Дезинфекцията от миналото до днес

Може и да се изненадате, но едно от медицинските открития, които променят света е не друго, а дезинфекцията. Историята на дезинфекцията датира още от древността, когато хората използвали за тази цел вино и оцет.

Целта на дезинфекцията е да унищожи микроорганизмите във външната среда. Извършва се чрез физични и химични методи – мокро и сухо почистване, варосване, облъчване с ултравиолетови или гама-лъчи, изгаряне, загряване, изваряване, пара под налягане, използване на химични дезинфектанти, стерилизация и т.н.

В далечното минало

Древните египтяни използвали при балсамирането антисептици като ароматни смоли и катран, знаели влиянието на антисептичната сухота и на солите. В Древна Гърция изгаряли сяра за прочистване на помещенията. Хипократ използвал като антисептици виното и врялата вода. Гален пръв започнал да изварява инструментите, с които третирал раните на римските гладиатори.

Когато по време на Средновековието чумата опустошила Европа, опитите за борба със заразата включвали почистващи разтвори, проветряване, дим от изгоряла слама, от оцет, сяра, антимон и арсен. Дълго време се считало, че причинителите на болестите могат да бъдат унищожени, ако се вижда действието на химикала (чрез дим или покритие върху повърхност).

Въпреки че човечеството имало своите архаични и понякога токсични методи за пречистване, то не  знаело нищо за бактериите и другите микроорганизми чак до 1675 г., когато нидерландският търговец и учен естественик Антони ван Льовенхук открива съществуването на микроорганизмите, а на следващата година – че оцетът може да убива някои от тях.

Едва тогава учените започват да осъзнават, че тези невиждани досега организми могат да причиняват болести, но химикалите могат потенциално да ги унищожават без видима за окото реакция. През 1758 г. немският лекар Йохан Юлиус Уолбаум за първи път използва ръкавици като превенция на инфекциите в хирургията, тогава – направени от овчи черва.

В по-ново време

През 1847 г. унгарският лекар Игнац Земелвайс открива, че случаите на родилна треска в акушерските клиники намаляват драстично, ако преди манипулации ръцете на персонала се дезинфекцират и измиват с разтвор на хлорна вар. Въвежда го като практика във Виена, където работи, и смъртността сред родилките и новородените спада повече от 7 пъти.

Въпреки многобройните му публикации употребата на антисептици се разпространява едва след смъртта му, когато френският химик и биолог Луи Пастьор потвърждава теорията за микробите (1862 г.). Неговото виждане, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, кара английския хирург Джоузеф Листър да въведе стерилните техники в хирургията (1867 г.).

Лорд Листър успешно използва карболовата киселина за стерилизиране на хирургическите инструменти и за почистване на рани, като с това намалява следоперационните инфекции и прави хирургията по-безопасна за пациентите.

Дезинфекцията днес

Интересно е, че пандемиите през последните две хилядолетия са карали хората не само да обръщат особено внимание на методите за дезинфекция, но и са водели до съществени нововъведения, подобряващи като цяло качеството им на живот.

Например при епидемията от холера  през XIX в. се разбира, че проблемът е свързан с канализацията и водоснабдяването. Питейната вода започва да се пречиства и хлорира и болестта практически изчезва от Европа и Северна Америка.

Испанският грип от 1918 г., който за 24 седмици убива повече хора, отколкото СПИН за 24 години, води до създаването на нови продукти за дезинфекция, кара хората да разберат, че чистият въздух и слънцето са естествени дезинфектанти, и че карантината спасява животи.

Според най-новите препоръки на Световната здравна организация, свързани с COVID-19, почистването с вода, сапун или неутрален детергент, съчетано с механично действие премахва и намалява замърсяванията, но не унищожава микроорганизмите и затова след почистване трябва да се прилага химически дезинфектант – белина или спирт (около 70%). Eфективна е и дезинфекцията на помещенията с ултравиолетови лъчи или с озон.

Надгражданото със столетия човешко познание за хигиената и дезинфекцията днес е обичайна практика в болниците, обществените заведения и в дома на всеки интелигентен човек.