Чайковски и Рахманинов

Сергей Василиевич Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент. Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода ΧΙΧ – ΧΧ век. Композиторът е естествен преход към модернизма в класическата руска музика.

Роден е на 1 април 1873г. в Семьоново.

Една от особеностите на Сергей Рахманинов е необикновеното изграждане на музикалното му мислене, формирано върху детските му импровизации. Неговият чичо е бил пианист, при когото са идвали на гости да слушат музика. Малкият Сергей е казвал: „А сега ще ви изсвиря последното съчинение на Шопен“, и е свирил свои импровизации. Без да знае нотите и хармонията, той запълва музикални редове от звуци с опита на детските си игри и мислене. Именно това става негово оригинално мислене в областта на клавирната музика. Само помнейки това, може да се разбере творчеството на Рахманинов и славата, която получава.

Едва на 20 години Сергей Рахманинов става преподавател по пиано в московското „Мариинско женско училище“

На 24 е диригент на Московската руска частна опера „Сава Мамонтов“

Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите-картини, музикалните моменти, сонатите и други, както и знаменитата му „Рапсодия на тема Паганини“.

Други произведения са оперите „Алеко“, „Алчният рицар“, „Франческа де Рамини“, известните Кантата „Пролет“, Поемата „Камбани“, камерно-инструментални ансамбли (от които най-известно е „Елегично трио“).

Умира на 28 март 1943 година в Бевърли Хилс, щата Калифорния, САЩ.