Енцо Анселмо Джузепе Мария Ферари е автомобилист, конструктор и предприемач, основател на Скудерия Ферари и впоследствие на компанията за производство на автомобили Ферари.

Идеята за собствен тим се заражда през 1929 г. в Болоня по време на коктейл в чест на рекорда на Мазерати, поставен от Боконин Бордзакини. Енцо Ферари, заедно с пилотите, постъпили в неговата скудерия, е приет от шефовете на Алфа Ромео. Сделката е следната – Алфа Ромео се ангажира с конкретна подкрепа за състезателната дейност, а като залог Енцо Ферари оставя акциите на скудерията и гаранцията, че тя ще участва активно в състезанията.

Енцо Ферари е роден през 1898 г. в Модена^[1]. Баща му Алфредо има малка фабрика за производство на метал. Когато Енцо е на 10, татко му го води заедно с по-големия му брат Алфредо младши на автомобилно състезание в Болоня. Битката между Винченцо Ланча и Феличе Назаро през онази далечна 1908 г. отключва у момчето любовта му към колите, която го съпътства през целия му път. В началото Енцо мечтае да е състезател и прави всичко, за да го постигне.

През 1916 г. умират баща му и брат му – трагедия, оставила отпечатък върху него завинаги. Грипната епидемия две години по-късно едва не отнема живота на самия Енцо. Той обаче оцелява и върви по пътя, който сам си начертава, но трябва да зареже образованието си (за което години по-късно дълбоко съжалява).

Кандидатства за работа във ФИАТ, но не е приет. Започва в CMN – малък автомобилопроизводител. В задълженията му влизат и тестове на коли. Така Енцо има възможност да изкарва пари и същевременно да се захване по-сериозно със състезанията.

През 1919 г. става девети в легендарното Тарга Флорио. С помощта на приятеля си Уго Сивочи се прехвърля в Алфа Ромео и с един от техните модели, по който е работил сам, става втори в същата надпревара година по-късно – през 1920 г. През 1921 г. се мести от Милано в Торино и се запознава с Лаура Доменико Гарело. Скоро двамата заживяват заедно, но сключват брак едва две години по-късно (на 28 април 1923 г.). Тъмнокосата дама междувременно се превръща в постоянен негов придружител – ходи на всички състезания. Най-големият му състезателен триумф е през 1924 г., когато печели Копа Ачербо, велико състезание в онези години от типа на Тарга Форио, по улици и пътищата.