Доброволчество на хартия

Неправителствените организации в България, дори когато имат своя оригинална мисия, като организационна структура са обречени да следват финансирането.

2011, година на доброволчеството – фондове, конкурси и поръчки за развитие на доброволчеството стимулират въображението на асоциации и фондации и трансформират техния профил по посока на доброволчеството.

И ако външното финансиране е ресурсът, от който тези организации се нуждаят, за да функционират, продуктът на тяхната дейност все по-често ми изглежда като едно многопарно нищо.

Ето как звучи рецептата за забъркване на проект, който се плъзга по повърхността на проблемите, но успешно печели финансиране за своята реализация:

1. Събери екип от „експерти” по разписване на документи – анализатори, обучители;

2. Разпиши проект за разписване на документи – харта на доброволеца, стандарти за доброволческата дейност, модули за обучение на доброволци; анкетна карта за измерване компетенциите на доброволците; анализ на резултатите от финансиране на проекти за развитие на доброволчеството;

3. Заложи измерими индикатори за успех – брой проведени срещи, брой анализи, брой отпечатани ръководства;

4. Акцентирай върху устойчивостта на проекта – разписаната на хартия „стратегия”, „ръководство”, „насока”, „стандарт” или „анализ” със сигурност дълги години ще събира прах в чиновнически чекмеджета.

Рецептата за усвояване на фондове, без постигането на реален продукт от дейността, опорочава идеята за съществуване на донорски фондове. Какво общо има хартата за правата и задълженията на доброволеца или обучителната програма за доброволци с развитието на доброволчеството. Колко човека са станали доброволци в резултат на реализирането на подобен проект? Отговорът е ясен – нито един.

Нужда от доброволчество на хартия има единствено „хартиените” експерти от министерства, общини и някои местни представители на международни донори, които управляват донорски фондове.

Активен доброволец съм от две години. Отделям 2 часа седмично за доброволчество. Може би звучи малко, но истина е, че малко хора правят това минимално усилие. Аз нямам нужда от стандарт за доброволчеството или от обучение, за да отделям два часа седмично за доброволческа дейност. Това, от което имам нужда е пространство, в което да извършвам доброволческа дейност и през последните две години го намирам в Центъра за обществена подкрепа на Фондация „За нашите деца”. Ако има смислени проекти за развитие на доброволчеството, те се състоят именно в изграждането на пространства за доброволческа дейност – групи за подкрепа на деца или възрастни; помощни дейности за самотни и социално изолирани хора, които да привлекат все повече хора към доброволчество.

Защото, както пише по стратегиите, „доброволчеството е неизчерпаем ресурс”, а писането на стратегии за доброволчесвото си е средство за препитание...

Нина Димитрова, 17 юли 2011

[1] Текстът е провокиран от публикуваната през изтеклата седмица новина за стартирал проект, който твърди, че подкрепя доброволчеството и носи красивото наименование "Насърчаване на доброволчеството при предоставяне на социални услуги в Столична община". Проектът е сред подкрепените от Столична община по ПРОГРАМА ЕВРОПА през 2011 г. и се реализира от фондация с мащабното наименование Програмен и аналитичен център за европейско право.

Изготвянето на „Статут за доброволчеството в областта на социалните услуги в Столична община” според мен не допринася нито за развитие на доброволчеството, нито за развитието на социалните услуги, а е единствено инструмент за усвояване на фондове.