Кой ще бъда
Щурав съм, да, имам много въпроси.
За живота, сърцето, емоции прости
и сложни, които в момента изпитвам.
И не винаги вярно разбирам.
За тебе, за мене, за другите хора,
които познавам. Дали ще мога
да срещна и видя право в лицето
опастност и радост. Това е което
се питам и търся. Да уча и зная
не ми е тъй важно. Къде му е края?
Във дупка дълбока, дали е в небето?
Не е туй тъй важно за детето.
Щурав съм, да, имам много въпроси.
И нито един отговор учебника ми не носи.
Искам да зная за бъдещето, което
ще трябва да погледна право в лицето.
Кой ще бъда?
Контрапаралелограм.
Контрапаралелограм.
Какво е туй голямо нещо?
Дали се мери то на килограм
или охлажда питане горещо?
- Но как не знаеш, то е ясно,
че не е кръг, нито триъгълник.
Стените му са килнати надясно
и тъй се получава успоредник.
Вкусни ябълки и круши
Мечката излязла от гората
и отишла при децата.
- Хей, защо си толкоз страшна?
Не приличаш на домашна.
Имаш зъби като клещи,
нокти остри и зловещи.
Тука всички ни уплаши!
- Страховете са си ваши!
Тъй им казала мецана.
- Тука ябълки и круши
бедният ми нос подуши.
Че са вкусни, то е ясно.
Ех...
И децата добродушни
дадоха на мечката да хапне.
Обеща да е послушна
и малини й набраха.
Книгите на Хелиана Стоичкова могат да бъдат открити в много книжарници. Онлайн можете да поръчате в:
Само за мене
Казва тигъра „Тежи ми
да ме сричат все във рими.
Искам разказ пълен с думи
нови, интересни за ума ми.
Искам да разкажат на полето
как съм срешнал аз момчето.
Как е бягал, аз съм тичал
и тайничко съм го обичал.
Как на пътя ме е спирал
някой дървен философ
да изслушвам ме е спипал
разказа му странен, нов.
Как бели, геройства съм опитал
и съм хващал пътя нов.
Ето туй си иска много думи,
цели страници и цял живот.
Само за мене...
Мъничко човече
Виж го, мъничко човече,
а умее всичко вече.
И да пише, и да смята,
и акъл да ти подмята.
Знае всяко сложно нещо,
поучава всички вещо
за да стане много ясно,
че е вече то опасно.
Стихове и малки строфи
то яде като картофи.
Лапа, казва, че горещо
по-е вкусно всяко нещо.
Ех юначе...
Искаш да пораснеш вече,
но не знаеш. По е хубаво когато
си си мъничко човече...
Безкраен
Винаги съм искала да зная
на света къде е края.
Има ли ограда или пречка
за душата ми човешка.
Трябваше да видя, да усетя,
да науча, да докосна,
да разкажа и да чуя
история за мене съдбоносна.
Беше важно да науча
до къде ми се простират
погледът и смелостта
без душата ми да спира.
И накрая да открия...
Че не само е безкраен,
но е пъстър и вълшебен
този свят през който тичам
и все повече обичам.
Капан
Не пораствай, капан е.
Капан е за мишки.
Използвай туй време
в игрички и смешки.
Големите знаят, че надценен е
моментът на зрялост.
През цялото време
искат да имат своята младост.
Не пораствай, капан е,
капан е за всички.
Запази си мечтите
от цветни боички.
Но не може... Тогава:
Голямо диваче,
детенце най-мило,
растейки обаче
узрявай красиво.
Художничка
-Хей момиче волнокрило
защо си ти така унило?
- Исках песен да изпея,
но така и не умея.
Казват всички замълчи си.
не умееш то личи си.
А пък аз обичам много,
тъжно ми е, че не мога.
-Я запей, не слушай никой.
Аз съм тук и те обичам.
Пей ми силно и красиво
нещо, което ти е любимо.
Ох... Поспри...
Виж тез боички.
Песните рисувай по-добре
и така ще те обичат всички...
Зайче
Ти за заек ли помисли
Този скокльо във тревата
Сякаш тихичко стои си
А те кани във играта.
Тичай, виж го как подскокна
Даже театрално охка.
Ето вече те и дебне
Смее се на нещо дребно.
Той ще гони ти ще бягаш
Ти ще гониш той ще спре.
Само за да го зарадваш
Твойто мъничко дете.
Ей зайче...
Тичай бързо идвам да те хвана
В твойта лудория тъй засмяна
Че ми е така приятно
Твойто детство златно.
Молба
В китна мъника горичка
Спряла се една сърничка.
И ловеца не видяла,
Че трева й се ядяла.
И той пушката приготвил
В летния следобед топъл
На стрелба да си играе
Че да стреля вече знае.
Ти поспри...
Гората на ухо му зашептяла
Във страх съм вече онемяла
Виж как спокойно си стои
И нищо лошо не твори.
Готов ли си заради леса
Да се откажеш от интереса
Към твоята игра жестока?
Виж моите сълзи в потока...
Богатство
В двора не държа богатства
Дома си пазя неопетнен
Навсякъде е скрита красотата
Но най-голямата е вътре в мен.
И вътре в мен са всички тайни
Които търся да открия
И само те за мен са трайни,
Моите умения аз ще развия.
Навън ще търся забавление
С приятелите в свежа глъчка
Всяко дребно недоразумение
Не бива да е пречка.
Защото аз...
И само аз наистина разбирам
Кое е моето богатство.
Истинската красота е вътре в мен
Не разбирам никое злорадство.
Звезда на земята
Ябълки беряла Яна
насред горската поляна.
Мечка едра страховита
там дошла да я попита.
Яна скочила в уплаха,
взела ябълки да мята.
Мечката била голяма
и така рекла на Яна:
- Хей момиче мое мило,
звезден прах от небесата,
носиш на звезда душата
и обича те гората.
Дай ми тук да си похапна,
че съм вече много гладна.
История ще ти разкажа.
Тя за теб е много важна.
Скри се Яна в своята къща.
Мечката прибра се също.
Във хамбара със храната
лакома, но и сърцата.
Мина време, Яна се заслуша.
Глас човешки взе да чува.
Приказката за звездата
мечката разказа чудновата.
В нощ красива и магична
любопитната звезда се спусна.
В тази нощ роди се Яна
орисана да е специална.
И звездата днес е в нея
с огън свой тя тлее.
Някой ден ще си отиде
да разкаже на звездите
колко е било красиво
всяко питомно и диво.
Колко е било дълбоко
всичко ниско и високо.
ДИДАКТИЧНИ ИГРИ
запази картинките и ги принтирай