Марс

Повърхността на планетата приютява два марсохода. Данните от апаратите сочат, че планетата някога е била покрита с вода. Наблюдения показват, че повърхността е прорязана от малки потоци, които са подобни на гейзери. Марс има разнообразна повърхност като Земята. Това включва равнини, каньони, вулкани, долини и лед на полюсите. Но кратерите се срещат навсякъде по повърхноста на Марс, докато на Земята те са рядкост.

Ядрото на Марс вероятно съдържа желязо, никел и сяра. Плътноста на Марс донякъде дава сведения за размера на ядрото. Марс има доста по-малка плътност от Земята. Радиусът на марсиянското ядро вероятно е между 1 500 и 2 000 км. За разлика от земното ядро, което е частично разтопено, ядрото на Марс вероятно е твърдо.

Ядрото на Марс вероятно съдържа желязо, никел и сяра. Плътноста на Марс донякъде дава сведения за размера на ядрото. Марс има доста по-малка плътност от Земята. Радиусът на марсиянското ядро вероятно е между 1 500 и 2 000 км. За разлика от земното ядро, което е частично разтопено, ядрото на Марс вероятно е твърдо. Ветровете на повърхноста на Марс обикновенно са леки, със скорост от около 10 km/h. Учените са наблюдавали пориви на вятъра със скорост 90 km/h. Марсиянските ветрове имат по-малка сила, поради ниската плътност на атмосферата. Най-големите пясъчни бури могат да покрият цялата повърхност на Марс. Бури с такъв размер са рядкост, но могат да продължат с месеци. Такива бури са се случвали през 1971 г. и 2001 г.. Пясъчните бури се случват по-често, когато Марс е най-близо до слънцето. Причината за това е, че слънцето нагрява атмосферата на Марс най-много.

Марс има две малки луни, Phobos и Deimos. Американския атроном Asaph Hall, открива луните през 1877 г. и им дава имената на синовете на Арес. И двата спътника имат неправилна форма. Най-големият диаметър на Phobos е около 27 км, а този на Deimos около 15 км.. Двата сателита имат много кратери, които са се образували след сблъсък с метеорити. Учените незнаят къде са се образували Phobos и Deimos. Те може да са там от самото образуване на Марс.

Автоматизираните космически сонди започват подробно изследване на Марс през 60-те години на 20 век. САЩ изпращат Mariner 4 до Марс през 1964 г, Mariners 6 и 7 през 1969 г. Всяка от тях е достигнала до Марс половин година след изстрелването си. Направените снимки от сондите показват, че планетата е безлюдна, с кратери като тези на Луната. Не е имало следи от течаща вода или живот. През 1971 г, Mariner 9 остава на орбита около Марс. Този апарат картографира около 80% от планетата. Прави първите открития за каньоните и вулканите на повърхноста. През Април 2001 г, САЩ изстрелват сондата Mars Odyssey. Тя е снабдена с инструменти за анализ на химическия състав на повърхноста и скалите непосредствено под нея. Целта й е да разбере дали има замръзнала вода под повърхноста и да изследва радиацията. Mars Odyssey навлиза в орбитата на планетата през Октомври 2001 г. През 2002 г, сондата открива големи количества от замръзнала вода под повърхноста. Голяма част от леда се намира в южната част на планетата, след 60° южна ширина.