Театър

Театърът (от гръцки: θέατρον – място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище. В допълнение към стандартния разказвателен диалог, театърът може да се види под формата на опера, балет, мимика, кабуки, китайска опера, куклен театър и пантомима. В основата на драматичното действие стои конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира размисъл. Целта на театъра е да предизвика у зрителите катарзис. Като всяко изкуство, той представлява покана за разговор – елемент от един безкраен диалог. Друга остаряла книжовна дума е позорище (от сръбски: позориште – място за представяне на позори).

Първото театрално представление, за което има оставени доказателства, е това на религиозните пиеси, свързани с Озирис и Изида 2500 години пр.н.е. в Египет. Тази история се разиграва всяка година по време на фестивали, давайки по този начин началото на дълготрайната връзка между театъра и религията.

Древните гърци превръщат театъра в изкуство, като поставят стандартите на трагедията, комедията и сатирата. Повечето гръцки пиеси се състоят от митологични персонажи. Актьорите в древногръцкия театър, които играят на открито, в амфитеатрални сгради, са само мъже. Древните гърци разработват основите и понятията на драматичната критика, актьорското майсторство като професия и театралната архитектура. В началото актьорите са само двама. Третият актьор е въведен от Софокъл. По това време липсват сценични декори. Знаменити драматурзи от това време са Есхил, Софокъл, Еврипид, които са наричани бащи на гръцката трагедия, а Аристофан – баща на комедията. В Рим могат да се отбележат Плавт и Сенека. В Гърция също така се провеждат ежегодни

Средновековен театър

През европейското Средновековие, след V век, обществото е вече много различно, повлияно изцяло от християнството. Последното повлиява значително не само обществения живот, но и изкуството като цяло (включително театралното изкуство) и му налага църковните си догми и канони. Гръцкият театър престава да съществува. През периода от XI до XIII век, когато се сформират средновековните градове, се появяват пътуващите трупи, които разиграват по площадите различни народни обреди. Трупите се състоят основно от певци, актьори, смешници и жонгльори. В различните държави те са наричани по различен начин – трувери, шпилмани, ваганти, менестрели или голиарди. По време на големи християнски празници библейски сцени се разиграват в самите храмове.

Ренесансов театър

Комедия дел арте

Ренесансовият театър се развива на базата на някои средновековни театрални традиции, като например мистерията, която се формира като част от религиозните фестивали в Англия и други райони на Европа. Мистериите представляват комплексно и многопластово преразказване на легенди и библейски сцени, които по време на Средновековието се изпълняват в сградата на църквата. Друг източник са моралите, които правят опит да възкресят и претворят гръцката трагедия.