Наблюдението на поведенията на учениците е един ненатрапчив начин за събиране на информация за справянето им в реални ситуации. Учителят може да го изпозлва в най-различни моменти и да отбелязва какви проявления вижда. Например - наблюдава двама ученици, между които е възникнал спор за начина, по който да се справят с конкретна задача - вижда, че единият от тях се опитва да предложи две стратегии, с които да стигнат до решение, докато другият не реагира и не използва такива стратегии. В такъв случай учителят може да отбележи различни резултати на двамата ученици спрямо това, което наблюдава.

Самооценките, които могат да използват ученици от трети клас нагоре дават възможност на учениците да осмислят своите умения през конкретни въпроси и поведения. Често предизвикателство е социалната желателност на отговорите. Учениците могат да се опитат да дадат отговор, който смятат, че учителят иска да чуе. Затова е ценно и самият учител да се опита да оцени учениците по същите въпроси, така че да се направи реално сравнение между двете оценки. От друга страна обаче оценката от външен човек като учителя е предизвикателство за умения като емпатията, която е свързана с осъзнаване на собствени чувства. Друго предизвикателство е свързано с различните мисловни модели и сравниетлни степени, които учениците използват, когато поставят оценки на съответните умения. Трета често срещана трудност е тенденцията някои ученици да отбелязват консистентно само средната оценка в скалата или само най-високата, например.