Уран

Масата на Уран е приблизително 14,5 пъти по-голяма от тази на Земята, което я прави най-малката от гигантските планети. Диаметърът му е малко по-голям от този на Нептун, приблизително четири пъти по-голям от този на Земята. Уран е втората най-плътна планета след Сатурн. Тази стойност показва, че е съставен предимно от различни ледове, като вода, амоняк и метан. Общата маса на леда във вътрешността на Уран не е точно известна, защото в зависимост от избрания модел се появяват различни фигури, но тя трябва да е между 9,3 и 13,5 земни маси. Водородът и хелият съставляват само малка част от общото количество (за разлика от Юпитер и Сатурн, които са изградени предимно от последните два елемента). Останалата част от не-ледената маса се дължи на скален материал. Счита се, че Уран няма локализирано скално ядро, подобно на Юпитер и Сатурн, а структурата му е по-скоро хомогенна. Синьозеленият цвят на планетата се дължи на метана в атмосферата ѝ, който поглъща червена светлина.

Атмосферата на Уран е съставена предимно от водород и хелий. На дълбочина тя е значително обогатена с летливи вещества (наречени „ледове“) като вода, амоняк и метан. Обратното е вярно за горните слоеве на атмосферата, които съдържат много малко газове, по-тежки от водород и хелий, поради ниската си температура. Атмосферата на Уран е най-студената от всички планети, чиято температура достига до 49 К. Атмосферата на Уран може да бъде разделена на три основни слоя: тропосфера, между надморска височина от -300 и 50 km и налягания от 100 до 0.1 bar; стратосфера, обхващаща височини между 50 и 4000 km и налягания между 0,1 и 10-10 bar; и горещата термосфера (и екзосфера), простираща се от надморска височина от 4000 km до няколко уранови радиуса от номиналната повърхност при налягане 1 bar. За разлика от земната, атмосферата на Уран няма мезосфера. Тропосферата се състои от четири облака: облак с метан с около 1,2 bar, облаци от сероводород и амоняк при 3 – 10 bar, облаци от амониев хидросулфид при 20 – 40 bar и накрая облаци под 50 bar.

Видимата величина на Уран варира между +5,5 и +6 и с невъоръжено око при безоблачна нощ той може да бъде наблюдаван като бледа звезда. Ъгловият му диаметър при наблюдение от Земята е 4". Дори при голямо увеличение обаче не се долавят детайли на неговия диск

Уран има 27 известни естествени спътници, най-големите от които са Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Естествените спътници на Уран са най-малки сред газовите гиганти, комбинираната маса от основните спътници на Уран ще е по-малко от половината от масата на Титан. Най-големия спътник Титания има радиус едва 788,93 km, което е по-малко от половината на този на Луната. Спътниците имат малко албедо, вариращо от 0,20 на Умбриел до 0,35 на Ариел. Спътниците са леденокаменни конгломерати, съставени от около 50% лед и 50% скала. Ледът може да съдържа амоняк и въглероден диоксид.

През 1986 година Вояджър 2 минава покрай Уран. Този апарат е единственият, изучавал планетата от близко разстояние, и не са планирани други мисии до Уран. Апаратът е изстрелян през 1977 г. и се сближава с Уран на най-малко разстояние на 24 януари 1986 година. Тогава се намира на 81 500 km от облаците на газовия гигант. Вояджър изучава състава на атмосферата на планетата, открива 10 нови спътници и изучава уникалното време на Уран, причинен от наклона на оста – 97,77°; и проучва планетните пръстени на Уран. Вояджър 2 проучва в детайли петте най-големи спътници на Уран и деветте познати пръстена и открива два нови.