...Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост:...

...Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!..

...Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско

поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под

монотонния напев на жаби и щурци...

...Валя над града ни, изгубен сред пушеци влажни,

над София пада спокойно и равно дъжда.

Измити са вече петната от кръв по паважа,

където свали те вмирисан на вино стражар...

...Никой не взе много багаж — всеки носеше само това, което смяташе най-насъщно в своя живот. Когато отворихме чантите за митническа проверка, съдържанието им доста добре разкриваше различните характери и интереси...

...Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат,

вечеряше с челядта си на двора...

...Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе

чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и

така нататък...

...Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!...

...Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан,

идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка,

не можеше да го познае кой е...

...Макар че смъртта е единственият най-достоверен факт в живота на

човека, все пак всеки, който пише автобиография, обикновено избягва да започне с нея...

...Ние идехме много отдалеч. Нашите тежки наметки ни отделяха от света, а нашите души на пътници бодърствуваха в глъбините ни...

...Нявга, много, много отдавна, според както разказват старите хора,

Дявола имал равна сила с Бога. Веднъж двамата се разговаряли и

ненадейно се отворило дума за това как може да се направи земята.

– За много неща те бива – признал Дявола, – ала да сътвориш земна

твърд не можеш.