Mercedez-benz (1833-1834)
това което виждаме е най стария модел на мерцедес-бенз(1 октомври 1883 –1884) Карл Бенц основава компанията „Бенц и Ко. Райнише Газмоторен-Фабрик, Манхайм“ заедно с бизнесмена Макс Каспар Розе и търговеца Фридрих Вилхелм Еслингер.
най-новия модел„Мерцедес-Бенц S-класа“ е модел луксозни автомобили (сегмент F) на германската компания „Мерцедес-Бенц“, произвеждани в седем последователни поколения от 1972 година насам.
Като флагман в гамата на „Мерцедес-Бенц“ в S-класата за пръв път се прилагат много от новите технологии, разработвани от компанията – двигатели, трансмисии, задвижвания, елементи на интериора и мерки за безопасност (например, първите самозатягащи се колани).[1]. Към 2017 година S-класата е най-продаваният луксозен седан на европейския пазар.[2]
Карл Фридрих Бенц (] Friedrich Michael Benz -роден като Karl Friedrich Michael Vaillant) (1844 – 1929), внук на ковач и син на локомотивен машинист, е германски изобретател, разработчик на двигатели и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.
На 1 октомври 1883 г. Бенц заедно с бизнесмена Макс Каспар Розе и търговеца Фридрих Вилхелм Еслингер основават в Манхайм компанията „Benz & Company Rheinische Gasmotoren-Fabrik“, известна също с името „Benz & Cie.“ На 29 януари 1886 г. за своята „триколка“, Benz Patent Motorwagen, Карл Бенц получава патент „DRP No. 37435“ – „свидетелство за раждане“ на автомобила. Возилото с три колела е с четиритактов, едноцилиндров двигател, задвижващ задните му колела. Мощността на агрегата е била едва 0,9 к.с, а максималната скорост на превозното средство – около 16 km/h.
Първото изпитание на дълъг път на машината се състои на 3 юли 1886 г. – Берта Бенц и двамата ѝ синове Ойген и Ричард тръгват от Манхайм в най-дългото пътешествие в дотогавашната история на автомобилите, задвижвани с двигател с вътрешно горене. С вече патентования автомобил тримата пропътуват 90-те километра от Манхайм до Пфорцхайм за около ден.
Популяризирането на автомобила е свързано и с успеха през 1887 г. на „Бензинката“, както я нарича самият Бенц, на изложението в Мюнхен.
Практически по същото време сънародниците на Бенц – Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах, независимо от него работят по същата идея, като скоро след това реализират първия четириколесен автомобил с двигател с вътрешно горене.