Приказка за Един самотен херц

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата, 

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

- - - 

         Имало някога една концертна зала, в която хората се събирали и празнували заедно магията на музиката. Но с времето хората си намерили други зенимания и спрели да я посещават. Известно време идвали самотници, които свирели и се упражнявали в нея, но и те се загубили във времето. Самотният роял посредата на залата станал жертва на огромна колония мишки, които имали много интересно виждане за света и прегризали всички чукчета.

- Сега ще те заведа на едно място за да ти осигуря палтенце, когато ледниковата епоха започне. - Казал мишока Жужи на красивата миша дама Жоржета, която се била съгласила да се разходи с него. А тя кокетно се засмяла:

- Нима вряваш в тези измишльотини за голямото застудяване?

- Разбира се. Аз трябва да се погрижа да ти е топло.

  Тя се промушила през дупката в стената и видяла огромната зала. Двамата чули странен звук, който идвал от голямото черно пиано посредата и тръгнали към него. Покатерили се отгоре и надникнали. А там едно единствено чукче се удряло в струните.

- Какво е това? - Попитала Жоржета.

- Това е бъдещото ти палто. Наричаме ги зимни застраховки. - Жужи се покатерил по дървената основа и стигнал до чукчето. - Това скъпа моя е истинска вълна, която като се разнищи от нелепата форма, която е заела в момента ще можеш да си направиш палто последен писък на модата!

  В този момент чукчето спряло да удря струните, навело се и го тупнало по главата:

- Никакво палто няма да правите от мен!

- Но идва ледников период!

- Не ме интересува какво идва! - Развикало се чукчето и заблъскало по струните. - Това са си моите струни! Намери си някой друг!

  Жужи се опитал да се бори с него, но напълно безуспешно. Чукчето ту удряло по струните, ту го тупвало по главата. Жоржета седнала на ръба на капака и започнала да се смее.

- Но аз не искам палто! И не вярвам в тези измишльотини за ледниковия период. Остави го.

  Жужи много искал да й се хареса и веднага пуснал чукчето. Отишъл при Жоржета.

- Как се казваш? - Обърнала се тя към чукчето и то й отговорило:

- Някога ми казваха Фа. На вашите услуги мадам. Но днес съм  просто един самотен херц...

- Какво е херц? - Тя скръстила колене и подпряла брадичката си с ръка.

- О-о-о... Херцовете са честотата, с която вибрират струните за да се чуе тона „фа“. Или „до“, или „ре“... 345 херца, 240 херца. Но за съжаление вашите приятели прегризаха всички чукчета и това пиано има едно самотно "фа". Аз го наричам един самотен тон. Самотна херцова вълна в цялата музикална вселена. И само аз свиря.

- О, всичко това е много интересно. Изсвири ни нещо.

  Чукчето се привело напред и тупнало по струните. Звука се разнесъл и след кратко утихнал.

- О, много хубаво! Изсвири сега нещо друго. - Жоржета била вдъхновена от това уникално откритие.

- Самичък мога толкова. Един самотен херц. Другите ги няма. Трябват поне още няколко чукчета за да чуеш една мъничка част от магията на истинската музика.Жоржета се обърнала към Жужи и се подпряла на златния пръстен, който той носел около врата си като гердан и примигнала няколко пъти с очите си.

- Аз какво да направя? - Жужи вдигнал недоумяващо ръцете си.

- Намери още от тези чукчета. Моля те. Искам да чуя какво е истинската музика.

  Жужи разклатил нослето си и се привел леко напред:

- Съвсем сигурна ли си, че не предпочиташ да прегриза чукчето и да си направиш едно топло палтенце от вълната?

  Тя не му отговорила и продължила да примигва. Жужи разклатил още веднъж нослето си и точно в този момент го озарила онази мисъл, с която довел мишанка на разходка. Той наистина харесвал това момиче:

- Чакай тук. Сега идвам.

  Той слязъл от рояла и изтичал обратно през тунелите при един познат мишок, който имал няколко такива чукчета. Жужи влязъл в хралупата му и почти извикал:

- Спешно ми трябват няколко зимни застраховки!

- Не знам... - Огледал го другия мишок като се подпрял на дълга редица от изправени чукчета - Зимата ще бъде много люта, много дълга, направо вледеняваща. Нали знаеш, ледниковата епоха идва. Цената им постоянно се вдига.

  Жужи свалил пръстена от врата си и го подал напред:

- Дай ми десет.

- Десет? Това беше миналата година, когато не бяха модерни. Сега можеш само две да вземеш.

- Само две?! - Жужи отстъпил назад и се олюлял. - Но това е много малко.

- Или две или нищо.

  Другият мишок се обърнал и започнал да оглежда чукчетата с възхищение. Жужи прегърнал пръстена и се загледал в земята. Разклатил нослето си и мустаците му се развяли решително. Подал пръстена и сбърчил вежди:

- Дай ми две! Взел чукчетата в ръце и на изхода не можал да се сдържи, обърнал се и извикал:

- Обирджия!

  Когато се върнал в залата с пианото жоржета все още била там и слушала дългите и пространни обяснения на чукчето за нежния тон, за нотите, за до мажор и за силата на звука.

- О всичко това е наистина много интересно. Наистина ли хората правят всички тези неща? Нямам търпение да чуя още.

  Жужи се покатерил върху пианото и като извадил едно въженце тръгнал да връзва едното чукче на произволно място.

- Не, не не! - Викнало чукчето и го тупнало лекичко по главата. - Ако носиш само две не може да ги вържеш на произволно място, защото няма да има хармония.

- Какво е хармония? - Жоржета намирала всичко това направо възхитително.

- Да! - Подразнил се Жужи, - какво пък е хармония?!

- Това е благозвучието. За да звучи добре трябва тоновете да си отиват. Не можеш с три произволни херца да направиш толкова красиви неща, колкото с три херца подредени в благозвучие.

  Жужи много се изнервил и заклатил пак носа си. Мустаците му се веели много динамично, но внезапно спрели:

- Добре. Къде искаш да ги вържа?

- Не там където си, а през един. И след това през още двама. Тоновете трябва да звучат добре, когато са заедно. Иначе е дисхармония.

Жужи ги вързал и в момента, в който се отдръпнал чукчетата оживяли сякаш се събудили от дълъг сън.

- Ейй! Здравейте! - Започнали да се поздравяват те и да се оглеждат. - Къде са останалите? Да изсвирим нещо!

  И трите чукчета затупкали по струните една кратка семпла мелодия. Жоржета запляскала с малките си лапички.

- Просто възхитително! Още! Още!

  Мишока, който продал двете чукчета, обаче бил любопитен по природа и проследил Жужи. Искал да разбере какво иска да прави с двете застраховки, защото истината е, че всички мишки се запасявали с такива, но застудяването така и не идвало и интереса малко по малко започвал да спада. Искал да разбере какво толкова ще прави Жужи с тях. Като видял пианото и чул звуците мишока се върнал и разказал на останалите мишки какво се слува. Те решили, че всичко това е много интересно и като грабнали по едно чукче тръгнали към залата.

  Един по един се покатерили отгоре и завързали чукчетата си. И всеки път когато някое чукче било връзвано то се разбуждало и поздравявало останалите. Включвало се в мелодията когато е негового време и музиката ставала все по-богата, все по-интригуваща и все по-интересна.

- Виж, виж! Това е моята застраховка! - Шушукали си мишките, които били насядали на ръба на дървената рамка.

- А това там е моята! - Възклицавал друг. - Не знаех, че застраховките могат да правят такива неща.

  И концертът продължил цял ден докато мишките не се уморили и не започнали да се прибират по хралупите си. Останали само Жоржета и Жужи.

  Те седяли цяла нощ и слушали това уникално нещо музиката, и не можели да повярват, че досега не са я познавали.

- Красиво е, нали? - Жоржета се обърнала към него и хванала ръката му.

- Ти си красива...

  И нослето му потрепнало доволно. Защото такива моменти са нещо много специално.

Допълнителни материали към приказката

С обич към музиката

         Любимата музика:

    Музиката е любимо изкуство на повечето хора. Тя е уникално творение на природата и човека. Дори песента на птиците е музикална. 

    Музиката се получава, когато творците изпълняват ноти подредени по хармоничен начин. Обикновено тя има някакъв ритъм, има тихи и гръмки моменти. За нейното създаване се използват най-различни инструменти. Певците и певиците пеят в такт с музикалната идея.

Има най-различни видове музика. Класическа, модерна, инструментална и хорова. При хоровата музика мелодията се изпълнява от много певци, които пеят заедно за да се появи уникалното звучене на песента им.

  Факти и знание:

Децибелите са свързани със силата и интензитета на музиката. когато имаме високи децибели музиката звучи силно. Но трябва да се прави разлика между силна музика и шум. 

Херцовете са честотата, с която вибрира звука за да се добият различни тонове. 450 херца е един тон, 247 херца е друг тон. В музиката има различни тонове. До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. Това са тоновете от гамата, които всички учим. А музикантите и хората, които обичат музиката учат и полутоновете. 

В музиката често говорим за хармония и дисхармония. Хармония имаме, когато изсвирените ноти ни звучат добре и приятно. Дисхармония имаме, когато изсвирените ноти не си подхождат и изпитваме неудоволствие да ги слушаме. 

Въпроси:

 ·  Какви инструменти има?

· Обичате ли музиката?

· Коя е любимата ви песен?

· Обичате ли да пеете?

· Познавате ли нотите?

· Какво заключва сол ключ?

· Колко ноти има в гамата?

· Можете ли да изпеете гамата?

· Кой пише ноти?

· С какво се хранят композиторите?

· Колко часа на ден трябвя да репетират музикантите?

· Какво е половин тон и какво е цял тон?

· Знаете ли какво е знака бемол?

· Знаете ли какво прави знака бекар?

· Какво става, когато диригентът излезе на сцената?

· Кои са струнните инструменти?

· Кои са духовите инструменти?

· Имате ли инструмент за свирене у дома?

· Какво означава знака пиано и какво означава знака форте?

· Знаете ли името на един световно известен композитор?

·  Какво е операта?

· Каква е разликата между концерт и опера?

  Думи полезни за ума ми:

Херц, децибел, ноти, бекар, бемол, диез, нотен лист, композитор, диригент, пиано, флейта, китара, тромпет, акордеон, припев, куплет, грамофон, касетофон, песен, такт, цяла нота, половин нота, четвъртинка, глас, дудук, обой, чинели, барабани, концертна зала, опера, балет, изпълнител, дует, квартет, Моцарт, Бетовен, Чейковски, Верди, Вивалди, петолиние, нотна тетрадка, хармония, дисхармония, мелодия, аранжимент, ритъм, темпо, орган.

Хелиана Стоичкова е автор на над 200 детски приказки събрани в 26 сборника.

Книги с детски приказки

от същия автор:

Джентълмен по рождение

Най-добрият приятел на човека

Пазителят на съкровището

Моцарт

Вълшебната къща

Приказка за Яна и мечката

Бялата лястовичка

Птицата Додо

Свадливата катерица

Черният козел

Кучето Динго

Емили и непослушният Пухчо

Завистливият щраус

Жирафът с голямо сърце

Щурав съм

Ужаси от детската стая

Щъркелово гнездо

Нещата, които ни карат да се усмихваме

Дива Луна

Манаселска река

Рибен пазар

Малки момиченца

Зуница

Парпалуда

Риза от безгрижен човек

Невлазино

 Приказка за лек инцидент с парна баня

картинките са в размер А3 за печат, формат за камишибай театър,

разказване на приказки по картинки

за представления пред децата, 

авторът ще се радва ако изпратите снимки и отзиви - sapillon@abv.bg

         Някога много отдавна, когато целият свят бил още млад, животните обичали да се събират на топлите гейзери високо в планината и да си правят парни бани. Там ходели всички и понеже били много имало строго определен ред, по който се влиза в горещите езерца и още по-горещите парни пещери.

  Динозавърът бил много любопитен и също поискал да опита какво е усещането да се потопиш в горещите извори на планината. Когато пристигнал  там видял, че нявсякъде има табели и знаци. Той бил много възпитан и попитал мъничко зайче дали може днес да влезе. Заекът го огледал от глава до пети и понеже му завиждал за красивото оперение въздъхнал:

- За съжаление днес е понеделник, а в понеделник не е разрешено за пернати животни.

Динозавърът се разочаровал, но понеже бил възпитан си отишъл. Върнал се на следващия ден и понечил да влезе в един от гейзерите, но хитра маймуна го огледала от главата до петите и възкликнала:

- А, не, не, не. Днес е вторник и не е разрешено за животни с големи крака.

- Големи крака? - Динозавърът огледал своите нозе и видял, че те наистина са големи затова отдръпнал се и направил път на маймуната. Тя се настанила удобно и повече не му проговорила.

Динозавърът си отишъл, но на следващият ден отново се върнал.

 - Не, не, не.—Днес е сряда и не е разрешено да влизат животни, които имат само три пръста. - Така казала една котка и динозавърът си отишъл.

  На следващия ден било същото, и на по-следващия ден отново. Така цяла седмица животните го разигравали и никога не идвал неговият ред да се наслади на горещите води на изворите. Бил прекалено пернат и перата му били твърде дълги и красиви, бил прекалено лилав и т.н. Те винаги имали извинение да го прогонят.

Видял, че се отнасат нечестно с него и решил да им погоди номер. Забил една табела, че долу в подножието на планината има събор на всички животни, и ще се направи класификация кой какъв е.

Абсолютно всички, които се наслаждавали на гейзерите и парните бани намерили това за повече от прекрасно и искали да бъдат записани в тази голяма книга. Колкото по-напред в списъка толкова по-добре и затова втурнали се всички към подножието на планината.

Когато пристигнали там и не открили никого заекът веднага поел нещата в свои ръце. Извадил една голяма дебела книга и побързал запише себе си пръв.

Заек - Красиво пухкаво животно, което всички обичат.

Когато видяли това останалите веднага се наредили на опашка да не бъдат пропуснати.

Когато гейзерите и пещеите се опразнили динозавърът се оказал съвсем сам и се зарадвал, че така ще има повече място за него. Потопил се в едно топло езеро и започнал да се наслаждава. После отишъл на топлите водопади, които извирали някъде по-нагоре и се стичали от скалите. После влязъл в горещите пещери, където топлината и влагата били изключително приятни и успокояващи.

Навсякъде той виждал табели, на които пишело „не повече от 5 минути“ или пък, „Влизаш и излизаш“, и дори „абсолютно забранено за пернати“, но не се съобразявал с тях.

Той вече знаел, че всички тези забранителни табели си ги измислят няколко животни за да може винаги да са с предимство пред останалите и затово не спазил нито една.

Докато се къпел в едно от горещите езера една врана прелетяла над него:

- Не искаш ли да те включат в голямата книга?

- Няма такава книга. Аз си го измислих и останалите се вързаха. Сега всички езерца и парни пещери са само за мен.

- Истина е, побързай да те запишат преди да свършат страниците. И не стой толкова дълго в горещата вода. Нищо прекалено не е хубаво.

- Толкова много чаках, че ще стоя колкото искам!

Динозавърът се засмял и си помислил, че враната иска да го измами, но като минало известно време решил, че все пак ако някой е започнал да пише такава книга е по-добре да е в нея. Все пак бил едно от най-големите, най-силните и най-красивите животни в целия свят. И това трябва да бъде записано. Но още щом излязъл от горещата вода, видял че перата му започват да падат.

И колкото повече ги приглаждал и вчесвал те толкова повече се скубели и падали. Той разбрал, че може би малко е прекалил с горещата вода. Вървял и цъкал с устни докато гледал как отлитат. Ядосвал се, говорел им да потърпят малко, да не се отказват толкова лесно от него, но те продължавали да се скубят и да се ръсят по земята. Докато не паднали почти всичките. Той ги събирал по земята, но те били толкова много, че се наложило да избира кои са по-красиви.

Много се старал, разделял ги на купчини и почти бил готов, когато вятърът духнал и ги отнесъл всичките.

- Нищо, казал си динозавърът. Нали ще пораснат. Другите животни много добре знаят колко много пера имах и колко бях красив. Та нали тъкмо заради тях не ме пускаха в топлите басейни.

Когато пристигнал се наредил на опашката и зачакал. Дошъл неговият ред и заекът го погледнал:

- Тъкмо на време дойде. Остана последния ред от последната страница. - Заекът видял, че перата на динозавъра ги няма и веднага се възползвал от това. Заекът бързо записал:

  ДИНОЗАВЪР—Голямо плешиво животно без козина...

  Динозавърът надникнал какво се записва за него и веднага се обидил:

- Но как! Аз имам едно от най-красивите оперения! Перата ми са не само възхитителни, но изключително дълги, големи, пъстри и пищни. Не може да пишете за мен неща, които не са верни!

- Като имаш толкова големи и пищни пера тогава къде са?

- Ами... - Динозавърът вдигнал рамене. - Паднаха при един неочакван и лек инцидент с парна баня. Но пак ще порастнат.

- Ние не можем да те запишем по преразказ ти какво мислиш за себе си. Ние сме описали тук всяко едно животно според това, което сами видяхме. А така като те гледаме ти имаш точно три пера... - Едното перо се откъснало и паднало на земята. - Ти имаш само две пера.

- Но как... - Динозавърът се просълзил. - Това е обидно. Аз съм изключително красив... Аз просто бях на почивка... Имам пера!

Заекът се съгласил и до края на реда дописал.

  ДИНОЗАВЪР—Голямо плешиво животно с едно единствено перо на главата.

- Но как, поправи го!

- Не може, - вдигнал рамене заекът. - Редът свърши. Каквото е записано, това остава завинаги.

  Динозавърът толкова се обидил, че се обърнал и си тръгнал. Той чул, че другите животни му се смеят и се обидил дваж повече. Разбрал, че това отново е нарочно. И до днес никой още не го е виждал.

  Затова деца,

  има значение как се държим с другите. Не е никак красиво да се държим нечестно с другите защото винаги накрая някой остава разплакан. А кой знае, може дори повече никога да не ни проговори. Затова бъдете мъдри, сърцати и много добри.

Допълнителни материали към приказката

С обич към животните

         За червената книга:

В света има много животни и те са не само красиви, но и много интересни. Някои от тях са защитени видове, защото не са останали много на брой. В нашата страна има една голяма червена книга, в която са записани онези животни, които учените мислят, че са застрашени и всички ние трябва много да пазим. 

Но защо се е наложило учените да създадат такава червена книга? Защото някои животни са напълно изчезнали. Птицата додо, динозаврите и много други завинаги са се загубили и няма повече никога да се върнат при нас. 

Въпроси:

- Добротата ценно качество ли е?

- Какво правят добрите хора, когато другите имат нужда от помощ?

- Защо динозавърът се обидил?

- Зайчето добре ли се държало с динозавъра?

- Защо зайчето и другите животни не пускали динозавъра в горещите басейни?

- Ще пораснат ли перата на динозавъра?

- Ще се върне ли динозавъра?

- Защо динозаврите са интересни животни?

- Кой е най-известния динозавър?

- Колко вида животни има по света и какви?

- Знаете ли кои животни са копитни?

- Каква е разликата между домашните животни и дивите животни?

- Какви домашни животни знаете?

- А какви диви животни знаете?

- Динозъвърт домашно животно ли е или диво?

  Думи полезни за ума ми:

Червена книга, редки видове животни, пернати животни, оперение, космати животни, козина бозайник, студенокръвни животни, козина, рунтав, пухкав, гейзер, минерална вода, басейн, правилник, поведение, достойнство, справедливост, нечестност, оскърбление, похвала, комплимент, доблест, ценности, лошотия, завист, доброжелателност, добросъвестност, интригантство, честност, гордост, горделивост, добродушие.

Приказката за лек инцидент с парна баня е от книгата „Моцарт“ 

Хелиана Стоичкова е автор на над 200 детски приказки събрани в 26 сборника.

Книги с детски приказки

от същия автор:

Джентълмен по рождение

Най-добрият приятел на човека

Пазителят на съкровището

Моцарт

Вълшебната къща

Приказка за Яна и мечката

Бялата лястовичка

Птицата Додо

Свадливата катерица

Черният козел

Кучето Динго

Емили и непослушният Пухчо

Завистливият щраус

Жирафът с голямо сърце

Щурав съм

Ужаси от детската стая

Щъркелово гнездо

Нещата, които ни карат да се усмихваме

Дива Луна

Манаселска река

Рибен пазар

Малки момиченца

Зуница

Парпалуда

Риза от безгрижен човек

Невлазино