"Себедарявам"
От детските травми до безусловната любов
Посветено на Мен и всяка сълза,
която ме пареше и галеше,
докато ме учи как да се грижа за себе си
Посветено на Мен и всяка сълза,
която ме пареше и галеше,
докато ме учи как да се грижа за себе си
"Себедарявам" излезе от печат! Много скоро ще бъде готова и фотосесията ми с нея... Очаквайте!
"Себедарявам" е моята автотерапевтична книга. Тя съдържа писма и стихове, написани в един много тежък период от живота ми.
Преди две години, през 2024, започнах категорично своята работа по себе си, по лекуването на детските си травми, по вътрешния си диалог с мен самата, по отношението ми към себе си. Тогава изобщо не вярвах, че ще се справя с това да излекувам душата си и да се науча да се грижа за себе си. Бях там - в болката, в безнадеждността. Но, както обичам да казвам, "много е лесно да градиш от нулата". Защото, ако търсиш перфектност, ти се обричаш на неуспех. Но когато си на дъното, каквото и да постигнеш, колкото и да е малко, то се усеща.
Това не е високостойностна книга от литературна гледна точка, а от терапевтична такава. Голяма част от книгата изобщо не бе предназначена да бъде издадена. В началото в нея бяха само стихотворенията. Мислех, че този период на усилено душевно лечение ще бъде много дълъг, че със сигурност ще напиша достатъчно стихове, които да включа в книгата. Писмата пък пишех в личния си дневник, късно вечер. Плачех, пусках болката, докато не се облея цялата в любов, и така заспивах - сгушена в себе си. Разбрах, че стихотворенията не могат да създадат "Себедарявам", защото те са само част от пътя, който изминах, за да се излекувам. Затова включих и писмата. С цялата смелост на този свят.
Това е една престъпно истинска книга, в която нищо не е напудрено, преиначено, всичко е уязвимо до мозъка на костите си. Това е четиво, написано, за да покаже Мен. Не някакви абстрактни идеи, не истории с магичен край. Тя показва силата на едно момиче, което, макар опечалено, има силата да се съгради.
Ако усещаш, че понякога си твърде суров към себе си...
Ако се чувстваш като в задънена улица, защото все ти се случва едно и също и няма промяна...
Ако мечтаеш да намериш любовта, но и знаеш, че първо трябва да я намериш в себе си...
Ако искаш да започнеш да обичаш себе си...
Ако се чудиш откъде изобщо да започнеш или не вярваш, че ще се справиш...
Избери "Себедарявам".
Тя е тук, за да покаже, че аз успях.
А щом аз го постигнах, значи и ти ще успееш.
Стихотворения от автотерапевтичната ми книга "Себедарявам"
Детето в мене... приказки чете ми,
за принцове, принцеси, за любов.
Аз гледам го изплашена... и моля го
за друго да мечтае във този живот...
Да му кажа, аз как бих могла,
че любов отвън за да получаваме,
трябва да бъдем "перфектни"
във това... сами да си я даваме....
Детето в мене... приказки чете ми,
падат в мене... всичките стени.
Плача пред него, без да се крия,
от любов към него са мойте сълзи.
Година вече мина, откакто,
детето в мене, някой посмя да рани.
И от силата на туй дете във мене
моята зрялост... бавно се роди.
Толкова време - цяла година една,
детето в мене, учих се да защитавам.
Толкова време - цяла година една,
детето в мене, в сила възпитавах.
А то седеше тихо, в моето сърце,
наказано - без приказки вълшебни.
На нечии подли думи повярвах...
и без вина... за мене то виновно беше.
Изящество чудно, прекрасно,
детето в мене... наричам нежно аз.
То родено е да бъде обожавано,
а не да носи нечия чужда вина...
Детето в мене - приказки чете ми,
паднали са в мене... всичките стени...
Детето в мене вече е щастливо,
защото дадох му... право на мечти...
Когато себе си избирам, вместо другите,
когато плача до късно за себе си аз,
когато се боря, крещя, защитавам се,
обърнала гръб на собствения си страх...
Когато падам и веднага изправям се,
когато нежно се галя - сякаш с перо,
когато съм свободна и пламенна,
когато съм и разум, и също любов...
Когато на никого не разрешавам
на Мен, на Детското ми Аз да крещи,
когато съм горда, дори след провала,
и себе си подкрепям когато боли...
Когато съм вярна на всичко това,
ако някой попита, какво изобщо правя,
ще му кажа с гордо вдигната глава:
Аз живея, уча се, обичам, аз себедарявам!
Аз съм толкова много неща,
как изобщо на теб да разкажа...
Нека... само за това ти спомена,
как бягам между силата и нежността...
Аз съм младото, нежно момиче,
което се превръща във жена...
То жарко, страстно може да обича
и пленява само с погледа си благ...
Но аз съм също... силният боец,
дето знае да се бори, с голи ръце,
и не за друг, за себе си го прави:
действа, удря, блъска, убива, краде...
Аз съм тази, дето вече е готова,
в ръцете мъжки да се разтопи...
Аз имам... много повече от всичко –
доверие, любов... и сбъднати мечти.
Аз съм тази, дето не ще да приеме
по-малко от достойното за себе си...
И готова е на всичко, по всяко време,
заради себе си – и цяла да е в белези...
Аз съм просто... един нежен боец,
и не бих се променила за нищо на света!
Защото съм истински, истински цяла,
единствено бидейки всичко това...
Обичай ме, но само ако умееш,
не е лесно, повярвай, точно това...
Но дори и от страх, да не посмееш –
спокойно, мога да се обичам и сама...