социалните дейности.

Таблица 1. Текущо разпределение на ролите, отговорностите и задължения на различните участници в социалния сектор:

Към 2013 г. държавата и общините са активен и водещ участник в предоставянето на социални услуги. Едновременно с това държавата и общините определят правилата и следят за качеството на услугите, т.е. налице е преплитане в обхвата на ангажиментите, което не осигурява мониторинг на извършваните дейности и не може да гарантира качество на услугите.

Реализираните проекти през 2012 и 2013 година по ОП РЧР бяха изцяло насочени към общинските социални патронажи и други общински доставчици на услуги, като частните доставчици, които по закон са напълно равноправни, не бяха включени като допустими бенефициенти. По този начин тези проекти укрепиха съществуващите структури на общинските доставчици, което противоречи на горепосочените принципи – равнопоставеност на доставчиците, прилагане на принципа „парите следват клиента”, гарантиране право на избор на услуга, финансиране на услуги, а не структури и др.

През 2012 година стартира схемата „Живот в общността”, за която бяха предвидени 29 275 207 лв. По данни на Агенцията по заетостта са договорени 10 200 000 лв., което е резултат от липса на интерес към схемата, въпреки, че тя се реализира на база на изпълнен проект от МТСП, който имаше за цел да оцени нуждите от социални услуги в цялата страна.

За успешното използване на предвидения финансов ресурс е необходимо по-прецизно определяне на целевите групи и допустимите бенефициенти. В схемата „Живот в общността”, допустими бенефициенти бяха единствено общини или общини в партньорство с частни доставчици. Това налага планиране и дизайн на нови схеми и проекти, които да бъдат насочени към по-широк кръг от бенефициенти с цел стимулиране на социалното предприемачество.

Предлагаме ново разпределение на ролите, отговорностите и задължения на различните участници в социалния сектор, предвид концепцията за водещата роля на конкуренцията и пазарната икономика за постигане на крайната цел – услуги с по-високо качество на по-добра цена, т.е. с по-малко разход за държавата предвид ограничения финансов ресурс

Таблица 2. Ново разпределение на ролите, отговорностите и задължения на участниците в социалния сектор:

Освен роли, участниците в социалния сектор следва да имат и модел на взаимодействие. Предлагаме за обсъждане следния модел на взаимодействие:

1. МТСП и МЗ – определят политиката за развитие на сектора.

2. АСП – определя стандартите за услугата, определя целевите групи, услугите, кои лица на какви финансирани услуги имат право, регистрация или лицензиране на доставчиците на социални услуги, контролира качеството на предоставяните услуги, разпределя финансовият ресурс към доставчиците на социални услуги, съгласно пазарния принцип „парите следват клиента”, т.е. въвеждане на „индивидуален бюджет”, съобразен с нуждите на конкретния потребител, обвързан със система от единни стандарти за финансирането на всички видове социални услуги и ваучерна система като инструмент за насочване на индивидуалния бюджет към избрания доставчик.

3. Общопрактикуващи лекари – подпомагат АСП за изписване на технически средства и за разпределяне на получателите по групи (според степен на зависимост, например чрез индекс на Karnofsky и др.), в зависимост от техните здравни нужди, което да служи на АСП за определяне кои получатели на какви финансирани услуги имат право (модел на индивидуалния бюджет). Подпомагат комплексните здравно-социални центрове, като дават назначения към медицинските сестри и рехабилитаторите, следят динамиката на здравословното състояние и препоръчват допълнителни услуги или институционални грижи - хосписи или настаняване в болница, водят домашното лечение на болните с хронични заболявания и изписват медикаментозно лечение.

4. Доставчици на социални услуги (без значение от собствеността)

Предоставят подходящите услуги за всяко лице, които са с превантивна насоченост, широк обхват и достъп, като активно се конкурират и предлагат все по-качествени услуги на потребителите:

1) Социални услуги с настаняване

А. Специализираните институции за възрастни хора

Домове за възрастни с умствена изостаналост

Домове за възрастни с психични разстройства

Домове за възрастни с физически увреждания

Домове за възрастни със сетивни нарушения

Домове за възрастни с деменция

Домове за стари хора

Болници и хосписи, които извършват услуги по пътека Палиативни грижи

Б. Социални услуги в общността – резидентен тип за възрастни хора

Защитени жилища

Наблюдавани жилища

Преходни жилища

Центрове за настаняване от семеен тип за лица

Кризисни центрове за лица

Центрове за временно настаняване за лица

Приюти за лица

2) Социални услуги без настаняване:

А. Социални услуги в общността за възрастни хора (институции)

Дневни центрове за възрастни хора с увреждания

Дневни центрове за стари хора

Центрове за социална рехабилитация и интеграция за възрастни хора

Социални учебно-професионални центрове

Б. Социални услуги в общността – от нерезидентен тип за възрастни хора

Личен асистент, социален асистент и домашен помощник

Домашен социален патронаж

Мобилен център за интеграция на възрастни хора с увреждания

Комплексни здравно-социални центрове

Амбулаторна психиатрична помощ

др.

Предвижданите схеми, които ще стартират през следващия програмен период по ОП РЧР от 2014 г., следва да бъдат пречупени през съвременния подход администрацията да създава правилата на играта и да следи за тяхното изпълнение, а не да финансира собствените си структури, като по този начин се конкурира с частните доставчици и се утвърждава като водещия доставчик на социални услуги – управленски подход, от който като държава се отказахме и възприехме водещата роля на пазарната икономика.

Доказателство за това, че централизираният модел не е подходящ е неуспехът на схемата „Живот в общността”. Финансирането само по себе си ще даде устойчивост на всеки един доставчик, но преди да се насочи финансирането, трябва да се постигне консенсус по отношение на ролите, отговорностите и задълженията на различните участници в социалния сектор и взаимодействието между тях.

В проекто-стратегията за дългосрочна грижа (по-долу са приложени два варианта от м. юли и август 2013 г.), за съжаление към момента се предвижда:

1. Продължава да бъде приоритет финансирането на структури (държавни или общински), а не на дейности:

• Предвижда се да бъде укрепван капацитетът на съществуващите общински предприятия, което отново не съответства на декларирания принцип да не се финансират структури, а дейности.

• Предвижда се гарантирано финансиране на здравно-социални центрове, управлявани от БЧК. Това не би следвало да е заложено в проекто-стратегията, тъй като тя не може да има за цел въвеждането на определен модел за грижа в общността. Изпълнението на посочения проект от МТСП, МЗ, БЧК и швейцарския червен кръст е в самото си начало и няма никаква увереност, че точно този модел е най-подходящият модел за предоставяне на комплексна здравно-социална услуга в домашна среда. Структурата на нуждите в Швейцария, където има много дълголетници с когнитивни проблеми, е различна от структурата на нуждите от социални услуги в България, където по-често срещани са тежко болните от соматични заболявания хора на 60-70 години. Не може да се поема ангажимент да се осигури устойчивост на изградени 4 структури и тяхното мултиплициране, при положение, че БЧК е само един от 1 240 доставчици на социални услуги и това би поставило в неравнопоставено положение всички други, което ще наруши заложения в настоящата стратегия принцип за равнопоставеност на доставчиците на услугите.

2. Не се взима предвид неуспеха на схемата по ОП РЧР "Живот в общността", по която бяха усвоени едва 30% от средствата, тъй като допустими участници бяха само общините, но не и частните доставчици на социални услуги.

3. Залагат се принципите "парите следва клиента", "насърчаване на социалното предприемачество", но всъщност няма яснота как ще бъдат разпределени ролите в социалния сектор - кой ще определя правилата на играта, кой ще предоставя социалните услуги и кой ще контролира предоставянето на социални услуги и определяне на реалните нужди от социални услуги на всеки конкретен получател.

Необходимо е преосмислянето на този подход, който не е в съответствие с цитираните принципи, не води до конкуренция, а с това и до по-високо качество на услугите за целевите групи, както и до намаляване на разходите за услуги като резултат от конкурентните условия.

Ние търсим по-голяма публичност на държавните политики в тази сфера и подкрепа както от нуждаещите се от социални услуги, така и от партньорски организации, за въвеждане Ваучерен модел за финансиране на социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания и по-ясно определяне на ролите на участниците в социалния сектор, които да бъдат заложени в подготвяната през 2013 г. Стратегия за дългосрочна грижа.

Моля споделете Вашето мнение или подкрепете тези предложения във Facebook

Посочените по-горе предложения са подготвени от организации, които са реално работещи на терен с основна дейност директно предоставяне на социални услуги:

Домашен патронаж „Пиа Матер”, гр. София

Хоспис „Голямата къща”, гр. София

Фондация „Интегрирано Образование”, услуги за младежи със специфични образователни потребности

Фондация „Светлина за живот”, комплексна рехабилитация за хора с физически увреждания в семейна среда