Предприемачеството и неговото кретане

На 1 ноември приключи тазгодишният конкурс за млади предприемачи, организиран от фондация Empower United. В него участваха 191 проекта от цялата страна. Нина Димитрова и Марко Ганчев получиха трета награда и 40 хил. лв. за финансиране на проекта "Комплексен домашен социален патронаж”.

Предлагаме ви мнението на Марко за:

Предприемачеството не се изучава в университета или поне не в българските университети. Въпреки вековната история на някои от тях, в тях все още работят кадри, които ги управляват по начин отпреди 20-30 години. Разликата е, че сега учебните заведения имат интернет страници, но това не ги прави по-модерни и съвременни.

Предприемачеството е начин на мислене.

За развиването на предприемачески мироглед, човек трябва да е откъснат от общоприетата у нас концепция за отъждествяване на понятията „ходене на работа” от една страна, и „получаване на доходи” от друга страна.

В нашето общество се стимулира получаването на умения и знания, които да ни помогнат да намерим работа. Да се представим на интервюто за работа отлично и да напишем блестящо мотивационно писмо. Нужно е да се харесаме на работодателя. Да го убедим колко силно искаме да работим за него. Работодателят трябва да хареса нас, а за целта ние трябва да изпъкнем, да сме с една глава (или пък гърда) пред останалите конкуренти, в хубав костюм, с шофьорска книжка.

Другият вариант е да сме съгласни на всякаква заплата, само и само да трупаме стаж и да разчитаме, че след 3 години, вече с повече опит, ще бъдем по-конкурентни, като отидем на следващото работно място и завъртим колелото от начало.

Съвсем обяснимо ние не харесваме работата си, тя е тежест за нас и сме щастливи, когато в 17:30 изхвърчаме от офиса, в който цял ден сме плували сред хора като нас, които се усмихват на началника, топят колегите си, бъркат тайно в интернет и мразят.

Мразят работата, колегите, прекия началник. Животът за повечето служители започва след този час, акцентът е поставен някъде другаде, върху отглеждането на деца или творчески занимания, търсят се варианти за снемане на стреса.

Работодателят е разглеждан като някой особен човек, с друга роля, а нашата роля е да сме добър служител. Според мен това е изцяло погрешна концепция, от която обаче единици могат да се измъкнат, за да минат на следващото ниво. Работейки за някой друг, човек подкрепя неговото израстване и се отказва от своето.

Осъзнаването, че да изкарваш доходи не е свързано с ходене на работа, е повратен момент.

Това не означава да се представяш като работодател. Смисълът е друг – да осъзнаеш какви са твоите способности, познания и влечения (дори порочни) и да си представиш дали други хора изпитват подобни нужди.

Ако човек може да си представи, че решава проблем, който другите хора имат, то идеята за бизнес вече е готова. Да се впуснеш да я реализираш, да предприемеш действие, вече е следващата стъпка. Именно това означава думата предприемач.

Да, може да минат години, докато идеята започне да носи доходи, като междувременно човек се изхранва, работейки за някой друг. Важна е посоката.

За липсата на предприемачески дух, дори сред младите българи днес, до голяма степен са виновни техните родители.

Притискани от нуждата ежедневно да свързват двата края или защото са възпитани във времето на социализма, те подхождат към децата си собственически като към създания, които трябва да ги радват, да ги слушат и да не ги ядосват. Шамарчетата за укротяване са част от действащите начини за забрана на шумни дейности и своеволия. Възпитаното дете е това, което кротко си седи на столчето, гледа някое детско по телевизията, без да пречи на родителите си да се оплакват един на друг от тежките си трудови будни и премеждията с колеги и началство. Ако някой родител не е сигурен, че правилно възпитава детето си, в хранителния магазин го примамва книгата с актуално заглавие «Как да накараме децата да бъдат послушни».

Децата, които играят шумно и се боричкат или предприемат някакви лудории се класифицират като непослушни, невъзпитани и подлежащи на укротяване.

Тази концепция на многото забранени и малкото разрешени дейности трайно се подема и от обществото и е водеща в детската градина, училище, университета. Логично е и да продължи на работното място. Принципът за ниската глава, която сабя не я сече, може би запазен още от турско робство, е предаван от поколение на поколение.

Необходим е друг принцип на възпитание, ако искаме да отгледаме инициативен човек, а не послушко.

Широк спектър от разрешени дейности и минимален на забранени, стимулиране на будно, активно поведение, отговаряне на всеки въпрос, постоянно разясняване и аргументиране.

Защо е по-добре да носим шапка и шал през зимата, защо е необходимо да си тръгнем от детската площадка точно сега или да се приберем, когато завали.

Отговори, които провокират следващ въпрос, са най-добрата инвестиция и най-добрия капитал, с който можем да снабдим децата си. Този капитал, както и материалният, също се предава по наследство. А добрите и лошите сценарии често се предават от поколение в поколение. Което прави отговорността на всеки родител още по-голяма.

В следващия брой четете мнението на д-р Паяков за възпитанието на децата, което е публикувано през 1934 г. в списание „Нашето дете”.

Текст под снимка

Марко е на 29 години, бакалавър МИО, магистър по Здравен мениджмът. От 10 работи в сферата на доставките (procurement - доставки е обратната страна на

продажбите), като от 8 години - в сектора на здравеопазването. Тази работа продиктува желанието му да запише медицина (сега е вече в 3-ти курс) и трайно го насочва към здравния сектор и по-точно – към свързания с него социален сектор. Предизвикателството - много социални проблеми обуславят здравния статус, а от друга страна здравните проблеми влошават икономическата самостоятелност и създават клинети за социалните служби.

Публикувано в списание „Моето здраве”

29.11.2010