Георги Иванов

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958). Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.

Със съпругата от първия си брак, Наталия Русанова, имат дъщеря, внучка и правнучка. С втората си съпруга Лидия имат син, внучка и внук. Георги Иванов се занимава със ски, риболов, пчеларство и голф в свободното си време.

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети. Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

• Звание „Герой на Народна република България“ и орден „Георги Димитров“ (1979 г.).

• Звание „Герой на Съветския съюз“ и орден „Ленин“ (1979 г.).

• Орден „Стара планина“, първа степен, с мечове (2004 г.).

• Звание „Почетен гражданин на Ловеч“ от 29 април 1979 г. за полета с космическия кораб „Съюз 33“.