Илиада“ (на старогръцки: Ἰλιάς) е древногръцка епическа поема от Омир. Представлява едно от най-древните произведения в европейската литература. За основа при написването ѝ са послужили многобройни древногръцки предания за подвизите на древни герои. Състои се от 15703 хекзаметъра.
Наименованието ѝ идва от Илион – старото име на Троя, град в северозападна Мала Азия, на около 7 км от Дарданелите. Следователно „Илиада“ означава „поема за Илион (Троя)“. Тя е написана върху сюжет от митологията, от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжети на много литературни произведения.
ействието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща 50 дни от последната, 10-а година (някои изследователи смятат, че дните са 49, други – 51), като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приами брат на Парис. „Илиада“ е и първият запазен извор, в който се споменават траките – описанието на тракийския цар Рез. Подробният разказ на всеки епизод е свързан с основната мисъл на поемата – възхвала на честта, стремеж към воинска слава, утвърждаване на доблестта и предаността към родината, ценности, определяни като общочовешки и останали актуални до наши дни.
В средата на втора песен, след повторно обръщение към Музата, следва изброяване в тържествен тон на воюващите при Троя ахейци. Непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг.
Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Аналитически погледнато, „Илиада“ има две начала – освен в първа песен, тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.
Разказът за Троянската война се обвързва с темата за войната изобщо. По време на битките в поемата се открояват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а и разбойническо дело. Ахейските герои понякога спорят съвсем по разбойнически.