Сонетите на Шекспир“ е наименованието на сборник от 154 сонета смятани за дело на младия лирик Уилям Шекспир и въвежда теми като преходния характер на времето, любовта, красотата и тленността. Първите 126 сонета са адресирани към един млад Приятел, последните 28 – към Смуглата дама.
През 1609 издателят Томас Торп, вероятно без съдействието и може би без знанието на автора, публикува във формат ин-кварто книгата „Сонетите на Шекспир, непечатани никога досега“, въпреки че сонети 138 и 144 са били поместени в антологията „Влюбеният пилигрим“ (The Passionate Pilgrim) още през 1599 г.
Сонетите адресирани до един млад Приятел изразяват непреодолима, обсебваща любов. И до днес е актуален дебатът, дали тази любов към Приятеля е останала платонична или не. Първите 17 сонета, чиято тема е безсмъртието чрез децата, съдържат увещания към младия джентълмен да се ожени и да създаде потомство, чрез което да обезсмърти собствената си красота, предавайки я на следващото поколение. Някои други сонети са: израз на любовта на Шекспир към младия мъж; размисли за самотата, смъртта и мимолетния живот – своеобразна критика към младия мъж, който е предпочел поет конкурент; неясни чувства към метресата на Шекспир и игра на думи с името на поета. Финалните два сонета от сборника са алегорични тълкувания на гръцки епиграми (кратко сатирично стихотворение) отнасящи се до „малкия бог на любовта“ Купидон.
Частта от сонети посветена на Смуглата дама (сонети 127 – 154) се различава от частта с младия Приятел, с това че е изключително наситена с любовни и страстни изживявания. Като най-отличителен в тази част е сочен сонет 151, който бива характеризиран като „непристоен“ и много умело илюстрира разликата между чисто духовната обич към младия Приятел и плътската любов към Смуглата дама. Тук трябва да се спомене и обстоятелството, че английският език има само една дума – „love“, за българските „любов“ и „обич“. Това от гледна точка на българския превод представлява своеобразно затруднение, тъй като не е ясно (особено в сонетите за Приятеля), дали Шекспир е имал предвид тогавашния култ към мъжката дружба и уважение, или нещо повече. Разликата между двете части в повечето случаи се изтъква още във въведението на съвременните издания на сонетите.
Наименованието на Смуглата дама идва от самия контекст на сонетите – в тях тя има черна коса и по-тъмна кожа. Както при младия Приятел, така и при Смуглата дама са налице множество опити да бъде свързана с реални исторически личности като Мери Фиттон (Mary Fitton), Емилия Ланиър (Emilia Lanier) и други.