Венера

Вътрешността на Венера е състаена от гравитационно и магнитно поле, измерени от мисиите ,,Магелан" , ,,Венера" и ,,Пионер-Венера". Според данните от тези апарат Венера има желязно ядро, заемащо 1/4от масата на цялата планета. Около ядрото има разположена мантия-силикатна обвивка с дебелина окоро 3300km. Над мантията се намира кората, която е с дебелина около 16 km. Радиолокационните наблюдения показват, че на Венера има множество вулкани и реки от лава. Релефът на планетата е много сложен и се обяснява с факта, че има активна вулканична и тектонична дейност.

На Венера има плътна атмосфера и атмосферното налягане на повърхността е 90 атмосфери - това е приблизително, колкото е налягането на земните океани на дълбочина 1 км. В състава на атмосферата навлизат предимно въглероден двуокис с примеси от азот, кислород и водни пари. Има слоеста облачност с дебелина на слоевете по няколко километра, и съставени от капчици концентрирана сярна киселина. Плътната атмосфера е причина за изключително силен парников ефект, който предизвиква нагряването на повърхността на около 450 градуса по Целзий. Това прави Венера най-горещата планета в Слънчевата система. В горните области атмосферата има ветрове със скорост окоро 350 км/час, а на повърхността ветровете са слаби, със скорост едва от нъколкоилометра в час. Има предположения, че преди е иммало огромни количества вода, но поради факта, че се намира близо до слънцето и има високи емператури, водите са се изпарили.

През втората половина на 20 векса проведени безбройни безпилотни мисии до Венера и някои от тях са осъщеествили меки кацания върху повърхността, но все още не е осъществена мисия, която да донесе материал от Венера към Земята.

Първи по програмата Венера, на 12 февруари 1961 г. От СССР се изтрелва Венера 1 и това става първият апарат, който достига до друга планета. Възникват проблеми с прегрял ориентационен сензор, но въпреки това Венера 1 става първия межсупланетен апарат. Оборудването на апарата включва слънчеви панели, параболична антена за телемерия, стабилизация по трите оси и двигател за корекция на курса. Венера 1 е и първият апарат, изстрелян от парковата орбита.

Базиран на лунния апарат Рейнджър, първата истински успешна мисия до Венера се осъществявва от американският апарат Маринър 2, който посещава планетата през 1962 г. . В течение на мисията се установява, че Венера няма магнитно поле и успяват да измерятнейната микровълнова емисия.

На 15 декември 1970 г. успешно кацане осъществява и апаратът Венера 7. Измерени са повърхностни температури от 456 до 474 градуса Целзий. Успешно каца и Венера 8 на 22 юли 1972 г. . Освен вертикални профили на температурата и налягането, бордният фотометър на апараа показва, че долната граница на облаците, които изцяло покриват Венера са на висоина 35 км. . Химичният състав на кората е анализиран посредством гама спектометър.