Откривателят на лактобацилус булгарикус

Създадено през вековете от нашите предци, българското кисело мляко неизменно присъства на трапезата ни и днес. 

               Човекът, който открива тайната му, е българският лекар и микробиолог

                                      д-р Стамен Гигов Григоров. 

              Тъжно е, но като че ли за него знаят повече по света, отколкото ние в родината му… 

Стамен се ражда в семейството на Гиго и Звезда Григорови в трънското село Студен извор в годината на освобождението на България от турско робство. 

Още в училището в Трън прави впечатление на учителите си  със своя интелект, получава награди, подготвя се за учител. Родителите му го изпращат в Мъжката гимназия в София. За по-нататъшния му път решителна роля изиграва познанството му със сина на френския посланик, който, впечатлен от знанията и изтънчените маниери на българския фермер, го съветва да замине да учи естесвени науки в Монпелие, а посланикът му оказва съдействие. 

През 1901 г. заминава да учи медицина в Женевския университет и след дипломирането си става асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология.

 В тях младият доктор започва да изследва киселото мляко, което съпругата му Даринка му изпраща от България, за да разбере какво причинява подквасването му. И един ден през 1905 г. вижда микроорганизъм с формата на пръчица – бактерията, която предизвиква ферментацията. Наречена е Lactobacillus bulgaricus в чест на родината на своя откривател. Д-р Григоров публикува статия за откритието си в престижното швейцарско списание Review Medical de la Suis Romand, която привлича огромен интерес от страна на световния научен елит.

Поканен е да докладва за него пред института по микробиология „Луи Пастьор“ в Париж (а е едва 27-годишен!). В института работи руският учен Иля Мечников, който тогава изследва различни микроорганизми, опитвайки се да ги свърже с продължителността на човешкия живот. 

В същата година на младия български микробиолог са предложени престижни постове в Женевския университет и в Пастьоровия институт в Сао Пауло. Той отказва и се връща в България, за да започне работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън.

Днес тя носи неговото име, а в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща близо до родния му дом е създаден единственият Музей на киселото мляко. След завръщането си д-р Григоров започва изследвания за разработване на противотуберкулозна ваксина и неговите постижения са публикувани в най-престижното за времето си медицинско списание – La Press Medical.

Участва като военен лекар в Балканската война, в Междусъюзническата, в която загива брат му Христо на 32 години, в Първата световна война. В Петричко се бори с избухналата епидемия от холера. Награден е с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст”.

През 30-те години на XX век заминава за Италия, където продължава работата си върху туберкулозната ваксина, откритието му се използва под формата на имунизация. Връща се в България през 1944 г., а синът му, д-р Александър Григоров, продължава работата му в Италия. Умира следващата година в София на 67-годишна възраст.

Още през 1906 година, българинът д-р Стамен Григоров, докладва пред заседанието на академичния съвет на медицинското списание "Ла прес медикал"  в Париж, че  пеницилиновите гъбички могат да се използват  за лечение на някои инфекциозни болести и по-специално - туберкулозата. Съобщението е подкрепено с резултати от опити върху хора. На този  доклад е дадена висока оценка. Д-р Григоров е  учен в Бактериологичния институт в София. Той за пръв път в света  доказва, че пеницилиновите гъбички могат да се използват като лечебно средство.   

   Това се случва  повече от 20 години преди Александър Флеминг.