Грижата за себе си... но не (само) повърхностната

"Ходѝ на фитнес, на някакъв друг спорт, ако не спортуваш - хах, не се грижиш за тялото си, не си свързан с него."

"Хранѝ се здравословно, започнѝ я най-накрая тая диета, да не си пипнал нещо сладко, дори един сладолед, дори когато ти падне кръвното и ти трябва нещо, с което да го вдигнеш."

"Ходѝ на семинари, обучения, ритрийти. Няма значение дали ти харесва. Важното е на повърхността да изглеждаш дзен."

А отвъд тези повърхностни схващания се крият истините...

1. В социалните мрежи хората обикновено показват една захаросана част от живота си, но няма как да знаем дали до преди малко не са плакали от болка и изтощение.

2. Не си длъжен да отговаряш на нечии представи за това как трябва да изглежда грижата за себе си. И да, ако спортът не е твоето нещо, чувствай се свободен да НЕ спортуваш. И това не означава, че не се грижиш за тялото си.

3. Всяка една крайност е лъжовна. И грешна. Истината винаги е в баланса. Когато някой говори в абсолютизми, той просто... не знае какво говори. 

4. Можеш да ходиш на стотици дейности, клубове, семинари... и пак да бъдеш нещастен. Защото където и да отидеш, носиш душата си със себе си. И ако тази душа е тъжна, мястото, дейностите, не могат да променят магически това.

И не, никой не е казал, че не трябва да се храним с уважение към тялото си. Естествено, че е важно. Естествено, че е хубаво да си поставяме цели и да ги постигаме. Но не крайни такива, не чрез контрола, а чрез грижата. И е толкова важно да приемем, че това, което действа при някой друг, може изобщо да не важи за нас.

А ако не това е най-важното в грижата за себе си... то тогава... кое е?

Моментът на истината.

Грижата за себе си рядко изглежда като за снимка в социалните мрежи. Не. Много често, особено в началото, тя тежи, боли, натоварва, изисква време, усилия, почивки. После пък става доста тиха и просто... нямаме нужда да парадираме с нея. И това е много показателно, защото, действително: Истината винаги е там, където няма нужда от показност. 

Нека посоча как изглежда дълбоката грижа за себе си през моите собствени очи:

1. Да казваш НЕ. Без угризения. Без вина. И без обяснения. Когато не искаш нещо, когато не отговаря на желанията, на ценностите ти. Просто да откажеш. Защото дължиш обяснение единствено на себе си.

2. Да бъдеш до теб самия когато най-много боли. Когато ти се иска да изплачеш цяло море от сълзи. Когато си наранен, объркан, предаден, обиден. Когато имаш чувството, че си толкова сам... и сякаш никой не иска да ти помогне. А може би и не може. Може би Ти самия си предназначен да бъдеш най-добрия в това да помагаш на себе си. Точно когато е най-трудно и тежко. Да се прегръщаш. Да мълчиш в тишината, слушайки песента на течащите си сълзи. Да не бързаш да анализираш, да решаваш, да се тревожиш. Просто да постоиш, хванал собствената си ръка. Защото някои проблеми нямат нужда от решение. Имат нужда от грижа. От пространство, в което да бъдат приети, изслушани... и в един момент... те просто изчезват. 

3. Да не спираш да се опитваш да бъдеш по-мил към себе си. Дори когато си сгрешил, и то доста, когато ти идва да си изкрещиш "Не ставаш за нищо! Ти си провал! Нищо не можеш да направиш както трябва!"... Да се обърнеш с лекота към себе си и да си прошепнеш "Знам, че се стараеш. И го виждам. Гордея се с теб. Не защото (не) успяваш, а защото продължаваш да се опитваш. До теб съм. Всичко е наред. Ще бъда търпелив".  И малко по малко... всичко се променя. 

4. Да слушаш сърцето си. Да се питаш от какво се нуждаеш в момента, какво наистина искаш. Дори и в началото да не можеш да си отговориш. Дори да ти е тежко. Да продължаваш. Защото понякога отговорът е просто "Искам чаша вода.", а друг път... "Имам нужда да се разделя с този партньор".

5. Да поставяш себе си на първо място. Не от егоизъм, а от себеуважение. Още в Библията някога е писано, "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния". Звучи като призив да бъдем добри, нали? Но кога започнахме да бъркаме това да бъдем добри с онова да бъдем удобни и пренебрегващи себе си? Ако имаме само една риза, редно е да я задържим за себе си. Добротата не е да лишаваш себе си. Добротата е да не даваш САМО на себе си. 

Списъкът може да продължи до безкрай. Но мисля, че ме разбра.

И мисля, че ще ти бъде от полза.

А ако се чудиш как да започнеш да бъдеш мил към себе си...

Ако се чувстваш сякаш само ти изживяваш нещата толкова дълбоко...

Ако ти се иска да видиш как някой друг се е преборил с болката...

Разгледай информацията за книгите ми. 

Написах ги, за да помогна на себе си. 

Издадох ги, за да помогна на Теб. 

Да, на теб, който четеш това в момента.

И особено внимание обърни на книгата "Себедарявам".

Мисля, че ще те плени със своята уязвимост.