Меркурий е най-малката и най-близка планета до Слънцето, която прави по 1 обиколка на Слънцето на всеки 87, 969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система. Също така планетата има и най-малък наклон на оста. Тя прави 3 завъртания на оста си на всеки 2 обиколки около слънцето. Меркурий е първата по ред планета в Слънчевата система.
Меркурий е пълна с кратери, които я правят да изглежда подобна на Луната. Един от най-забележителните и големи кратери на малката планета е Басейнът Калорис, чиито диаметър е 1350 km.
Меркурий е една от четирите земеподобни планети. Нейният екваториалиален радиус е 2439, 7 km. По маса, Меркурий в състава си има около 70% метали и 30% силикати. Средната й плътнот е малко по-малка о тази на родната ни планета. Щом има толкова висока плътност, значи ядрото трябва да голямо и богато на желязо. Ядрото на планетата заема 42% от обема на планетата и дебелината на земната мантия е 600 km.
Средната температура е 452К, но локалната е от 90К до 700К. Това е понеже има бавно въртене и липа на атмосфера. Средно температурите на тъмната страна на планетата са около 10К. Атмосферата е в динамично равновесие и о едната част от нея постоянно ,,отлита" в междупланетното състояние, а о другата страна нови частици от слънчевия вятър.
Меркурий не е много изследвана планета поради факта, че се намира близо до Слънцето и навлизането в орбитата е трудно. Мощната гравитация на Слънцето притегля всеки обект, навлизащ в орбитата на Меркурий. Друга трудност е и фактът, че такова навлизанеизисква забавяне на обекта, докато с приближаването си до слънцето обектът естествено се ускорява под въздействието и под посоката на по-мощното гравитационно поле. Поради този факт за преодоляване на гравитационното привличане на Слънцето се изисква значително количество енергия . Освен това атвосферата на Меркурийе изключително ряка и кацащият на повърхността обект, не може да използва съпротивлението й за забавяне на скоростта си, нито пък може да използва парашут, за това се нуждае от собствена енергия.
Маринър 10 е сондаи нейните основни цели са да изследва атмосферата, повърхността и физичните характеристики на Меркурий и Венера. Това е един от най-нискобйджетните проекти на НАСА.
Сондата е изстреляна на 3 ноември 1973 г. от Космически център Джон Ф. Кенди. Предвидено е сондата да обикаля около Слънцето понеже ще има затруднения с навлизането в орбитата на Меркурий. За да достигне целта си успешно, сондата е ускорена с помощтта на гравитацията на Венера.
На 29 март 1974 г. по пътя си към Слънцето, сондата преминава в близост Меркурий. Тогава е осъществено и първоо наблюдение на планетата от близо. Маринър 10 навлиза в орбитата на Слънцето и за всяка обиколка на обиколка на сондата около Слънцето, Меркурий прави две обиколки. Поради този факт преди мисията да приключи Маринър 10 успява да прелети покрай Меркурий още 2 пъти-на 21 септември 1974 г. и на 16 март 1975 г. . Сондата успява да заснеме само 45% от повърхността понежее по време на дватапрелета планетата е осветена от една и съща страна.
Мисията на Маринър 10 приключва на 24 март 1975г. с израсходване на горивото му, без което апаратът става неуправляем.
МЕСИНДЖЪР е сонда на НАСА, която се намира в орбитата около Меркурий. Изтреляна е на 3 август 2004 г. от станция Кейп Канаверал. Сондата пътува общо шест и половина земни години, преди да навлезе в орбитата около Меркурий. Тя прави няколко гравитационни манйовъра край Земята, Венера и Меркурий и минава покрай Земята през февруари 2005 г., а покрай Венера през октомври 2006 г. и октомври 2007 г. . Преди да навлезе в орбитата на Меркурий на 18 март 2011 г. МЕСИНДЖЪР прелита покрай него през януари и октомври 2008 г. и през септемри 2009 г. . По време на тези прелитания са заснети 95% от повърхността и мисията приключва през 2012 г. понеже горивото се изчерпва.