Embedded Files
Театралка за бегливите чепици
Театралка за бегливите чепици
По словенето за бегливите чепици от книгата „Рибен пазар“
Действащи лица:
КАМЕНАРОВ
МОМЧЕ
СЪСЕД
Първа картина
МОМЧЕТО се разхожда по рибния пазар.
МОМЧЕ
Хей, господине, господине! (свирка) Гледайте го този господин! Отново ходи бос! Съвсем бос сякаш си няма обувки! Хей, господине! Подмина ме умислен. Не каза нищо, а на мен ми е така любопитно защо все ходи без обувки. Аз зная, крие нещо от всички на рибния пазар. Всяка сряда и петък хората се събират тук и той все се крие, но когато пазарът се опразни тръгва напред-назад с голите си крачка.
КАМЕНАРОВ (подсвирква)
Къде сте, бре? Хайде покажете се!
МОМЧЕ
Хей господине!
КАМЕНАРОВ
Кажи ми, моето момче? Виждал ли си ми обувките?
МОМЧЕ
Видя ме! Ще се приближа. Господине, искам да ви питам защо постоянно ходите без обувки? Нямате ли си?
КАМЕНАРОВ
Ах, моето момче, как да ти обясня... Точно тях търся... Горкият аз... Искаш ли да ти издам една тайна?
МОМЧЕ
О, ооо... Обичам тайните. Нали знаете, господине, тайни, които веднага могат да бъдат разказани на всички. Аз много съвестно и приятелски ще разкажа само онази част, която е интересна. Нали, знаете. На нашия рибен пазар постоянно се разказват истории. Част от вашата история може да бъде легендата за номадството. Знаете ли, че приказливци като мен знаят всичко. Някога хората са били номади, защото са поставяли омагьосани обувки на краката си. В момента, в който били изобретени от човека, обувките били наречени да извървят голямо ходене. И обувките тръгнали. И всички нозе обути в тях били принудени да крачат по света. И така целия свят бил преброден.
КАМЕНАРОВ
По-добре да си мълча...
МОМЧЕ
Хей, господине! Забравихте де ми кажете тайната!
КАМЕНАРОВ се прибира в малката стаичка, вкоято живее.
МОМЧЕ
Пак го изпуснах! Защото съм един голям приказливец. Но следващият път, общавам, ще съм тих и само ще слушам. Знаете ли, на нашия рибен пазар винаги е се случва нещо интересно. Хората разказват, че така както са опитомени домашните животни, по същия начин са опитомени и обувките. Някога те били доста по-диви от сега. Сега са добрички и послушни.
Влиза СЪСЕД.
СЪСЕД
Хей, момче! Ти постоянно се разхождаш по пазара. Виждал ли си онзи нов господин Каменаров?
МОМЧЕ
Да! Току що беше тук. Мина покрай мен, щеше нещо интересно да ми разкаже, но после се разбърза и се прибра у дома. Нали знаете, той живее в малката стаичка до пощата?
СЪСЕД (подава чифт обевки)
Когато го видиш ще му кажеш да внимава къде си оставя обувките! Не може да ги поставя пред моята врата! Така ще му кажеш!
МОМЧЕ (взима обувките)
Разбира се. Разбира се, аз ще му ги занеса.
МОМЧЕТО тропа на вратата на Каменаров.
КАМЕНАРОВ
Кой е?
МОМЧЕ
Господин Каменаров, открих обувките ви. Забравили сте ги пред вратата на съседа си.
КАМЕНАРОВ отваря и ги взима.
КАМЕНАРОВ
Много ти благодаря, момче. Благодаря ти, че ги върна при мен. Те постоянно бягат от мен. (към обувките) Защо бягате от къщи? Хората не са свикнали да виждат обувки сами да се разхождат. Трябва да бъдете по-внимателни. И оттука ще ни изгонят ако продължавате така да бягате от мен.
МОМЧЕ
Как така бягат? Обувките не могат сами да ходят.
КАМЕНАРОВ
Затискам ги. Прибирам ги в шкафове, но те пак намират начин да се измъкнат.
МОМЧЕ
А, господине, аз не съм толкова доверчив! Не го вярвам! Тези легенди, които се разказват за обувките са само за малките деца. Аз вече съм голям и много умен. Знаете ли, ходил съм чак до следващото пристанище с рибарите да им помагам.
КАМЕНАРОВ
Истина е. Това е тайната. Това е истината.
МОМЧЕ
Няма да го повярвам докато не го видя с очите си.
КАМЕНАРОВ
Виж тогава. Слагам ги на краката си, завързвам старателно връзките. Много стегнато, почти на възел. Виждаш ли?
МОМЧЕ
Виждам.
КАМЕНАРОВ
Добре тогава. Гледай сега. Видя ли как едната се изхлузи?
МОМЧЕ
Наистина! Изхлузи се! Но как е възможно?
КАМЕНАРОВ
Ето и втората се изхлузи и потеглиха. Уморих се да ги гоня. Искам да се установя някъде. Да си имам бяла къщичка край морето. Стига вече ходене.
МОМЧЕ
Я виж ти, колко интересно! Хоп троп вървят пред мен и се разхождат сами. О, ооо, колко интересни обувки! Омагьосани! А кой знае на къде са се запътили? Я, и бързат! Прекосиха целия площад и не спират. Тръгнаха по черния път край брега все едно са се приготвили за приключение. Добре тогава, аз обичам приключенията. Да видим къде ще ме отведат.
МОМЧЕТО ходи след обувките и пее.
Приключенец искам винаги да бъда.
Искам да науча и да знам.
Странно нещо ако видя, или чуя.
Тръгвам пръв и пръв ще стигна там.
Искам нещо ново да открия
щуро даже, по път неразоран.
Приказен сюжет, легенда или магия
приключенец ще съм само ако знам.
Разстояния далечни, земя като тепсия,
връх висок или безкраен океан.
Не мога аз гнездото си да свия
без крачките напред от смелост завладян.
Втора картина
КАМЕНАРОВ (обикаля по площада на рибния пазар и подсвирква)
Простете, да сте ми виждали новите обувки?
СЪСЕД
Я кажи, аз съм ти съсед, какъв е този твой случай с обувките? Защо ги губиш толкова лесно? Веднъж ги беше оставел пред моята врата. Аз се ядосах, но после ми мина. Губиш ли ги или не знаеш къде живееш?
КАМЕНАРОВ
Не ги губя. Като всички хора ги оставям до вратата си, често дори ги затварям в шкафове. Всичко съм опитал. И с камъни съм ги затискал и съм ги връзвал и обувките ми непрекъснато изчезват. Цял живот е така. И цял живот купувам нови, хората ми подаряват и все едно и също. Този чифт, с която дойдох се задържа по-дълго, защото се опитах да му угаждам и вървях на където той иска. И той ме доведе тук, а после продължи сам нанякъде.
СЪСЕД
Искаш да кажеш, че твоите крака обувки не задържат? Е ти никога ли не проследи къде отиват?
КАМЕНАРОВ
Уморих се да ходя. Гоня ги, гоня ги пък в един момент ги оставям да бягат.
СЪСЕД
Ах, че интересно! Но не е истина, нали?
КАМЕНАРОВ
Истина е. Вече трийсет и пет години вървя по тях, бил съм навсякъде, където можеш да си помислиш. Света обиколих. Уморих се да обикалям. Никой не ми вярва. И аз все бродя самотен. Дали в търсене на някое място, дали съм омагьосан аз не зная... Зная, че не мога да си намеря мястото. Отчаян съм вече, но никой не ми вярва...
СЪСЕД
Трябва да разгадаем тази мистерия. Слушайте, хора! Той е по-шашав отколкото си мислехме! Той твърди, че от трийсет и пет години гони обувките си и те непрекъснато му бягат.
КАМЕНАРОВ
Истина е. Не си измислям. Цял живот си мечтая да съм като вас. Да си имам дом, да спра да пътувам. Постоянно сънувам една бяла къща с изглед към морето. Но където и да опитам да се спра обувките ми все продължават нанякъде без мене. И аз все вървя след тях или ги търся.
СЪСЕД
Ха-ха! Вярвате ли, хора, на тези измишльотини!? Чуйте! Чуйте сега аз какво ще ви кажа!
Изгонете го! Пропъдете го!
Покажете му пътя!
Дошъл е. Да си ходи!
Не го искаме тука!
Не ни трябват щурави хора объркани!
Аз зная. Видял съм и други опърпани,
които вървят без посока! Не са умни!
Ти му дадеш, а го го загуби!
Който пътя не тачи не познава живота.
Мъчи краката си, дразни другите хора!
Късмет да изкочи не ще го и види!
Игонете го! Странен е! Няма магии!
То е ясно ще лъже, че няма обувки!
На интересен се прави, но само на думи.
Ей го пътя, беж бос да си ходи!
И повече такива пътя да не ни води.
КАМЕНАРОВ
Зная, че не ми вярвате... Зная, че ви изглеждам странен, но това е самата истина. Уморих се да ходя. Къде е момчето, което преди две седмици беше тук на площада и сам видя как обувките избягаха! Него питайте.
МОМЧЕ
Слушайте! Слушайте! Къде е онзи господин? Нося писмо за него!
КАМЕНАРОВ
Ето го момчето! Него питайте! Той видя с очите си!
СЪСЕД
Я, ела, мойто момче, и разкажи какво си видял преди две седмици! Този човек ни лъже, че обувките му бягат от него! Ти какво видя?
МОМЧЕ
Слушайте, слушайте. Тайната е разгадана! Нося много важно писмо!
СЪСЕД
За мен ли е?
МОМЧЕ (чете писмо)
Не, за господина с бегливите чепици. Казвате, че сте вървяли пеш 35 години?
КАМЕНАРОВ
Така е. Голямо ходене, уморих се.
МОМЧЕ
Трябвало е да вървите само още една седмица.
КАМЕНАРОВ
Как така?!
МОМЧЕ
Това писмо е за вас! Даде ми го една много мила жена. Вижте какво ви написа, господине. Чета ви писмото й дума по дума. Бъдете сигурен, че тя лично го написа пред мен. Почерпи ме с вкусни сладки. На бяла красива веранда край морето. Ето какво пише: Уважаеми господине, не зная кой сте, но ви умолявам да дойдете и да си нагледате обувките. С огромно любопитство очаквам нашата среща, тъй като от 35 години мечтая да доживея да видя човека, чиито обувки напълниха две от стаите на къщата ми. Уверявам ви, че съм се грижила добре за тях и те са в прекрасно състояние, измити, лъснати и добре подредени. Но не искат да си ходят. Заедно с това писмо ви изпращам най-упорития чифт, който поне десет пъти си тръгва и отново се връща. Вярвам, че вече добре е научил пътя и ще ви доведе на правилното място.
МОМЧЕТО дава обувките на КАМЕНАРОВ и те тръгват сами по пазара към крайбрежния път.
СЪСЕД
Чудо невиждано! Те ходят сами! Вижте хора!
МОМЧЕ
Вървете по тях, господине! Те са се опитвали да ви заведат там, където ви е мястото. Само още седмица ходене.
КАМЕНАРОВ
Само седмица?
МОМЧЕ
Вижте, вижте как бързат.
КАМЕНАРОВ
Чакайте, патъци, чакайте ме! Ида.
КАМЕНАРОВ пее.
Бегливите патъци на човека
Най-много приключения му носят.
Че омагьосани са, явно,
няма да се спрат навярно
Докато не срещнат го с късмета.
Че някъде той трябва да пристигне
Магията на пътя ще го вдигне
И няма смисъл да се дърпа.
Да се бави, да увърта.
Накрая той все пак до там ще стигне.
Книгите на Хелиана Стоичкова могат да бъдат открити в много книжарници. Онлайн можете да поръчате в:
Театралка за танца на времето
По омислицата за танца на времето от книгата „Манаселска река“
Действащи лица:
НАНКА
ТРЕНЕ
ДЯДО
БАБА
Първа картина
ТРЕНЕ седи на една пейка край пътя. Край него минава ДЯДОТО и се спира.
ДЯДО
Ха, здравей синко!
ТРЕНЕ
Здравей, дядо. Седни да си починеш малко.
ДЯДО
Ех, каква красота, синко... Сета земя се е покрила с разцути трендафил. Ароматен, пищен е нацъфтял по дворовете и по улиците. Гледам по нивите и по лозята зрее добра реколта. Нявсякъде където окото погледне са натрупани чутни китки. Цялата земя жужи от пчелната песен и бръмбарските разприказки. Иде голям празник.
ТРЕНЕ
Иде.
ДЯДО
Ще се развъртят кръшните моми и ще се разтанцуват. Гайдата ще свири високо и силно, а мъжете ще гледат и ще въздишат по толкова много красота.
ТРЕНЕ
Ще въздишат.
ДЯДО
Я ми кажи, синковец, ти защо гледаш така начумерено?
ТРЕНЕ
Не е начумерено, дядо. Ами по-скоро се питам, чудя се, не зная какво трябва да правя оттук нататък.
ДЯДО
Е, че какво... Чакай аз да приседна малко до тебе да те видя по-отблизо пък и една лула да запаля. Как се казваш ти? Как ти викат по нашенско?
ТРЕНЕ
Трене ми казват.
ДЯДО
Трене. Хубаво име са ти дали. Виждаш ли, синче. Животът, това е една мелодия. Звънти тя като песен високо до небето и всичко живо я слуша. Ние хората затова танцуваме. Празнуваме по-големите и по-значимите моменти с танци.
ТРЕНЕ
С танци?
ДЯДО
Ами да. Виж жените. Те три хора въртят през живота си. Едно когато са моми, едно когато са невести и едно когато са бабици. И толко. Това е танца на времето. И колкото и да скачат някои женички напред назад се тия три хора танцуват. А ние мъжете все различни дела имаме достатъчно много на брой, че един живот не стига да ги свършим.
ТРЕНЕ
Интересно ми говориш.
ДЯДО
А?
ТРЕНЕ
Казвам прав си. Аз се притеснявах, че за семейство вече трябва да мисля. Но сега разбирам, че това, което каза е много интересно. Три танца казваш танцуват женичките?
ДЯДО
Те толкова са. И все тях си танцат. А ти що работа имаш да вършиш ум да ти зайде! Ще строиш къща, ще работиш, ще ореш нивата, животни ще чуваш. Скука няма да ти приижда. Йе виж балкана, Трене. Гледай каква красота. То не би чудо, не би красота, синче. Целия свят да обходиш друга такава няма да намериш...
Чува се свирня на гайда, дудук.
Втора картина
На мегдана ехти весела свирня на гайда, дудук, тъпани, песнопения.
НАНКА
Събрали са се хората на мегдана. Танцуват, пеят. Гайдата свири и всички са щастливи. Но аз не зная какво е мойто място, къде е мойто място. Навсякъде е пълно с рози, подканящи, събуждащи все добри чувства, а аз съм седнала встрани и все това се питам.
БАБА
Какво казваш, девойче?
НАНКА
Извинявай, бабо. Мисля си.
БАБА
Я пък ти. И за какво си мислиш?
НАНКА
Ами...
БАБА
Я да приседна аз до тебе малко да си почина. Как те казват?
НАНКА
Нанка.
БАБА
Виж Нанке какво хоро се е извило! За чудо и приказ!
НАНКА
Извило се е.
БАБА
Гледай момците как и те са наскачали да танцат.
НАНКА
Танцат.
БАБА
Я ми кажи, чадо, какво си се навъсила такава?
НАНКА
Питам се... Какво ме чака оттук нататък.
БАБА
Че къде ще ходиш? Те пътищата се целите в дупки. Ей го Стаси пак си строши каруцата.
НАНКА
Не. (смее се) Не това. Притеснявам се какво следва оттук нататък. Слушам другите моми как се радват и какво си шушукат за момците, но аз не зная какво диря тука.
БАБА
А-а-а... За живота си се размислила.
НАНКА
Да. За живота. Дали е време да се женя? И после какво ще дойде...
БАБА
Гледай дете, животът, това е една пътека в планината. Е виж ги мъжете. Кога станат момци, довчерашни момчета, секо гледат нагоре и искат да я изкачат, планината. Ама не знаят как. Тръгват по пътеката и все се препъват. После стават мъже, силни и смели. Влизат уверено в гората и се бият с дивите зверове. И катерат нагоре, сето нагоре. И накрая когато стигнат на върха са дедовци. Не могат да си обършат сополите ако някой не се грижи за тях.
НАНКА се смее.
БАБА
Смееш се ти, Нанке, но истината ти казвам. Един баир имат да качат. И толко. И по целия път все дирят нещо.
НАНКА
Аз за мене питах. Какво ще правя аз цял един живот?
БАБА
А! Няма да ти е скучно. То не са песни, то не са танци, традиции, обичаи. Деца ще чуваш, къща ще въртиш, хорските дела ще думаш на безкрайни раздумки. Сека заран трапеза ще редиш и секоя вечер. Хиляди неща ще ти минат през ръцете. Но най-важното е да не спираш да танцуваш.
НАНКА
Е, аз не знам още стъпките.
БАБА
Ще ги научиш. Леко полеко. Има от кой да гледаш. Я иди. Иди при девойките чувам, че си хортуват. Иди и ти при тях. Виж го йе момък им говори нещо. Чуваш ли го?
ДЯДОТО се приближава.
БАБА
Я седни при мене, дядко мой. Любими мои дядко. Виж тези двама млади.
ДЯДО
Ох, дай на теб да се облегна. Дай ми ръката си. Старост. Старост. А, ето седнах. Подръж лулата и калпака, че искам аз добре това да видя. Нещо ново тука почва. И ни един от двамата не знае де отива, но са готови да учат стъпките. И вече са спокойни, защото има от кого да гледат. Нал тъй? Я гледай, момъкът говори на девойките. Туй искам да го чуя.
ТРЕНЕ
...тъй, че, девойки любави, красиви, Трене така ви дума:
Я съм скромен чиляк. Ведно с пътъците
два ката потури имам, не тъпча сандъците.
Гледам на мегдана се е хоро разигрело
още кога Слънцето се е показало и изгрело.
Гледам девойките момино хоро танцат,
а подир с невестина стъпка жени се фанат.
Накрай видам стариците станат да играят
и все тия три хора се преповтарят.
Сакам жена през живота да я провода.
През тези три танца докато съм жив и мога
край мене с радост и весела глъчка
да гледам как в танци живота прегръща.
Чуват се възгласи и шепот от девойките, далечна музика.
НАНКА
Яз чух какво рече и Нанка така ще ти отговори:
Тръгнал момък към баира да пътува,
ове вече не е момък кой се спъва.
Кога със зверовете диви сака да се бие
търси си невяста да го хвали и да го умие.
И както е готов на бой в гората
сал зверица у дома да види той не чака.
Така готов е по баира до върха да стигне
дедовищините си да пусне и да викне.
И там да има кой за него да се грижи.
Да има бабица да го наглежда и да го мисли.
Добър човек изглежда да е, знае ги нещата.
И мъдър!
Щастлива къща ако е щастлива и жената.
Книгите на Хелиана Стоичкова могат да бъдат открити в много книжарници. Онлайн можете да поръчате в:
Театралка за райската птица
По приказка за танцуващата райска птица от книгата „Завистливият щраус“
Действащи лица:
РАЙСКА ПТИЦА
ТАТКО на райската птица
ДОДО
Първа картина
РАЙСКА ПТИЦА танцува
Та, та, та. Та, та, та. Стъпвам тук, после там. Превъртам се и се покланям ниско, ниско, още по-ниско. Дамите ме гледат. Гледа ли някой? Никой не гледа. Нищо, тренирам. Та, та, та. Завъртам се на едно място, а после се превъртам обратно. Крилете горе! Хоп! Душата ми пее. Аз съм поет! Аз съм магия, магията на танца е в мен! Тук съм, отскачам и отново салто, хоп, още веднъж, опа! Велик съм! Неотразим, незабравим, невероятен! Та, та, та. Душата ми пее. Стъпвам леко, стъпвам пъргаво, усещам ритъма, всичко е в ритъма, грацията, движението. Аз съм най-добрият танцьор в тази гора. Гледа ли някой? Някоя дама, може би? А... Баща ми. Какво правиш там горе?
ТАТКО
Гледам как се излагаш.
РАЙСКА ПТИЦА
Аз? Да се излагам?! Гледай сега как се завъртам, покланям се на дамата и продължавам. Танцувам за да я впечатля, тя е шокирана, тя е впечатлена. Аз пристъпвам към нея и се завъртам отново, точно пред лицето й и веднага се отдръпвам. За да й покажа ето това движение. Та, та, та. Виждаш ли как го правя? Много съм добър. И после...
ТАТКО
И после се обръщаш и нея я няма.
РАЙСКА ПТИЦА
Но защо? Аз съм невероятен танцьор.
ТАТКО
Защото... Не е достатъчно да си невероятен танцьор.
РАЙСКА ПТИЦА
Но аз съм уникален! Гледай сега. Завъртам се и се приземявам пред нея с грация. Видя ли? А? Видя ли?
ТАТКО
Видях как боклуците по поляната се разпиляха от размаха на крилете ти. Видях как се спъна в онази клечка ей там. Всичко видях и бъди сигурен, че и мечтаната девойка също ще го види. Тук е толкова разхвърляно, че тя дори няма да се спре.
РАЙСКА ПТИЦА
Но защо? Тя ще гледа мен, а не листата по земята.
ТАТКО
Защото, когато листата са разпиляни по земята и е разхвърляно изглежда така сякаш няма никой тук. Гледай как се прави. Първо почистваш всички листенца. Хоп листенце. Още едно. Премествам го зад онзи дънер. Клечка, листенце, клечка, пръчица, още едно клонче, още две листенца и това и онова там. Виждаш ли как се прави?
РАЙСКА ПТИЦА
Не ми показвай как да чистя! Аз обичам да танцувам и съм много добър в това.
ТАТКО
Синко, радвам се, че като другите райски птици обичаш танците и танцуваш красиво, но трябва да обърнеш повече внимание на света, който те заобикаля. Видя ли колко много листа имаше разхвърляни тук. Приятелите ти няма да искат да идват да те виждат ако е толкова разхвърляно.
РАЙСКА ПТИЦА
Тате, не е необходимо да ме учиш за всяко нещо! Аз съм достатъчно талантлив танцьор и съм достатъчно интересн за да ме харесват независимо дали ще ми е оправена поляната, когато приятелите ми идват.
ТАТКО тича и чисти поляната
Не е така. Взимаш това листенце и го преместваш зад дънера. После това, а после и онова там. После това листенце, а после онова. Тичам, бързам, чистя, първо трябва да почистя, и това листенце там. А това клонче поставям тук. Тичам до дънера, тичам обратно. Още едно листенце намерих, подреждам, старая се...
РАЙСКА ПТИЦА
И така колко време ще чистиш? Та те не спират да падат от дърветата!
ТАТКО
Докато стане хубаво и подредено, и не се разкрие сцената. Виждаш ли как тук вече няма нито едно листенце? Това вече е сцена. Сега вече момичето ще прелети и ще види, че нещо се случва. Ще спре да види, ще кацне ей там и ще види танцьорът.
РАЙСКА ПТИЦА
Важен е танца. Важна е емоцията.
ТАТКО
Пак има емоция. Технично, спокойно. Със замах, но залагаш на сигурността. Привеждам се, завъртам се елегантно и разпервам крилете си за да види колко са красиви. Не се изморявам да подскачам като теб напред назад. Никакви пироети. Плавно, спокойно, омагьосвам я. И тя остава да гледа още. Видя ли?
РАЙСКА ПТИЦА
Но ти твърде много си пестиш силите! Не се прави така.
ТАТКО
Точно така се прави.
РАЙСКА ПТИЦА
Момичето ще избяга ако всичко е толкова перфектно. Нали трябва да бъде заинтригувана.
ТАТКО
Момичето ще остане да гледа ако поляната е добре почистена.
РАЙСКА ПТИЦА
Не и ако аз танцувам!
ТАТКО
Няма значение колко добре танцуваш! Ти си райска птица. Знаеш ли още колко много райски птици има в тази гора? Момичето веднага ще отлети и ще намери някой, който си е почистил поляната. Защото тя ще търси спокойствие и сигурност.
РАЙСКА ПТИЦА
Няма такова нещо! Всички признават, че аз съм най-добрия танцьор. И тя ще го види!
ТАТКО
Ще го види ако кацне. А тя дори няма да кацне да те погледне!
РАЙСКА ПТИЦА
Ти си стар и нищо не разбираш от танци!
ТАТКО
А ти си млад и прекалено самонадеян! Изчисти си поляната!
РАЙСКА ПТИЦА
Няма да си изчистя!
ТАТКО
Мързеливец! Няколко движения са. Изчисти я!
РАЙСКА ПТИЦА отлита.
Няма пък да ми казваш какво да правя! Ще ти покажа, че аз съм прав, а ти не си прав!
ТАТКО
Чакай! Къде отиваш? Послушай ме. Послушай съвета на баща си. Не разчитай само на красивите танци. Чуваш ли...
Втора картина
РАЙСКА ПТИЦА танцува
Та, та, та. Стъпвам тук. Завъртам се и съм впечатляващо добър. Ето, правя пирует, подскачем и се приземявам с поклон, а после поклащам се в ритъма на чувството. Танцът е навсякъде, движенията са ритмични, истински, аз съм на сцената и се завъртам. Гледа ли ме някой? О!...
РАЙСКА ПТИЦА вижда, че не е сама и спира за момент.
РАЙСКА ПТИЦА
Така. Не съм сам. Тя ме гледа. Гледат ме. На сцената съм. Какво да правя? Какво правя? Започвай да танцуваш, хайде. Ето започвам. Първите стъпки, подгряване... Започвам да танцувам, завъртам се, и... Отлетя. А! Каква странна птица. Дори не ми даде шанс. Нищо, ето друга. Сега ще я впечатля. Аз съм изключителен танцьор. Завъртам се мистично, поглеждам я. Там ли е? Там е. Гледа ме. Та, та, та. Повдигам крилото си и... Няма я... Но защо така...
РАЙСКАТА ПТИЦА пее.
О-о-о....
Красив съм, талантлив съм
Наистина съм специален!
Пъргав съм, отривист съм
В танца емоционален.
Висок съм, щастлив съм
И много музикален.
Смел съм, напорист съм
План имам идеален.
О-о-о...
Пръв съм, закачлив съм
И много актуален.
Модерен съм, успешен съм
Направо гениален!
Интересен съм, артист съм
И много натурален
Безкраен съм, гимнастик съм
В успеха максимален!
Та, та, та...
Наистина гениален... Волен, доволен, социален, деликатен, ефикасен, пригладен и кристален! Та, та, та...
РАЙСКАТА ПТИЦА се разхожда в гората
Ехо... Елате да видите как танцувам. Някойиска ли да види. От часове обикалям, но наоколо няма никой. Сякаш тази част от гората е напълно празна... Ехо... Къде отидохте всички? Има ли някой?
ДОДО
Аз съм тук.
РАЙСКАТА ПТИЦА
Извинявай, не се сърди, а ти какво си?
ДОДО
Аз съм птицата додо. Чух те как пееше преди няколко часа. Добре пееш. Попей отново.
РАЙСКАТА ПТИЦА
Ами... Аз малко нямам настроение за песни.
ДОДО
Защо? Какво ти се е случило? Сигурно е някаква голяма драма. Някой сигурно те е ударил, по крака ли те удари? А може би те е клъвнал или ущипал. Вероятно имаш синка, дай да видя. Леле! Целият ти крак е посинял до черно! Ау, и другият е почернял. Явно много лошо са те ударили. Какъв ужас...
РАЙСКАТА ПТИЦА
Чакай, чакай. Успокой се. Моите крака са си черни. Никой не ме е удрял.
ДОДО
Така ли? Ох, а аз се притесних зе тебе. Трябва да внимаваш с тия черни крака. Пази си ги.
РАЙСКАТА ПТИЦА
Ще си ги пазя. Сега спокоен ли си?
ДОДО
Спокоен съм. Какво правиш сам в гората?
РАЙСКАТА ПТИЦА
Танцувам пред красивите момичета.
ДОДО
Аха, ясно. Дошъл си да се перчиш. Е, добре. Щом ти харесва.
РАЙСКАТА ПТИЦА
Не се перча. Аз съм творец, артист, талант. Гениален талант.
ДОДО
А къде ти е публиката?
РАЙСКАТА ПТИЦА
Сега репетирам.
ДОДО
Аха...
РАЙСКАТА ПТИЦА
Слушай, това с танцуването е специално умение. Моето специално умение...
ДОДО
Ти се разплака. Защо плачеш? Недей сега така и мен ще разплачеш.
РАЙСКАТА ПТИЦА хълца
Ми не, само, че... Ох, плача, защото се държах много глупаво. Сега как да се върна да се извиня на татко ми...
ДОДО
Ох... И аз се държах много глупаво. Виж не ми беше хрумвало, че мога да се върна и да се извиня. Това е една много добра идея!
РАЙСКАТА ПТИЦА
А не те ли притеснява, че при мен е толкова разхвърляно? Той се оказа прав.
ДОДО
Ами не. Ако знаеш аз какво съм виждал. Това е нищо!
РАЙСКАТА ПТИЦА
Искам да те помоля. Аз наистина съм много талантлив танцьор. Нека да ти потанцувам да видиш, а после ти ще ми покажеш твоето уникално умение.
ДОДО
Каква добра идея! Аз съм много добра публика.
РАЙСКАТА ПТИЦА
Добре. Гледай сега. Та, та, та. Завъртане, после в обратна посока. Плясваме с крилете и после тръгваме назад, назад, назад. Прескачаме този клон и се покланяме, а след това пля-яс! И та, та, та. Виждаш ли? Виждаш ли колко е красиво?
ДОДО
Да! Истина е. Много красиво танцуваш. Талантът ти е специален.
РАЙСКАТА ПТИЦА
Покланям се и край на танца. А?
ДОДО пляска
Браво! Браво! Много ми хареса!
РАЙСКАТА ПТИЦА
Благодаря ти. Имах нужда поне някой да види. Моля те, покажи ми твоето специално умение.
ДОДО
Еха! Гледай сега.
ДОДО тича и разхвърля
Гледай тази купчина с листа. Ритвам я и те се разхвърчават във всички посоки! Баам! И тоя клон. Настъпвам го и той се премята, а оттук издърпвам тия съчки и уха виж каква купчина се изсипа на земята. И после крачим отгоре, раз, два, раз, два. После се търкаляме отгоре, м-м-м, че забавно. А после пляскаме с криле и всичко се разхвърчява наляво, надясно, нагоре и на където си поиска и става пълна бъркотия. И аз съм точно посредата. Тада! Това е моето уникално умение. Мърчиш. Не ти ли харесва?
РАЙСКАТА ПТИЦА
А-а-а... Харесва ми. Ам-м... Не мога да повярвам, че ще го кажа. Но не ти ли се иска да е малко по-подредено? Не ти ли се струва малко прекалено?
ДОДО
Ох... Знаеш ли какъв е проблема? Аз просто не съм като другите. Не мога като колибритата да изглеждам мъничка и нежна, нито като вас райските птици изящна, нито като пеликаните спокойна, бухалите мъдра или орлите силна. Аз съм си една странна птица, която не може да си намери мястото. И затова все разхвърлям и всичко обърквам където и да отида. А искам, искам и аз да правя красиви неща. И понякога създавам проблеми на другите птици само защото ми е мъчно, че не съм като тях. И после съжалявам. Но ти ми даде много добра идея. Аз сега ще се върна и ще се извиня задето бях лоша с колибритата, защото не бях права. Просто не ми беше хрумвало, че мога да се извиня. Чао!
РАЙСКАТА ПТИЦА
Чакай, къде побягна така... Ами аз?
РАЙСКА ПТИЦА пее умислено
А аз какво сгреших?
Дали не прекалих с упорството си и ината?
Чистенето си спестих
и ей така си наумих изглежда опако нещата.
Внезапно го реших.
Полянката смених си мислех с по-богата.
Сякаш от татко си се скрих
На чувството се доверих и точно там ми е бедата.
Мъдростта му подцених
Сам да опитам се осмелих и сам съм ето във гората.
И ето лично проверих
И сам си разумих защо ме е съветвал за нещата.
РАЙСКА ПТИЦА
Их... промених, уверих, заредих... Татко, чакай ме. Аз идвам да ти кажа нещо много важно...
РАЙСКА ПТИЦА тича през гората и открива ТАТКО си.
РАЙСКА ПТИЦА
Татко, искам да се извиня... Татенце, какво е станало тук? Защо всичко е толкова разхвърляно?
ТАТКО
Толкова съжалих, че те обидих и толкова много ми липсваше, че всеки ден разхвърлях по малко с надеждата да се върнеш. Да видиш, че моите начини не са толкова важни и ти си ми най-скъп на света! Много те обичам. От тук нататък винаги ще е разхвърляно!
РАЙСКА ПТИЦА подрежда поляната
А не. Ти беше прав. Важно е да е подредено и чисто! И аз много съжалих, че се разсърдих на съвета ти. Където и да ходех птиците не искаха да ми бъдат приятели и само като видеха колко много листа има натрупани веднага бягаха от мен без значение колко красиво мога да танцувам. И въобще не ги интересуваше това, че имам бодър дух. Или, че искам да докажа нещо. Само една единствена птица хареса бъркотията, но за нея ще ти разказвам друг път. Позволи ми да подредя и обещавам, че друг път като ме съветваш ще помисля повече защото и аз много те обичам. И много ми липсваше.
ТАТКО
Сигурен ли си?
РАЙСКА ПТИЦА
Да! Ето готово. Отново е чисто. Така е много по-добре.
ТАТКО
Ех, моето момче. И аз искам нещо. Позволи ми да потанцуваме заедно и да се науча да танцувам като тебе.
РАЙСКА ПТИЦА
Имаш предвид.. Та, та, та. Стъпка напред, завъртане, стъпка назад, още една назад, още една. Завъртане, поклон и та, та, та...
ТАТКО
Да, да. Точно така. Напред, завъртане. Харесва ми, много ми харесва. Чакай, така... Точно така. Та, та, та... Ех, че е хубаво детето ти да е толкова талантливо! Та, та, та. Напред, назад, завъртане... Стъпка напред, завъртане, стъпка назад, още една назад, още една. Завъртане, поклон и та, та, та...
Театралка за Войводата и Дена
По Преразказница за Войводата и Дена от книгата „Малки момиченца“
Действащи лица:
ДЕНА
ВОЙВОДАТА
МОМЦИ от четата на войводата
САМОДИВИ
Page updated
Google Sites
Report abuse