Декамерон“ (на италиански: Il Decamerone; на старогръцки: δέκα „десет“ + на старогръцки: ἡμέρα „ден“, буквално: Десетоднев) е сборник с новели на италианския писател, поет и важен ренесансов хуманист Джовани Бокачо. Сборникът е вдъхновен от събитие, белязало живота на Бокачо – чумнатаепидемия във Флоренция през 1348 г. Цели да изобличи множество негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. С това си произведение авторът утвърждава жанра на краткия прозаичен разказ в европейската литература. Произведението се смята за шедьовър на класическата ранна проза.Голяма част от личността на автора се формира през 10-годишния му престой в Неапол, където получава много високо образование и се запознава с гръцката митология. Там преживява ред съдбоносни любовни връзки, като една от тях е с Мария Аквинска, която остава любовта му за цял живот. Джовани решава, че ще обезсмърти любимата си в творчеството си точно както Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка. Така се появява бокачовата Фиамета.
Сборникът „Декамерон“ съдържа 100 новели, разказани в рамките на 10 дни от десет души. Различните истории в „Декамерон“ варират от еротичното до трагичното, отчасти остроумни и шеговити, но определено уроци, които поучават[1].
В Италия по време на чумната епидемия във флорентинската църква „Санта Мария Новела“ на утринната служба се срещат седем млади дами – всички, свързани помежду си било то по роднинство, по дружба или по съседство. След службата започват да разговарят и една от тях предлага на останалите да избягат от града и от страшните гледки и мисли. Всички приемат идеята, но най-разсъдливата от тях отбелязва, че няма да се справят сами без мъже. „Истина е, че мъжете са разумът на жените; без тяхното ръководство нашите начинания много рядко стигат до добър край“ [2] В този момент в църквата влизат трима младежи, които сред всеобщата бъркотия търсят като утеха да зърнат своите дами, а те и трите по една случайност се оказват измежду споменатите седем. Останалите са техни роднини. Момичетата извикват младежите при тях и решават да им споделят намеренията си. Те от своя страна приемат с радост да избягат с тях. Така постъпват по най-добрия възможен начин, по който могат да спасят живота си. Бягат от грозните картини на чумата и опасността и се отдават на веселие. Въпреки че са млади мъже и жени, те не пристъпват границата на благоприличието. Има ред, а не хаос. Не прекаляват с нищо и се водят от разума. Отиват на недостъпно място в извънградско имение в продължение на две седмици. Мястото е приказно, заобиколено от зеленина и прелестни градини. Разбират се помежду си, че дните им ще бъдат изпълнени само с веселие, смях и песни. За да преминават вечерите по-забавно, всеки член трябва да разказва по една история, с изключение на един ден в седмицата за домакинска работа и светите дни, в които изобщо не работят, т.е. десет вечери за разказване на истории. Всеки от десетте герои е определен за крал или кралица за един от десетте дни. Правомощията на краля или кралицата стигат до избора на тема за историите за съответния ден и организирането на заниманията през деня – хранене, забавления, разказване. Темите са свързани със силата на съдбата, силата на човешката воля, любовни истории, които завършват трагично и такива, които завършват щастливо, но темите за любовта и изобличаването на църквата и лицемерните ѝ служители се отличават сред останалите. Само Диней, който обикновено разказва десетата история, всеки ден има право да си избира тема по свой вкус благодарение на остроумието си. Изолирани от чумата, десетимата младежи си разказват истории с удоволствие, като така изместват вниманието си от застрашаващата ги опасност. Смисълът на техните разкази разкрива хуманистичния светоглед на Бокачо, който се характеризира със засиления интерес към чувствения свят на човека.
Някои изследователи смятат, че част от историите, за които няма предишен източник, може би са били разпространявани в устната традиция по онова време, като Бокачо е първият за когото е известно, че ги е записал. Самият той казва, че една от историите е чул като дете от възрастна жена. Също така често комбинира две или повече истории в едно. Освен това много от героите действително са съществували. В историите често умишлено са премълчавани исторически и географски факти.