Звездни приключения

Епизод 1: Кристалните паяци на планетата Слюда

Космическият кораб плавно се носеше през хиперпространството. В контролната зала Капитан Джейк оглеждаше холографските карти. До него, вграденият Изкуствен интелект (ИИ) на кораба, чийто глас звучеше успокояващо, докладва: — Капитане, засичам необичайни енергийни сигнали от планетата Слюда. Нещо пречи на комуникациите на местните заселници.

— Зен, подготви екипажа! — извика Джейк. Високият, лъскав робот Зен веднага се задейства. — Разбрано, Капитане. Баги и Фади са в пълна изправност, а децата вече са в лабораторията.

Подготовката

В товарния отсек супер багерът Баги изпробваше хидравликата си, а супер фадромата Фади подгряваше мощния си двигател. — Днес ще има много работа за гребане! — избоботи Фади. В това време малките изобретатели Мони и Бобо сглобяваха нещо ново. — Виж, Бобо, ако настроим тези фенерчета на ултравиолетова светлина, може би ще видим невидимите нишки на кристалните паяци! — обясни Мони. Професор Камъчо подтичваше около тях, вглеждайки се в пода през голямата си лупа. — Тук няма интересни минерали, но на Слюда... О, там има метаморфни скали, които чакат моето чукче! — възкликна той и провери компаса си.

Приземяването

Корабът кацна на повърхността, която блестеше като хиляди огледала. Екипажът се събра в телепортационната камера. С едно премигване на светлината, те се озоваха в подножието на огромна стъклена планина.

Изведнъж от пещерите излязоха Кристалните паяци — огромни страшилища с остри като бръснач крака, които се хранеха със светлина и блокираха сигналите на планетата.

— Баги, Фади — разчистете пътя! Зен, пази децата! — командваше Джейк.

Битката

• Баги заби мощната си кофа в земята и изкопа дълбок ров, в който паяците падаха един по един.

• Фади се втурна напред и със силната си лопата избутваше огромните кристални блокове, които чудовищата хвърляха по тях.

• Професор Камъчо извика: — Капитане! Гледайте! Тези същества се страхуват от честотата на резонанса! Ако ударим основния кристал, ще се разпаднат!

Мони и Бобо веднага реагираха. Те извадиха своето изобретение — „Звуков усилвател“. — Бобо, сега! Пусни честотата! — извика Мони.

Зен помогна на децата да насочат устройството към най-големия кристален паяк-майка. Чу се силно пищене. Кристалните тела на чудовищата започнаха да вибрират и изведнъж... ТРАК! Те се пръснаха на хиляди малки, безобидни камъчета.

Мисията изпълнена

Професор Камъчо веднага изтича и започна да събира парченца с чукчето си. — Невероятно! Чист кварц с примеси на звезден прах! — радваше се той.

Капитан Джейк се усмихна и погледна към небето, където „Звезден пътешественик“ ги чакаше в орбита. — Браво, екипаж. Днес спасихме Слюда, но Вселената е голяма. Зен, телепортирай ни обратно. Време е за почивка... до следващата планета.

Епизод 2: Джунглата на гигантските лиани и изчезналият компас

Корабът „Звезден пътешественик“ навлезе в атмосферата на планетата Флора-X. През илюминаторите екипажът виждаше не просто гори, а цели планини от зелени листа и лиани, които се движеха като живи същества.

— Внимание! — прозвуча гласът на ИИ. — Растителността на тази планета излъчва силно магнитно поле. Телепортацията е възможна само в определени зони.

Проблемът на Професора

Докато се подготвяха, Професор Камъчо изглеждаше притеснен. 

— Капитане, моят компас полудя! Стрелката се върти като пумпал! Тук има минерал, наречен „Магнитен хлорофил“, който обърква всички уреди. Трябва ми мостра, за да го калибрираме, иначе няма да намерим обратния път към точката за телепортация!

— Не се притеснявай, Професоре — каза Капитан Джейк, докато проверяваше лазерния си пистолет. — Мони, Бобо, измислихте ли нещо за придвижване в гъстата гора?

— О, да! — извика Мони. — Създадохме „Лозорези“ за Баги и Фади! Това са специални лазерни ножове, монтирани на кофите им. Бобо добави: — И малки летящи ботове-пчели, които да ни показват пътя отвисоко!

Спускане в зеления ад

Екипажът се телепортира в гъста папратова гора. Дърветата бяха толкова високи, че слънцето едва пробиваше през листата. Изведнъж земята под тях се разтресе. От храстите изскочи Хищната Лиана-удушвач — огромно чудовище с десетки пипала, които приличаха на дебели въжета, завършващи с лепкави капани.

— Екипаж, заемете позиции! — изко командва Джейк.

Битката с Лианата

• Баги включи „Лозореза“ си. С едно движение на мощната си стрела той преряза три от пипалата, които се опитваха да заловят Професора.

• Фади използва греблото си като щит, предпазвайки децата, и с мощния си двигател избутваше настъпващите корени.

• Зен анализираше ситуацията: — Капитане, сърцевината на чудовището е в корените под земята. Трябва ни дълбоко изкопаване!

— Баги, ти си на ход! — извика Джейк. Багерът започна да копае със светкавична скорост, изхвърляйки пръст и камъни, докато не разкри светещото лилаво ядро на чудовищното растение.

— Сега! — извика Бобо и хвърли една от своите „солени гранати“ (растенията на тази планета не понасяли сол). БУУМ! Лианата се сви, изсъхна и се прибра дълбоко в земята, оставяйки пътя свободен.

Откритието

Професор Камъчо веднага подтича към мястото, където лианата беше изтръгната. — Ето го! Магнитният скъпоценен камък! — Той го почука с чукчето си и го погледна през лупата. — Сега компасът ми ще работи дори в черна дупка!

— Добра работа, екипаж — каза Капитан Джейк, докато Зен активираше обратната телепортация. — Мони, Бобо, вашите „пчели“ ни спасиха.

Обратно на борда, ИИ съобщи: — Капитане, получавам сигнал за помощ от планетата Вулкания. Там тече лава, която заплашва древно селище...

О, пригответе се! Този път опасността няма да е под краката им, а ще ги обгради от всички страни. В открития космос никой не чува двигателя на Баги, но пък приключенията са двойно по-големи!

Епизод 3: Космическите пирати и Магнитното облачно чудовище

Корабът „Звезден пътешественик“ преминаваше през сектора на Тъмните мъглявини. Изведнъж алармата на Изкуствения интелект огласи коридорите: — Внимание! Засичам обект с огромна маса, който се приближава със свръхзвукова скорост. Това не е астероид... това е живо същество!

На екрана се появи нещо ужасяващо – Космическият облак Медузо-трон. Това беше огромно създание, приличащо на светеща медуза, чиито пипала бяха направени от чиста плазма и електричество. То се хранеше с енергията на космическите кораби!

Спешна ситуация

— Всички на постовете! — извика Капитан Джейк. — Ако ни докосне, ще изсмуче цялото ни гориво и ще останем тук завинаги!

Професор Камъчо притича до главния екран, като едва не падна, докато гледаше през лупата си. — Вижте тези проблясъци по пипалата му! Това са редки метални частици от погълнати кораби! Ако успеем да ги ударим по правилния начин, ще предизвикаме късо съединение в чудовището!

Планът на децата

Мони и Бобо вече бяха в работилницата. — Капитане, трябва ни излизане в открития космос! — каза Мони. — Сглобихме „Магнитни обувки“ за Баги и Фади, за да могат да се закрепят за външната обшивка на кораба! — И направихме „Енергийни рефлектори“! — добави Бобо. — Те ще върнат плазмата обратно към Медузо-трон!

Битката на обшивката

Вратата на шлюза се отвори. Зен излезе първи, като използваше своите реактивни двигатели, за да направлява Баги и Фади. Благодарение на магнитните обувки, машините стъпиха здраво върху корпуса на кораба, докато той се носеше през черната бездна.

• Фади използва своята супер-лопата, на която бяха монтирани рефлекторите на децата. Тя хващаше плазмените светкавици на чудовището и ги изстрелваше обратно към него. Бам! Зззап!

• Баги размахваше мощната си стрела, към която Бобо беше прикрепил огромен „Космически магнит“. Баги успяваше да прихване металните отломки, за които говореше Професор Камъчо, и да ги изтръгва от пипалата на Медузо-трон.

Чудовището изпищя (чрез радиовълни, които ИИ преобразува в звук) и започна да се свива.

Финалният удар

— Зен, насочи лазера на кораба към ядрото, което Баги разкри! — заповяда Джейк.
Роботът Зен изчисли траекторията с точност до милиметър. Един точен светлинен лъч премина през центъра на облака и той се разпръсна на милиони малки искри, които приличаха на фойерверки в тъмнината.

Плячката на Професора

Когато машините се прибраха безопасно вътре, Професор Камъчо държеше в ръцете си едно малко, светещо парче метал, което Баги беше откъснал.

 — Капитане, това е Адамантиум! Много рядък метал! С него Мони и Бобо могат да направят кораба ни още по-здрав!

— Отлична работа, екип! — усмихна се Джейк. 

— Баги, Фади, вие сте първите строителни машини, танцували върху корпуса на космически кораб.

— Беше лесно, Капитане! — избоботи Фади. — Само дето нямаше земя за гребане, но пък звездите бяха близо!

ИИ отново се обади: — Капитане, засичам сигнал от планетата Захария. Там всичко е направено от сладкиши, но едно огромно Лакомо Чудовище изяжда планините от шоколад!

Епизод 4: Тайната база в Астероидния пояс

След битката с Медузо-трон, Зен откри скрита честота, излъчвана от сърцевината на един гигантски, кух астероид.

 — Капитане, това е криптиран сигнал на Космическите пирати „Черната дупка“. Изглежда, че там крият откраднати кристали! — докладва ИИ.

Капитан Джейк погледна сериозно към екипажа. 

— Време е да им върнем откраднатото. Но базата е защитена с лазерни решетки и тежки стоманени порти.

Изобретенията на децата

Мони и Бобо веднага се заловиха за работа. — Трябва ни нещо за тихо проникване — каза Мони. 

— Направихме „Заглушители за двигатели“ за Баги и Фади, за да не ги чуят пиратите. 

— И „Холографски камуфлаж“! — добави Бобо. — Сега нашите машини ще изглеждат като обикновени космически камъни, докато се движат.

Професор Камъчо почисти лупата си. 

— Аз ще следя за енергийни капани. Моят компас реагира на пиратските предаватели!

Проникването

Корабът се скри зад една луна, а екипажът се телепортира пред огромната метална порта на базата. Благодарение на камуфлажа, Баги и Фади изглеждаха като две сиви скали.

Изведнъж от сенките излязоха Робо-гардовете на пиратите — метални страшилища с по четири ръце, въоръжени с мрежомети.

— Сега! Разкрийте се! — извика Джейк.

• Фади изключи камуфлажа и с мощно засилване удари портата с греблото си. ТРЯС! Стоманата се огъна като хартия.

• Баги използва своята хидравлична щипка, за да хване Робо-гардовете и да ги подреди в ъгъла като играчки. — Извинете, момчета, но тук е забранено за паркиране! — пошегува се той.

Вътре в базата

В основната зала ги чакаше Главното чудовище на пиратите — Киборгът Кракен. Той имаше огромни механични пипала, които контролираха цялата компютърна система на базата.

— Никой не може да избяга от моя софтуер! — изгърмя Кракен.

Но той не беше предвидил Зен. Роботът се свърза директно с главния компютър. 

— Може да си голям, но аз имам по-бърз процесор — каза спокойно Зен.

 Докато Зен водеше дигитална битка, Мони и Бобо откриха слабото място в захранването на Кракен. — Бобо, удари го с магнитния импулс! — извика Мони.

С един точен изстрел от устройството на децата, пиратският лидер „замръзна“ на място. Системите му блокираха.

Находката

Професор Камъчо затича към сандъците в дъното на залата. Счупи ключалката с чукчето си и ахна. — Капитане! Това са Слънчевите ядра! Те могат да захранват цяла детска болница на Земята за стотици години!

— Натоварете ги на Фади и Баги! — заповяда Джейк. — Прибираме се у дома като герои.

Когато се върнаха на кораба, ИИ ги поздрави с фанфари. — Мисията е успешна. Пиратската база е обезвредена.

— Ей, Капитане — обади се Баги, докато Зен го почистваше от праха. — Следващия път може ли да отидем на място, където няма толкова много лазери? Очите ме болят!

Капитан Джейк се засмя: — Ще видим, Баги. Но първо... ИИ, засичам ли сигнал от онази Сладка планета, за която спомена?

Пригответе се за най-странното приключение досега! Там, където горе е долу, а багерите... е, ще видите сами.

Епизод 5: Огледалният свят и Обърнатите чудовища

Докато „Звезден пътешественик“ преминаваше през Мъглявината на сънищата, ИИ внезапно промени гласа си – започна да говори наобратно! — !етинелап към мерим се... инетищпертъп еинемивнВ

— Какво става? — извика Капитан Джейк, опитвайки се да запази равновесие, защото гравитацията започна да го тегли към тавана. — Капитане! — извика Зен, чиито очи сега светеха в розово вместо в синьо. — Преминахме през Квантов портал! Намираме се в Паралелната вселена „Икапоан“ (наопаки).

Всичко е странно

Корабът се приземи на планета, където небето беше кафяво като пръст, а земята беше синя и пухкава като облак. Професор Камъчо излезе пръв, но веднага се обърка. — Моят компас! Вместо Север, показва „Вчера“! А лупата ми не увеличава, а прави нещата да изглеждат по-малки! — възкликна той, гледайки един огромен камък, който през лупата му приличаше на грахово зърно.

Екипажът наопаки

Най-смешно беше при машините.

• Баги откри, че кофата му вече не копае, а изстрелва балони със захарен памук.

• Фади пък, вместо да избутва пръст, я засмукваше като прахосмукачка и я превръщаше в цветя.

• Мони и Бобо ходеха на ръце, защото така им беше по-лесно да мислят в този свят.

— Трябва да намерим източника на портала, за да се приберем — каза Мони. — Но вижте! Към нас идват Сяконяс (Сянка наопаки)!

Битката с Обърнатите чудовища

От „небесната земя“ се спуснаха странни същества. Те бяха направени от светлина, но хвърляха тъмнина около себе си. Бяха огромни, но тихи като мишки. Когато се опитваха да нападнат, те всъщност... подаряваха прегръдки, които обаче замразяваха всичко!

— Те са „Чудовища на добротата“, които са опасни! — анализира Зен. — В този свят помощта е атака!

— Тогава ние трябва да ги „атакуваме“, за да ги спасим! — измисли Бобо. Децата дадоха инструкции на машините:

• Баги започна да засипва светлинните същества с балони. Колкото повече ги „целеше“, толкова по-слаби ставаха те.

• Фади включи обратната си тяга и вместо да ги гони, започна да бяга от тях. Това обърка чудовищата толкова много, че те започнаха да се свиват от недоумение.

Решението на Професора

Професор Камъчо забеляза нещо важно. — Капитане! Вижте онзи кристал! Той е обърнат с върха надолу! Ако го ударя с чукчето си, ще пренастроя реалността!

Но имаше проблем – кристалът беше високо в „небето“ (което тук беше под краката им). — Баги, използвай балонната си струя, за да изстреляш Професора! — заповяда Джейк.

Баги насочи стрелата си, пусна един огромен, здрав балон и Професор Камъчо полетя надолу-нагоре. С един точен удар на чукчето си по обърнатия кристал, той предизвика силен звън. ДЗЪЪЪН!

Завръщането

Изведнъж всичко се завъртя. Небето стана пак синьо, земята – твърда, а компасът на Професора отново показа Север. Екипажът се озова обратно на борда на „Звезден пътешественик“.

— Всички ли са добре? — попита Капитан Джейк, проверявайки дали главата му е на мястото. — Аз съм малко разочарован — избоботи Баги. — Тъкмо свикнах да произвеждам захарен памук вместо да рина кал.

— Не се притеснявай, Баги — засмя се Мони. — Запазих малко от балонната течност. Можем да я използваме за следващото ни парти!

ИИ се включи с нормалния си глас: — Капитане, получихме съобщение. На планетата Желе екип от изследователи е заседнал в лепкаво езеро. Нуждаят се от мощната кофа на Баги!

Пригответе се за най-лепкавата мисия в историята на космическите пътешествия! Тук силата не е достатъчна – трябва и малко хитрост (и много почистване след това).

Епизод 6: Голямото засядане на планетата Желе

Корабът се спусна над планетата Желе (официално известна като Глицерия-4). Цялата повърхност изглеждаше като огромна, трептяща купа с плодов десерт. Реките бяха от сироп, а планините – от мек мармалад.

— Капитане — докладва ИИ, — виждам изследователския модул. Затънали са до покрива в Езерото на ягодовото желе. Ако не ги извадим скоро, модулът ще потъне напълно!

Проблемът с повърхността

Капитан Джейк погледна през илюминатора. — Ако приземим „Звезден пътешественик“ там, и ние ще заседнем. Трябва ни план.

Професор Камъчо веднага извади лупата си и започна да наблюдава повърхността. — Хм! Това желе е не-нютонова течност! Ако се движиш бързо, е твърдо, но ако спреш – потъваш! Трябва ни постоянно движение!

Лабораторията на децата

Мони и Бобо вече монтираха нещо на машините. — Направихме „Снегоходни лапи“ за Баги и Фади! — обясни Мони. — Те разпределят теглото им, за да не потъват. — И добавихме „Замразяващи пръскачки“! — извика Бобо. — Ако желето стане твърде меко, просто го замразяваме в лед за няколко секунди!

Спасителната операция

Екипажът се телепортира на брега, който приличаше на бисквитена троха. — Баги, Фади, вие сте на ход! — заповяда Джейк. — Зен, следи нивата на захарта, да не ни хване диабет!

• Баги разгъна своята супер-стрела. Поради широките „лапи“, той стоеше стабилно. С едно мощно загребване той започна да разчиства лепкавата маса около заседналия модул.

• Фади се засили и започна да прави кръгове около езерото. 

— Трябва да се движа бързо, иначе ще стана част от десерта! — викаше той, докато колелата му пръскаха розов сироп навсякъде.

Изведнъж от дълбините на езерото се появи Желатиновото чудовище. То нямаше кости, само огромно, полупрозрачно тяло, което се опитваше да погълне Баги!

Битката с Чудовището

— То е твърде лепкаво! Лазерите ми минават през него без ефект! — извика Капитан Джейк.

— Капитане! — обади се Бобо. — Използвайте „Вулканичния прах“, който Професор Камъчо събра в Епизод 2! Ако го посипем върху чудовището, то ще стане твърдо и крехко!

Зен веднага изчисли координатите и задейства системата за разпръскване. Професор Камъчо хвърли мострите си (със сълзи на очи, защото му бяха ценни). Щом прахът докосна Желатиновото страшилище, то започна да се втвърдява. Баги използва кофата си, за да го „чукне“ леко, и чудовището се разпадна на хиляди малки, безопасни бонбончета.

Финалът

С помощта на лебедката на Фади и силата на Баги, изследователският модул беше изтеглен на сигурно място. Изследователите излязоха, цели изцапани в червено желе, но живи и здрави.

— Благодаря ви, Капитан Джейк! — казаха те. — Мислехме, че тук ще ни е краят.

Професор Камъчо тайно си прибра едно парче от втвърденото чудовище. — За наука! — прошепна той.

Когато се прибраха на кораба, Баги и Фади трябваше да минат през автоматичната автомивка три пъти. — Мириша на ягоди и приключения! — похвали се Фади.

— Капитане — прекъсна ги ИИ. — Засичам мистериозен сигнал от планетата Механика. Изглежда, че там роботите са започнали да се държат много странно и са построили гигантски лабиринт...

Пригответе се за истинско предизвикателство за ума! Влизаме в свят, където логиката е по-важна от грубата сила.

Епизод 7: Лабиринтът на забравените кодове

Корабът „Звезден пътешественик“ застана в орбита около планетата Механика. Цялата планета приличаше на огромен, въртящ се часовников механизъм. Вместо дървета, там имаше антени, а вместо реки – кабели, по които течеше информация.

— Капитане — съобщи ИИ, — повърхността е променена. Роботите са построили гигантски лабиринт от движещи се стени. В центъра му е затворен „Главният процесор“. Ако не го рестартираме, планетата ще спре да се върти!

Планът на екипажа

Капитан Джейк събра екипа в телепортационната зала. — Зен, ти ще ни водиш. Твоят процесор може да изчислява пътя през движещите се стени. — Ще направя всичко възможно, сър — отговори Зен, — но стените се движат на случаен принцип. Трябва ни физическа сила и бърза мисъл.

Мони и Бобо показаха новите си джаджи:

 — Направихме „Ехолокатори“ за Баги и Фади! Те ще изпращат звукови вълни и ще ни казват какво има зад ъгъла.

 — И „Маркиращ спрей“! — добави Бобо. — Фади ще оставя светеща диря, за да не се въртим в кръг.

В лабиринта

Екипажът се озова пред входа на металната крепост. Стените бяха високи 10 метра и постоянно се приплъзваха със стържещ звук.

— Напред! — командва Джейк.

Изведнъж пред тях изскочи Страшилището Скрап — огромен робот-паяк, сглобен от стари части, който не искаше никой да стига до центъра. Той започна да хвърля огромни метални зъбни колела по тях.

• Баги реагира светкавично. Той използва кофата си като бейзболна бухалка и започна да отбива зъбните колела обратно към Скрап. ДЗЪН! ТРЯС!

• Фади включи „Ехолокатора“ и извика: — Наляво! След две секунди стената ще се затвори!

• Професор Камъчо тичаше след тях с компаса си. — Тук има силно магнитно притегляне! Това не е просто лабиринт, това е огромен електромагнит! Пазете се от пода!

Логическата загадка

Стигнаха до центъра, но там ги чакаше последната преграда – врата с огромен цифров панел. — Трябва да решим уравнението, за да влезем! — каза Зен. — Но символите са на езика на древните машини.

Мони и Бобо се приближиха. — Виж, Мони, това е двоичен код, но представен чрез зъбни колела! — възкликна Бобо. — Ако завъртим това колело на 180°, ще получим единица, а ако го оставим така – нула! — досети се Мони.

Докато децата решаваха загадката, Баги и Фади държаха стените на лабиринта, които започнаха да се свиват към тях, за да ги смажат. Машините напъваха с всички сили, хидравликата им стенеше. — Побързайте, деца! — изпъшка Фади. — Тези стени са тежки колкото цяла планина!

ЩРАК! Кодът беше разгадан. Вратата се отвори и Зен успя да постави новата софтуерна карта в „Главния процесор“.

Рестартът

Цялата планета Механика засия в синя светлина. Стените на лабиринта се прибраха в земята. Роботите, които досега бяха агресивни, спряха и започнаха да танцуват синхронно.

— Мисията е изпълнена — каза Капитан Джейк. — Баги, Фади, вие сте най-силните опори във Вселената!

Професор Камъчо намери един малък, златист болт на земята. — Охо! Това е болт от Орихалк! Изключително рядко! — Той го прибра в джоба си с доволна усмивка.

Обратно на кораба, ИИ съобщи: — Капитане, получаваме сигнал от „Мъгливия сектор“. Там е забелязан изчезнал космически кораб-призрак. Легендата разказва, че е пълен със съкровища, но се пази от Духа на прахта...

Пригответе се за малко мистерия и настръхване на косите (или на кабелите)! Този път „Звезден пътешественик“ навлиза в зона, където сенките оживяват.

Епизод 8: Тайната на „Сребърната мъгла“

В Мъгливия сектор видимостта беше почти нулева. Изведнъж на радара на ИИ се появи гигантски силует. — Капитане, това е легендарният кораб „Сребърната мъгла“, изчезнал преди 500 години. Не засичам признаци на живот... само прах.

Корабът изглеждаше като огромен скелет от метал, обвит в гъст, сив прах, който се движеше като живо същество.

Призрачната подготовка

— Всички да облекат защитни костюми! — заповяда Капитан Джейк. — Този прах не е обикновен. Професор Камъчо беше необичайно тих. Той гледаше през лупата си към екрана. — Това е Древен нано-прах! — прошепна той. — Той може да разяде метала на машините ни, ако не внимаваме.

Мони и Бобо веднага изтичаха в работилницата. — Капитане, направихме „Йонни чадъри“ за Баги и Фади! — обясни Мони. — Те създават силово поле, което отблъсква прахта. — И „Спектрални фенери“! — добави Бобо. — Те светят в цветове, които духът на прахта не харесва.

На борда на кораба-призрак

Екипажът се телепортира в главния коридор на „Сребърната мъгла“. Беше тъмно и студено. Изведнъж прахът започна да се събира в центъра на залата и оформи огромна фигура — Духът на прахта.

— Кой смее да буди тишината на вековете? — прошепна Духът, а гласът му звучеше като триене на камъни.

— Ние сме изследователи! — извика Джейк. — Търсим изгубените знания!

Духът не искаше да слуша и изпрати вълна от разяждащ прах към тях.

• Фади веднага включи „Йонния чадър“ и се засили напред. — Няма да оставиш и петънце по мен! — избоботи той и започна да издухва прахта с мощната си турбина.

• Баги използва кофата си, за да загребва цели облаци от „призрака“ и да ги затваря в специални вакуумни контейнери, които децата бяха подготвили.

• Зен анализираше честотата на Духа. — Капитане, той се държи заедно чрез статично електричество! Ако го заземим, ще се разпръсне!

Решението

Професор Камъчо видя голяма медна шина на пода. — Баги, Фади! Свържете духа с пода чрез тази шина! — извика той.

Баги хвана металния стълб с щипката си, а Фади го натисна към земята. Мони и Бобо пуснаха „Спектралните фенери“ на пълна мощност. Ярката светлина ослепи Духа, а електрическият заряд изтече в пода. С един последен въздих, огромното страшило се разпадна на обикновени купчинки пепел.

Съкровището

В дъното на залата се отвори тайна врата. Вътре нямаше злато, а хиляди Кристали с данни — цялата история на древните цивилизации.

— Това е по-ценно от всяко злато! — възкликна Професор Камъчо, като внимателно почисти един кристал с чукчето си. — Сега ще знаем как са пътували древните между галактиките.

Капитан Джейк се усмихна. — Браво, екипаж. Превърнахме един кораб-призрак в най-голямата библиотека във Вселената.

Докато се прибираха, ИИ внезапно засиче сигнал: — Капитане, получаваме съобщение от Планетата на облаците. Там градът лети, но двигателите му започват да спират и той пада към бездната!

Това е мечтата на всеки строител! Пригответе се за планетата Брикопия, където всичко – от планините до небесните птици – е съставено от цветни блокчета, които се сглобяват и разглобяват.

Епизод 9: Хаос на планетата Брикопия

Когато „Звезден пътешественик“ навлезе в атмосферата, екипажът ахна. Планетата изглеждаше като гигантска детска стая. Облаците бяха бели плочки, а океаните – милиони малки сини детайли.

— Капитане — докладва ИИ, — засичам голям проблем. Космическото чудовище Разглобявач се е появило. То излъчва вълни, които разхлабват връзките между блокчетата. Цели градове се разпадат!

Подготовката на майсторите

— Това е работа за истински инженери! — извика Капитан Джейк. Мони и Бобо бяха в стихията си. Те извадиха огромни чертежи. — Капитане, направихме „Супер-лепилни пистолети“ за Баги и Фади! — обясни Мони. — Те изстрелват бързосъхнеща есенция, която държи блокчетата здраво. — И „Автоматични сортировачи“! — добави Бобо. — Баги ще може да събира разпилените части и да ги подрежда по цветове и размери за секунди!

Професор Камъчо беше сложил очила за безопасност. — Тук трябва да внимаваме къде стъпваме! Ако стъпиш на някое остро блокче бос, болката е галактическа! — предупреди той, проверявайки компаса си, който също беше направен от малки частици.

Битката за Кулоград

Екипажът се телепортира в столицата Кулоград, точно когато най-високата кула започна да се разпада. Разглобявачът — огромно същество с форма на разкривена отвертка и зъби като щипки — се смееше зловещо.

— Разглобявайте се! Всичко трябва да бъде на части! — крещеше той.

— Няма да стане! — извика Капитан Джейк. — Екипаж, в действие!

• Баги включи своя „Сортировач“. С невероятна скорост той започна да загребва разпилените части на кулата и да ги подрежда в перфектни купчини. — Сините тук, червените там! — подхвърляше той, докато кофата му се движеше като светкавица.

• Фади използва „Супер-лепилния пистолет“. Тя минаваше под падащите стени и ги „заваряваше“ обратно на местата им. — Дръжте се здраво, блокчета! — избоботи тя, докато издигаше цяла паднала стена с греблото си.

• Зен анализираше структурата на Разглобявача. — Капитане, той самият е сглобен грешно! Ако извадим основното му „червено блокче“ в основата, той ще се разпадне!

Финалният удар

Мони и Бобо насочиха един малък дрон към чудовището. — Професоре, сега е вашият ред! — извикаха децата. Професор Камъчо се прицели внимателно. — Едно точно попадение с моето чукче... — Той хвърли чукчето си, което Мони беше модифицирал с магнит.

КРАК! Чукчето удари точно критичното червено блокче. Изведнъж Разглобявачът започна да се разпада — трак-трак-трак — докато не се превърна в купчина обикновени, безобидни детайли.

Реконструкцията

С помощта на Баги и Фади, градът беше възстановен по-красив от преди. Жителите на Брикопия (малки човечета с жълти лица) започнаха да ръкопляскат.

— Благодаря ви, Капитане! — каза Кметът на града. — Сега сме по-здраво свързани от всякога!

Професор Камъчо си намери едно много рядко, светещо прозрачно блокче. — О, това ще бъде перфектната поставка за моята лупа! — зарадва се той.

Обратно на „Звезден пътешественик“, ИИ извика: — Капитане, спешно съобщение! На планетата Музикалия всички звуци са изчезнали. Светът е станал черно-бял и ням. Трябва да върнем мелодията!

„Звезден пътешественик“ навлиза в орбитата на планетата Юра-Механика, където праисторията среща високите технологии.

Епизод 10: Железните челюсти на Юра-Механика

Когато корабът се спусна под облаците, екипажът видя гледка, която ги остави без дъх. Долу се разхождаха огромни същества, направени от блестящ титан и стомана. Вместо кости, те имаха хидравлични бутала, а очите им светеха като лазерни фарове.

— Капитане — докладва ИИ, — засичам аномалия. Един гигантски Меха-Тиранозавър е получил вирус в софтуера си. Той е подгонил стадото мирни Меха-Трицератопси към пропастта на Безкрайния кабел!

Подготовка за тежка категория

— Тези динозаври са огромни — каза Капитан Джейк. — Баги, Фади, ще ви трябва допълнителна мощност. 

Мони и Бобо вече работеха в товарния отсек. 

— Направихме „Енергийни вериги“ за вашите гуми и вериги! — извика Мони. — Така ще имате по-добро сцепление с металната джунгла. 

— И „Магнитно ласо“! — добави Бобо. — Баги, с него можеш да хванеш Меха-Тиранозавъра, без да го нараниш.

Професор Камъчо почисти лупата си.

 — Вижте тези следи! Те не са от лапи, а от верижни ходила! — възкликна той. — И моят компас сочи към ядрото на Тиранозавъра. Там е повреденият чип!

Битката на титаните

Екипажът се телепортира в подножието на една метална скала. Земята трепереше от стъпките на Меха-Тиранозавъра, който беше висок колкото пететажна сграда и бълваше сини искри от устата си.

— Екипаж, разпръснете се! — изкомандва Джейк.

• Фади се втурна напред, за да препречи пътя на подплашените Меха-Трицератопси. Тя спусна греблото си и го заби в земята, създавайки защитна преграда. — Спокойно, момчета, никой няма да пада в пропастта днес! — избоботи тя.

• Баги заобиколи отзад. Той замахна с „Магнитното ласо“, което децата бяха направили, и го метна около врата на гигантския хищник. Меха-Тиранозавърът заревна (звучеше като сирена на кораб) и се опита да се освободи.

• Зен летеше във въздуха с помощта на малките си двигатели. — Трябва да стигна до сервизния му панел зад врата! — извика той.

Поправката

Докато Баги държеше здраво въжето, а Фади отбиваше ударите на опашката на динозавъра, Мони и Бобо насочваха Зен чрез дистанционно. 

— Сега, Зен! Смени чипа! — извика Мони.

Роботът Зен отвори малка вратичка на главата на чудовището и сръчно подмени светещия в червено вирус с нов, „мирен“ чип. Изведнъж Меха-Тиранозавърът спря да буйства. Очите му светнаха в успокояващо синьо.

Новият приятел

Огромният робо-динозавър сведе глава и потърка металния си нос в кофата на Баги. 

— Вижте го, той е просто една голяма метална котка! — засмя се Баги.

Професор Камъчо изтича и започна да чука по ноктите на динозавъра. 

— Чист волфрам! Невероятно! Може ли да взема една малка люспа? — попита той, но динозавърът само кихна, изхвърляйки малко машинно масло, което изцапа лупата на Професора.

— Мисията е успешна — обяви Капитан Джейк. — Спасихме стадото и си намерихме нов приятел.

Когато се върнаха на „Звезден пътешественик“, ИИ включи екраните. — Капитане, получавам сигнал от Планетата на огледалата. Всичко там е започнало да избледнява и да става невидимо. Ако не намерим „Централното огледало“, планетата ще изчезне напълно!

Пригответе се за мисия, в която очите ще ви лъжат, но сетивата на машините ще бъдат най-добрият ви пътеводител!

Епизод 11: Призраците на Невидимата планета

Корабът „Звезден пътешественик“ спря на място, което изглеждаше като празно пространство в космоса. На екраните нямаше нищо, освен звезди. — Капитане — докладва ИИ, — сензорите показват, че точно пред нас има планета, но тя е напълно прозрачна. Наричат я Кристалия. Сигналите сочат, че „Централното огледало“, което държи всичко в синхрон, се е пропукало и светлината просто преминава през материята, вместо да се отразява.

Предизвикателството

— Как ще кацнем на нещо, което не виждаме? — попита Капитан Джейк, взирайки се в празното пространство.

 Професор Камъчо изглеждаше ентусиазиран. 

— Моят компас е безполезен тук, защото няма магнитни полюси, но лупата ми... ако я настроим правилно, може да улови пречупването на светлината! — Той започна да почиства стъклото с голямо вълнение.

Мони и Бобо вече бяха подготвили решение: 

— Направихме „Пръскачки за светещ прах“ за Баги и Фади! — обясни Мони. — Докато се движат, те ще разпръскват фин флуоресцентен прах, който ще оцветява невидимите предмети, за да не се блъскат в тях. 

— И „Ултразвукови очила“ за теб, Капитане! — добави Бобо. — С тях ще виждате контурите на сградите.

Операция „Светлинна мрежа“

Телепортацията беше странно преживяване. Екипажът се озова, сякаш висящ във въздуха. Под краката им се виждаха облаци и звезди, но усещаха твърда повърхност.

— Баги, започвай маркирането! — извика Джейк.

• Баги включи пръскачките си. Изведнъж пред тях се появиха очертанията на приказен град с кули и мостове, оцветени в неоново зелено от праха. — Сега поне знам къде е тротоарът! — избоботи той.

• Фади използва греблото си, за да разчисти пътя от невидими отломки, които бяха паднали от главната кула. — Пазете се, усещам голяма купчина прозрачни тухли отпред! — предупреди тя.

Изведнъж ги нападна Призрачният Левиатан – огромно невидимо същество, което приличаше на летящ кит. Единственото, което се виждаше от него, беше как прахът на Баги се полепва по кожата му, разкривайки страховитите му размери.

Битката за Огледалото

— Този Левиатан пази кулата! — извика Зен, докато правеше сложни маневри във въздуха. — Капитане, той не е лош, просто е заслепен от пречупената светлина!

Мони и Бобо насочиха един мощен лазерен лъч от кораба към кулата, но го прекараха през лупата на Професора. — Сега, Професоре! Насочете го към центъра на Огледалото! — извикаха децата.

Професор Камъчо, с треперещи от вълнение ръце, фокусира лъча. Светлината удари пропуканото Централно огледало и „завари“ пукнатината с чиста енергия. В същия миг планетата Кристалия „светна“. Изведнъж всичко стана видимо – красиви диамантени сгради, градини от стъкло и цветни фонтани.

Мисията изпълнена

Левиатанът, вече виждайки всичко ясно, издаде мелодичен звук и отлетя към кристалните планини. Жителите на Кристалия излязоха да благодарят на героите.

— Вашата помощ беше... прозрачно важна за нас! — пошегува се лидерът на жителите.

Професор Камъчо намери едно парче от невидимото стъкло, което вече беше станало розово. — Това ще бъде уникален експонат за моята колекция! — каза той, поглаждайки брадата си.

Когато се върнаха на „Звезден пътешественик“, Баги и Фади светеха в тъмното от праха. — Приличаме на дискотека! — засмя се Фади.

— Капитане — прекъсна ги гласът на ИИ. — Засичам сигнал от планетата Гравитис. Там гравитацията се променя на всеки пет минути – ту си лек като перце, ту тежък като олово. Един конвой с важни лекарства е заседнал в „Тежката зона“.

Пригответе се за шеметно приключение, в което стомасите ще се преобръщат, а законите на физиката ще се сменят по-бързо от настроенията на Професор Камъчо!

Епизод 12: Гравитационното влакче на планетата Гравитис

Корабът „Звезден пътешественик“ навлезе в орбитата на Гравитис – планета, която приличаше на гигантска шахматна дъска, но вместо фигури по нея се движеха цели планини.

— Капитане – докладва ИИ с леко пресекващ глас, – засичам аномалии. Гравитационното поле на планетата пулсира. На всеки пет минути теглото на всичко се променя. Конвоят с лекарства е заседнал в „Зоната на смазването“, където гравитацията в момента е толкова силна, че гумите им се сплескват!

Подготовката

— Трябва да действаме бързо! – извика Капитан Джейк. – Преди следващия цикъл, в който всичко ще полети нагоре. Мони и Бобо вече бяха монтирали нещо по машините. — Направихме „Грави-котви“ за Баги и Фади! – обясни Мони. – Когато стане тежко, те ще активират антигравитационни възглавници. — А когато стане леко, ще изстрелват магнитни харпуни, за да не отлетят в космоса! – добави Бобо.

Професор Камъчо държеше здраво лупата си с две ръце. — Моят компас тук не показва посока, а тегло! Вижте, стрелката сочи към „Оловно тежко“! – извика той, докато едва вдигаше краката си.

Спасителната операция

Екипажът се телепортира до заседналия конвой. В този момент гравитацията беше „Супер тежка“. Капитан Джейк се чувстваше така, сякаш носи трима Баги на гърба си.

• Баги веднага активира антигравитационните си възглавници. Той започна да се плъзга над натежалата земя като на въздушна възглавница. С мощната си кофа той започна да повдига камионите от конвоя, за да ги освободи от лепкавата почва.

• Фади използва своето гребло, за да избута огромни скали, които се бяха срутили върху пътя под собствената си тежест. — Хайде, малко по-леко! – пъшкаше тя, докато двигателят ѝ работеше на максимални обороти.

Изведнъж прозвуча сирена. Зен извика: — Внимание! Гравитацията се обръща след 5, 4, 3...

Полет в небесата

Изведнъж всичко стана леко като перце. Камъните, прахта и дори камионите започнаха да се издигат във въздуха. — Харпуните! – извика Капитан Джейк, който вече плуваше в небето.

• Баги изстреля магнитния си харпун и се закрепи за една метална жила в земята, като едновременно с това държеше един от камионите с другата си ръка.

• Фади направи същото, превръщайки се в котва за останалата част от конвоя. Тя изглеждаше като гигантски балон с форма на фадрома.

Но тогава се появи Гравитационното чудовище – Тежел. То приличаше на огромна топка от черна материя, която изсмукваше теглото на всичко около себе си, за да става още по-голямо и по-тежко.

Битката с Тежел

— То обърква цикъла! – анализира Зен. – Трябва да го стабилизираме!

Мони и Бобо насочиха своя нов уред – „Гравитационен стабилизатор“. 

— Професоре, трябва да хвърлите вашето чукче точно в центъра на Тежел, докато сме в състояние на безтегловност! – извика Бобо. 

Професор Камъчо се прицели, плувайки във въздуха като космонавт. — За геологията и за екипажа! – Той запрати чукчето, което прелетя през залата и удари ядрото на чудовището.

Стабилизаторът се активира и Тежел просто... се разпадна на малки, леки сапунени мехурчета. Гравитацията на планетата се нормализира и стана постоянна и приятна.

Финалът

Конвоят беше спасен и лекарствата потеглиха към лечебницата на Гравитис. Жителите бяха толкова щастливи, че подариха на екипажа „леки обувки“, с които могат да скачат на 10 метра височина.

— Беше като в лунапарк! – засмя се Баги. – Само дето малко ми се зави свят. 

Професор Камъчо си прибра едно парче „тежък кристал“. — Това ще бъде чудесна тежест за хартия в кабинета ми!

Обратно на кораба, ИИ включи алармата: — Капитане, получаваме сигнал от „Пясъчната пустиня“ на планетата Дюн. Там е открита древна пирамида, но тя се пази от Сфинкс-робот, който задава гатанки, а Багерът-пазител на пиратите се опитва да я разруши!

Страхотна картинка се получи! Сега нека разберем какво точно се случи под жаркото слънце на планетата Дюн.

Епизод 13: Гатанката на Сфинкса и Пясъчният пират

Корабът „Звезден пътешественик“ кацна сред безкрайни златни дюни. Пред екипажа се издигаше колосална пирамида, а пред входа ѝ стоеше Сфинксът-робот – величествена машина с тяло на лъв и глава на фараон, чиито очи светеха в лазерно синьо.

— Капитане — предупреди ИИ, — Сфинксът е програмиран да пази Древната библиотека. Всеки, който иска да влезе, трябва да реши логическа гатанка. Но внимавайте! Багерът-пират на име Ръждивия зъб се опитва да пробие стената на пирамидата от задната страна!

Срещата със Сфинкса

Капитан Джейк, Мони, Бобо и Професор Камъчо застанаха пред огромните метални лапи на пазителя.

Сфинксът проговори с глас, който разтърси пясъка: — „Аз нямам глас, но говоря. Нямам крила, но летя. Нямам уста, но хапя. Кой съм аз?“

Професор Камъчо започна да вади дебели книги от раницата си. — Хм, това звучи като фосил от палеозойската ера... или може би е вид минерал? Мони (4 г.) обаче погледна към вятъра, който вдигаше пясъчни облаци, и се усмихна. — Това е Вятърът! — извика той. — Той вие, лети и може да „хапе“ кожата, когато е студен!

Сфинксът сведе глава. — Вярно. Можете да влезете.

Атаката на Ръждивия зъб

Докато вратите се отваряха, отзад се чу оглушителен гръм. Ръждивия зъб – голям, черен багер с пиратско знаме на кабината – удряше стената на пирамидата с тежък стоманен таран.

— Фади, Баги, бързо към задната стена! — изкомандва Капитан Джейк.

• Баги се засили по пясъка. Ръждивия зъб се опита да го удари с кофата си, но Баги използва своята гъвкава стрела, за да го хване за веригите.

• Фади загреба огромно количество пясък и го изсипа директно върху двигателя на пиратския багер. — Малко пясък в скоростите ще те забави, приятелю! — избоботи тя.

Капанът на Бобо

Пиратът обаче имаше тайно оръжие – магнитни мини. Той започна да ги разпръсква около Баги и Фади. — Сега ще ви залепя за земята! — изсмя се Ръждивия зъб.

Тогава Бобо (2 г.) извади своето дистанционно управление, което беше направил от части за играчки. — Мони, включи „Супер-магнитната прахосмукачка“! — извика малкият Бобо. Двете момчета активираха мощно устройство, което притегли всички мини обратно към Ръждивия зъб. ЩРАК-ЩРАК-ЩРАК! Мините се залепиха за самия пиратски багер и той стана толкова тежък, че потъна в пясъка до кабината.

Финалът

Сфинксът-робот, впечатлен от смелостта на екипажа, подари на Мони и Бобо Златния ключ на знанието. — Този ключ отключва всяка библиотека в галактиката — каза пазителят.

Професор Камъчо намери едно древно парче пясъчник с йероглифи. — Това е рецепта за... космически кексчета? Невероятно! — възкликна той, докато го прибираше внимателно.

Когато се върнаха на кораба, ИИ включи екрана с тревожен сигнал: — Капитане, получаваме съобщение от Снежната планета Криос. Там започва „Великият фестивал на ледените фигури“, но един гигантски Снежен трол е откраднал Слънчевия кристал, който топли домовете на жителите. Ако не го върнем, всичко ще замръзне завинаги!

Епизод 14: Захарният дворец и Лепкавият звяр

Корабът „Звезден пътешественик“ навлезе в орбита около най-примамливата планета, която екипажът някога бе виждал – Карамелия. Цялата планета светеше в ярки цветове, покрита с планини от шоколад, реки от течен карамел и гори от близалки.

— Капитане — възкликна ИИ с необичайно ентусиазиран тон, — сензорите показват, че цялата планета е съставена от хранителни продукти! Но... засичам и огромна концентрация на захар, която блокира нашите комуникации. Жителите, изглежда, са изчезнали, а Лепкавият звяр – чудовище, направено от втвърден бонбонен сироп – е окупирал Захарния дворец!

Десант на Карамелия

Екипажът се телепортира на Карамелия. Земята под краката им беше мека вафлена плочка, а въздухът миришеше на ванилия и ягоди. 

— Уау! Мога ли да отхапя малко от тази стена? — попита Бобо (2 г.), докато гледаше една стена от джинджифилови бисквитки.

 — Първо да се уверим, че е безопасно, Бобо — усмихна се Капитан Джейк.

Професор Камъчо веднага започна да събира образци. — Никога не съм виждал толкова голяма концентрация на захариди! Това е рай за геолога-сладкар! Мони (4 г.) и Бобо извадиха своите нови „Лазерни фунийки“ – модифицирани фунийки за сладолед, които изстрелваха концентрирани лъчи топлина, за да топят лепкави прегради.

По пътя към Захарния дворец

Пътят до Захарния дворец минаваше през гора от близалки. Баги и Фади трябваше да си проправят път, но не с чупене, а с внимателно "облизване" на препятствията.

• Баги използва своята кофа, за да "отхапе" върховете на гигантските близалки, които им пречеха. — Този лимонов вкус е уникален! — промърмори той.

• Фади използва греблото си, за да разчисти потоците от течен карамел, които заливаха пътя, като същевременно внимаваше да не разтопи прекалено много.

Внезапно от Захарния дворец изскочи Лепкавият звяр – огромно, аморфно чудовище, направено от втвърден сироп от бонбони, което изглеждаше като гигантско желе с очи. Той изстрелваше лепкави нишки, които можеха да залепят всекиго.

Битката със Захарното чудовище

— Пазете се от лепкавите му пипала! — извика Зен, докато правеше бързи маневри, за да избегне нападение. — Трябва да го разтопим!

Мони и Бобо насочиха своите „Лазерни фунийки“ към звяра. 

— Аз ще го нагрея! — извика Мони. 

— А аз ще го омекотя! — добави Бобо.

Едновременно с това Професор Камъчо имаше идея: 

— Аз открих, че тук има залежи от... „Солени кристали“! Захарта мрази солта!

• Баги бързо събра няколко огромни солени кристала от близката планина от бонбони.

• Фади ги хвърли с мощно загребване директно върху Лепкавия звяр, който вече беше омекнал от лазерните фунийки.

Сблъсъкът между захарта и солта предизвика шипяща реакция! Лепкавият звяр започна да се свива, да губи формата си и накрая се разпадна на хиляди малки, невинни карамелени бонбончета.

Финалът

Захарният дворец беше спасен, а жителите – малки същества, направени от марципан – излязоха да благодарят на героите. Те им подариха кутии с най-вкусните бонбони в галактиката.

Професор Камъчо си прибра няколко „Солени кристала“.

 — Тези ще са идеални за експерименти с... кексчета! — усмихна се той.

Баги и Фади бяха леко лепкави, но щастливи. 

— Ето, това беше най-сладката мисия досега! — каза Фади.

Обратно на кораба, ИИ изведнъж прозвуча с изключително сериозен тон: — Капитане, засичам SOS сигнал от Планетата на Мълчанието. Изглежда спокойна и необитаема, но там е изчезнал един изследователски екип, а техният последен сигнал беше... само тишина. Говори се, че планетата „поглъща“ звука, а едно древно същество, наречено Немѝя, пази това мълчание ревниво.

Пригответе се за мисия, в която дори най-тихият шепот може да бъде опасен! На Планетата на Мълчанието ушите ви ще почиват, но очите и машините трябва да работят на пълни обороти.

Епизод 15: Тайната на Планетата на Мълчанието

Корабът „Звезден пътешественик“ навлезе в атмосферата на планетата Силенциум. Щом двигателите изгаснаха, настъпи пълна, оглушителна тишина. На екраните се виждаха красиви сини гори и планини от мек памучен камък, но не се чуваше нито вятър, нито птица.

— Внимание, екипаж — прошепна ИИ през вътрешната система (дори тя беше намалила звука си). — На тази планета звуковите вълни се превръщат в твърда материя. Ако говорите силно, думите ви ще падат на земята като тежки кристали. Пазителят Немѝя – огромно същество от сенки и мъгла – улавя всеки звук и го превръща в капан.

Предизвикателството

— Трябва да намерим изследователите без да издаваме нито звук — сигнализира с жестове Капитан Джейк. Мони (4 г.) и Бобо (2 г.) извадиха своите специални „Таблети за светлинни съобщения“. Те пишеха думите си на екраните, а те се прожектираха във въздуха като мека светлина.

Професор Камъчо изглеждаше много странно – той беше сложил големи пухкави чехли на каменните си крачета, за да не тропа. В ръцете си държеше „Шумомер“, чиято стрелка трепереше при всяко негово движение.

Операция „Тихи стъпки“

Екипажът откри изследователския екип, затворен в прозрачен купол от „втвърдено мълчание“ в подножието на Ехо-планината. Около тях кръжеше Немѝя – същество, което приличаше на гигантска сова, направена от черен дим, с огромни уши, които пулсираха при всеки шум.

— Трябва да действаме едновременно! — написа Мони на таблета си.

• Баги и Фади бяха покрити със специална звукоизолираща пяна. Те се движеха като призраци по мекия пясък. Баги използва своята кофа, за да подкопае основите на звуковия купол, без да удари метала.

• Фади разчистваше пътя, като преместваше "шумните камъни" (които дрънчаха при допир) и ги поставяше върху мехурчета от желе.

Изведнъж Професор Камъчо кихна. „АПЧИХ!“ – звукът излетя от устата му и мигновено се превърна в голям, остър лилав кристал, който падна на земята с трясък.

Битката с Немѝя

Немѝя се стрелна към тях! Тя отвори човката си, за да погълне светлината на екипажа.

— Бобо, сега! „Музикалната кутия на тишината“! — сигнализира Мони. Децата активираха устройство, което излъчваше „анти-звук“ (противоположна вълна, която анулира шума). Немѝя се обърка – тя виждаше, че те се движат, но нейните свръхчувствителни уши не засичаха нищо. Тя се чувстваше така, сякаш е ослепяла.

• Капитан Джейк използва лазерното си въже, за да издърпа изследователите от купола, докато Немѝя се въртеше в кръг, опитвайки се да „чуе“ къде са.

Финалът

Екипажът успя да се телепортира обратно на кораба точно преди Немѝя да разбере измамата. Щом вратите на „Звезден пътешественик“ се затвориха, всички въздъхнаха с облекчение.

— Ох, най-накрая мога да кажа нещо! — извика Фади. — Ушите ми започнаха да ме сърбят от толкова тишина! 

Професор Камъчо си прибра лилавия кристал, който се беше образувал от неговата кихавица. 

— Вижте, това е „Кристализиран звук“. Ако го почукате, той все още възпроизвежда моето „Апчих“!

ИИ отново включи червената светлина: — Капитане, получаваме съобщение от Планетата на хилядите играчки. Там всичко е направено от конструктори, кукли и колички, но един развален Робот-играчка е започнал да разглобява всичко, за да построи себе си по-голям!

Епизод 16: Мисия „Сериозност“ на Планетата на Смеха

Корабът „Звезден пътешественик“ навлезе в атмосферата на планетата Хихихохо. Още при отварянето на люка, в кабината нахлу розов облак от „смехотворен газ“, който миришеше на захарен памук.

— Капитане — опита се да докладва ИИ, — сензорите... хи-хи... засичат... ха-ха-ха! О, извинете! Засичам, че жителите на планетата са се смели толкова много, че са забравили да поддържат главния компютър, който управлява климата. Сега облаците започват да валят... лимонада, а реките преливат от балончета!

Предизвикателството

Екипажът излезе навън. Капитан Джейк се опитваше да изглежда строг, но мускулите на лицето му не го слушаха. Мони (4 г.) и Бобо (2 г.) веднага започнаха да подскачат по земята, която беше направена от мек дунапрен. При всяка стъпка земята издаваше звук като на писукаща гумена патица: ПИУ-ПИУ!

Професор Камъчо беше най-смешен. Неговата шапка се беше превърнала в цвете, което пръскаше вода, а каменните му крачета правеха малки чечетка стъпки сами. 

— Колеги, това е... ха-ха... абсолютно ненаучно! — смееше се той, докато лупата му превръщаше всичко в забавни криви огледала.

Операция „Кикот“

Те трябваше да достигнат до Главната кула, за да рестартират компютъра. Но пътят беше препречен от Хихикащия Хегемон – огромен робот, който приличаше на купчина надуваеми балони и имаше за задача да гъделичка всеки, който се опитва да мине.

— Баги, Фади, трябва ни път! — извика Капитан Джейк през смях.

• Баги се засили, но кофата му се беше превърнала в гигантска лъжица за сладолед. Всеки път, когато загребваше земята, тя изстрелваше конфети. — Не мога да копая, само празнувам! — смееше се жълтият багер.

• Фади се опитваше да избута балончетата от пътя, но нейното гребло беше станало прозрачно и приличаше на сапунен мехур. — Вижте ме, аз съм невидима фадрома! — кикотеше се тя, докато очите ѝ искряха от забавление.

Планът на Мони и Бобо

— Трябва да разсмеем Хегемона толкова силно, че да се спука от смях... буквално! — предложи Мони. Децата извадиха своите „Вицо-стрели“. Това бяха малки устройства, които разказваха най-смешните гатанки на света.

• Мони изстреля първата стрела: — „Какво казва един багер на друг багер? – Много си кофти!“

• Бобо добави своята: — „Защо Професор Камъчо не ходи на кино? – Защото е вкаменен от страх!“

Хегемонът започна да се тресе от смях. Неговите балонени ръце се размятаха, докато накрая той не се разпадна на хиляди малки балончета, които отлетяха към небето.

Финалът

Екипажът достигна до кулата и рестартира компютъра. Климатът се стабилизира, лимонаденият дъжд спря, но доброто настроение остана.

Жителите на Хихихохо подариха на Мони и Бобо „вечни балони“, които никога не се пукат. Професор Камъчо пък си прибра един розов облак в буркан. 

— Ще го изследвам в лабораторията... хи-хи... много внимателно!

Когато се върнаха на кораба, ИИ вече беше сериозна: 

— Капитане, успях да спра да се смея. Получих сигнал от Планетата на Изгубените сенки. Там слънцето е изчезнало и хората са загубили своите сенки. Те броят в тъмнината и имат нужда от светлина!