Баланс на интересите в здравния сектор

Защо здравния сектор се нуждае от публично регулиране?

Необходим е много точен баланс между интересите на индивида и

интересите на обществото, когато става въпрос за здравни разходи.

Това общо твърдение описва един много сериозен проблем.

Всеки живот е безценен. Следователно, всеки лев или милион лева

похарчени за запазване на живота, дори и за един ден е правилна

стратегия. Следователно тези разходи са оправдани и следва да се

поемат от държавата и публичните фондове.

От друга страна, ако бъдат заплатени всички високоспециализирани

услуги, запазващи човешки живот (трансплантации, кардиохирургия,

генетични заболявания, СПИН и др.) няма да останат средства за борба

със заболявания, които са по-евтини, но много по-масови и в този

смисъл също набъбващи като стойност.

Ако си зададем въпроса, дали си струват 200 000 лева разход за

животоспасяваща трансплантация или е редно да заделяме 50 лева за

антибиотик за пневмония за дете от ромската махала, на 5 км от високо

специализираната болница - ние не можем да отговорим. Защото и двете

са важни.

Какво се случва обаче на практика?

Оказва се, че високоспециализираните услуги се предлагат от една

лекарска прослойка от изключителни специалисти. Тези специалисти често

минават през въртящата се врата:

директор на болница->депутат->зам.-мисистър->зам. директор на НЗОК-> председател на

лекарския съюз или нещо подобно.

Спазаряването на ремонт за 7 млн. евро за нова и модерна клиника е нещо обичайно и възможно за хората,

минаващи през тази врата. След като заработи клиниката, заплати

от по 40 000 лева са считани за справедливи за водещите специалисти.

Но, минат ли 3 години, нов ремонт е наложителен. Все пак,

за да сме в крачка с модерните технологии следва да се обновяваме.

Средства за него не са заделяни от бюджета на болницатата, защото ще се измолят нови

7 млн. евро, тъй като става въпрос за спасяване на човешки животи.

Няма кой да помисли, че раздаването на такива заплати е равно на

декапитализация на съответната клиника и ако беше частна, щяха да се

заделят средства за нейното обновяване, вместо всичко получено от

касата да заминава за заплати.

Тези около 100-200 човека представляват интересите на първата група

нуждаещи се - за високоспециализирани услуги. Те са избирани за

приоритет и публичните средства отиват в тази посока.

Оказва се, че няма кой да представлява интересите на по-голямата група

граждани, нуждаещи се от по-евтини, но по-масови здравни услуги.

Според нас, интересите следва да се балансират между двете групи. Е,

ако имаше излишък от средства, тази дискусия щеше да е излишна. Но и в САЩ

тя е ежедневие.

Задачата на Пиа Матер е да представлява интересите на втората група,

тъй като нейните интереси са много по-дифузни и размити и се нуждаят

от концентрирано представителство. Към момента тази група няма свое

лоби, което да търси баланс на интересите.

09.11.2010 г.