Embedded Files
Вълчитрънското съкровище
Намереното е през 1925 г. в село Вълчитрън, Плевенско. Това е най-голямото тракийско съкровище, откривано на територията на страната.
Общото му тегло е 12.5 кг. Състои се от 13 съда, които са използвани за религиозни ритуали от тракийските царе. Смята се, че датира от XVI-XII преди Новата ера. Намерено е от човек, който копаел лозето си.жж
В момента съкровището е в Археологическия музей в столицата. Регионалният исторически музей в Плевен разполага с негово копие.
https://youtu.be/poL-ClhifXc
Маската на Терес
Това уникално златно богатство е открито през 2004 г. в Долината на тракийските царе, в могила, наречена Светицата. Тя се намира в близост до град Шипка. Част от него е златната маска на тракийския цар Терес.
Тя тежи 673 гр и е датирана от V в. пр.н.е. Смята се, че е принадлежала на владетеля на Одринското царство Терес. В съкровището има още уникален златен пръстен-печат, както и броня от бронз.
Те са открити при разкопки по време на експедицията „Темп“, която разкрива тайните на Долината на тракийските царе. Днес маската се намира в Археологическия музей в София.
https://youtu.be/SoXYHCzYPVM
Рогозенското съкровище
Това е най-голямото съкровище, откривано по нашите земи. Първата находка от него е открита през 1986 г. във врачанското село Рогозен.
Намира я случайно в двора си земеделец, който с месеци не споделя нищо от страх, че археолозите ще унищожат реколтата му. След това занася откритите предмети при кмета, който вика археолозите.
https://www.youtube.com/watch?v=6wcAwmAyH7A
Панагюрското съкровище
Това е може би най-известното златно съкровище у нас. Открито е в района на Панагюрище през 1949 г. в нива на трима братя.
Археолозите смятат, че представлява античен златен сервиз. То се състои от девет златни съда, които тежат около 6 кг. Най-големият от тях е с тегло над 1.6 кг и представлява амфора-ритон.
Девненското монетно съкровище е намерено случайно през ноември 1929 г. в околностите на Девня, на територията на античния град Марцианопол.
Състояло се е от около 100 000 сребърни римски монети (около 350 кг) от времето на Марк Антоний (32 – 1 г. пр.н.е.), до управлението на император Херений Етруск. Съкровището, за което се предполага, че е представлявало градската хазна, е било укрито при разграбването и опожаряването на Марцианопол от готите и карпите.
Днес в музеите в София и Варна се съхраняват общо 88 041 от тези монети като останалата част от находката е разпръсната из личните колекции на тези, които са я намерили. По-голямата част от съкровището (68 783 монети) e във фонда на Археологическия музей в София, а другата (12 261 монети) във Варненския археологически музей. Сред тях има редки образци като 13 денари от времето на Нерон, 8 от Галба, 7 от Отон, 22 от Вителий, 24 от Луций Елий, 21 от Клодий Албин, 51 от Макрин, 18 от Диадумениан, както и значителен брой монети от управлението на множество римски императрици.
Преславското съкровище е златно съкровище от периода на българското средновековие (Златен век), датирано към 10 век, открито през 1978 г. край Преслав.
Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 – 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.
Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959 – 963).
Page updated
Report abuse