Исторически факти

Чумата

Някои суеверия обвиняват котките за чумата. Това довело до тяхното масово унищожение, което от своя страна води до бързо разпространение на плъхове. Те също са смятани за причина за разпространението на заразата.

Според други изследвания причината за избухването на епидемия започва не от плъхове, и произхожда от Азия от бактерия "Yersinia Pestis", която се появява в резултат на изменението на климата в региона. При тези обстоятелства има перфектни условия за разпространението на болестотворни бактерии, както и за развъждане бълхи.

Първият подробен разказ за подобна епидемия е на Тукидид – за тази от 431–430 г. пр.н.е., започнала в Етиопия и угаснала в Гърция (мнозина изследователи все пак смятат, че може би става въпрос за тиф, холера или едра шарка).

Най-печално известната чумна епидемия е тази, която върлува в Европа между 1347 и 1351 г. (Черна смърт).

Понастоящем чумата съвсем не се смята за окончателно победена: последните случаи на епидемия датират от края на 90-те години на 20 век (в Уганда, Намибия и Малави) и в Северна и Южна Америка.

В началото на август 2009 г. в Китайската осведомителна Агенция „Синхуа“ съобщава за три случая на белодробна чума в град Цзикътан, провинция Цинхай, Северозападен Китай. По официални данни жертвите на болестта са три, последната от които умира на 3 август 2009 г., а още поне 9 души са заразени. За да предотвратят разпространението на болестта, китайските власти поставят град Цзикатън под пълна карантина.

През юли 2014 г. властите в Китай поставят 151 души под карантина в северозападния град Юмен, провинция Гансу след смъртен случай. По предварителни данни починалият човек е заболял след контакт с мармот – гризач от групата на лалугерите, който живее в планинските райони. 38-годишният мъж е хранил кучето си с мъртъв мармот.

По данни от 2015 г. по време на съществуването си заболяването е убило общо повече от 100 милиона души по света.