Дария Георгиева

Името ми е Дария Георгиева, но нека оставим официалностите дотук. Аз съм Дари. Нека ти разкажа накратко (но достатъчно магично) своята история...

Родена съм на 12 ноември 2007 година, под знака на зодия скорпион. Аз бях едно красиво, силно емоционално, добро дете, което мечтаеше много за какво ли не, плачеше, смееше се, обичаше адски силно. Още от детските ми години усещах, че имам дарба и някога ще разбера каква е тя.

Отговора намерих през 2020 година. Тогава написах първите си литературни творби. Пишех стихове, доста несъвършени, но важното е, че не се отказах. Пишех и разкази, които, в интерес на истината, бяха доста добри предвид липсата ми на опит и крехката ми възраст.

В края на същата година ме откри моята първа и последна творческа ръководителка - госпожа Анелия Атанасова. Тя бе попаднала случайно на мой разказ, публикуван във фейсбук. Сподели ми, че не предполагала, дори се изненадала когато разбрала, че е писан от мен. От онзи момент, с нейното ръководство, както и с подкрепата на Основно училище "Д-р Петър Берон" град Плевен, започнах да участвам в литературни конкурси, печелех награда след награда... За около една година работа заедно извоювахме над 100.

През есента на 2021 година вече се наложи да напусна основното си училище и да постъпя в гимназията - Професионална гимназия по туризъм "Алеко Константинов" град Плевен. Аз продължавах да участвам в конкурси, вече самостоятелно, печелех награди, но... нещо липсваше. Осъзнах, че можеш категорично да се наречеш "Писател", "Поет", "Автор" едва след като издадеш книга. Така малко по малко започнах да пиша своята първа такава... После втората... И третата...

Сама пишех, сама редактирах, сама уреждах издаването на книгите си, организирах представянията им пред публика, пишех сценарии, канех гости...

Както ще продължа да правя.

Защото за мен писането не е просто хоби. 

То е най-свещеното ми призвание.

В края на 2026 година вече ще уча в университета, който избрах, а именно Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност "Психология". Това бе една от най-големите ми мечти. И много скоро ще я сбъдна. Вярвам, че подобна професия би отивала най-много на душевността ми, защото имам умението да лекувам с думите си - както себе си, така и другите.