Земята е третата планета в слънчевата система. Тя е най-голяма от земеподобните планети и е единствената планета, на която е доказано, че има живот. Земята се е образувала преди около 4,54 милиарда години и малко след това е придобила естествения си спътник, а именно Луната. На Земята има много животински видове, но само човешкият вид е с разум.
Формата на Земята се нарича героид. Земята е огромно скално кълбо, което се върти в пространството около оста си, но кълбото не е правилно, защото Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността й на релефа. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети, защото има най-висока плътност, гравитация по повърхността, най-силно магнитно поле, и най-бързо въртене. Планетата е с активни тектонични плочи. Средният диаметър на планетата е 12 742 km.
Земята е най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е 3000 килограма метър на кубик. След формирането си Земята е била почти разтопена и под действието на гравтацията тежките елементи са потънали към центъра, а по-леките са се показали на повърхността. В резултат на тези промени земното ядро се състои почти изцял от желязо, никел и силиций. Има и друге тежки елементи като олово и уран, но те са много рядко срещани.
Земната мантия достига до 2890 км дълбочина и това я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. Налягането в най-дълбоките части е около 1,4 милиона атмосфери. Земната мантия се състои главно от силикатни скали и е относително богата на елементи като желязо и магнезий в сравнение със земната кора.
Кората е дебела от 6 до 80 км и най-тънките части са океанската кора, която се състои от гъсти желязно-магнезиеви силикати.
Континенталната кора е по-дебела и по-лека от океанската, и е съставена от натриеви, калиеви и алуминиеви силикати.
Живите организми на планетата ни образуват биосфера, за която се счита, че е започнала да съществува преди около 3,5 млрд. години заедно с началото на появяванео и зараждането на първите живи организми. Биосферата се разделя на биоми, които са съставени от сродни растения и животни. Сухоземните биоми са разраничени предимно по географската ширина. Факт е, че биомите на Арктика и Антарктида са бедни на растения и животни, а най-богатите биоми са близо до екватора.
Земята има сравнително гъста атмосфера и е съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове например въглероденн диоксид и водна пара. Газовото съдържание е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на кислород поддържа растенията, които приемат слънчевата енергия и чрез фотосинтеза освобождават кислород. Наличието на кислород в атмосферата показва, чепротичат жизнени процеси. Височината, на която се намират атмосферните слоеве тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера, варира в зависимост от географската ширина и от сезоните.
Планетата Земя е единствената пранета, която притежава вода във всичките си агрегатни състояния. Тя покрива 71% от повърхността на пранетата и 97,5% от водата е солена, а другите 2,5% - сладководна. Около 67,8% от прясната вода се намират в ледниците, които напоследък започват да се топят. земната орбита, вулканичната дейност, гравитацията, парниковият ефект, магнитното поле ш богатата на кислород атмосфера съдават подходящи условия да съществуването на водата в трите й агрегатни състоятия.