Добруджа се изпълняват редица обичаи, свързани със земеделско-пастирския поминък. Народът вярва, че изпълнявайки ги, повлиява благоприятно на плодородието и се предпазва от природни стихии.Най-тържественият от зимните обичаи е Коледуването, което в Добруджа е почти еднакво с тракийското. Друг важен зимен обичай тук е Брезая (Бразая). Използва се маска, наречена “калак”, която представлява причудливо животно с голяма дървена човка и издава шумни звуци, които се получават чрез дърпане на връвчица.

Автентичната женска добруджанска носия се състои от червен сукман с бродерия, дълга памучна блуза и черна бродирана престилка. Характерна е забрадката - обикновено жълта, с дълги копринени ресни, препратка към златните житни класове, отглеждани грижливо от местното население.

А мъжката народна носия е чернодрешна. Състои се от черни панталони, потури, бяла памучна риза, която е бродирана на пазвата и се допълва от вълнен червен пояс.

Добруджанският танцьор е обут с бели калцуни, а на главата си носи не калпак, а специфична за района кърпа.

Типичната народна музика на отделните етнографски групи в Добруджа носи спецификите на песните и инструменталните мелодии на техните тредиций. Тук има микс от множество музикални диалекти, които взаимно си влияят, което пък води до силно обогатяване на общия добруджански народнопесенен стил.

За Добруджанска фолклорна област много типична е бавната песен, която обикновено е едногласна. Колкото до текстовете на песните – те често са битови и описват вълнуващи случки от живота.

Инструменталната музика заема важно място в живота на добруджанците, като инструментите често заменят песента. Най-разпространените инструменти в Добруджа са кавал, гайда и гъдулка. Тук се среща и ръчната хармоника – руският баян, наречена от местното население физармоника или физа.