Нептун

Поради отдалечеността си от Слънцето Нептун получава много малко слънчева енергия. Повърхностната температура на планетата е −218 °C (55 K). Тя обаче, изглежда, има вътрешен източник на топлина, за който се смята, че е останал още от акрецията на младата планета и който бавно се разсейва в околното пространство. В атмосферата на Нептун бушуват най-бързите ветрове в Слънчевата система – до 2000 km/h, които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун.

Вътрешната структура на планетата е подобна на тази на Уран. Тя вероятно има планетно ядро от разтопени скали и метали, което е обхванато от слой, съдържащ скали, вода, амоняк и метан. Атмосферата, за която се смята, че обхваща най-горните 10 до 20% от планетата, съдържа водород и хелий в горните си слоеве с нарастващо съдържание на метан, амоняк и вода при увеличаване на дълбочината и плавен преход към втечнената вътрешност на планетата. Скоростта на въртене и сплеснатостта на Нептун показват, че неговата маса е по-малко концентрирана в ядрото му, отколкото тази на Уран. В търсенето на ексозпланети Нептун се използва като метоним; откритите тела с близка маса до тази на Нептун се наричат „Нептуни“, подобно на Юпитерите, които се отнасят към тела с маса, приблизително равна на тази на Юпитер.

Поради отдалечеността си от Слънцето Нептун получава много малко слънчева енергия. Повърхностната температура на планетата е −218 °C (55 K). Тя обаче, изглежда, има вътрешен източник на топлина, за който се смята, че е останал още от акрецията на младата планета и който бавно се разсейва в околното пространство. В атмосферата на Нептун бушуват най-бързите ветрове в Слънчевата система – до 2000 km/h, които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун. Метеорологичното време на Нептун се характеризира с изключително динамични бури, чиито ветрове достигат скорост от почти 600 m/s – почти свръхзвукови ветрови потоци. Изследванията на постоянната облачна покривка показват, че скоростта на вятъра най-често варира от 20 m/s в източна посока до 325 m/s в западна посока. Над облачната покривка скоростта на ветровете варира от 400 m/s в района на екватора до 250 m/s при полюсите– този процес представлява своеобразно климатично динамо. Повечето от ветровете на Нептун се движат в посока, обратна на въртенето на планетата. Общият модел на ветровете демонстрира проградно въртене на високи географски ширини срещу ретроградно въртене на по-ниски географски ширини. Разликата в посоката на теченията се смята за повърхностен ефект и не е породена от дълбоки атмосферни процеси. При 70° южна ширина ветровете имат постоянна скорост от 300 m/s.

Най-близко до планетата се доближава сондата Вояджър 2 на 25 август 1989 г. Това е последната планета, която апаратът достига, и затова е решено да се направи полет около спътника Тритон, подобно на прелитането на Вояджър 1 близо до Сатурн и спътника му Титан. Сондата открива Голямото тъмно петно и след нови наблюдения с телескопа Хъбъл се оказва, че петното е изчезнало. Първоначално се смята, че представлява огромен облак, а по-късно − за дупка във видимия диск от облаци.