Надпис на Иван Владислав

Надпис на Иван Владислав

bozman

† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ     

Официален превод:

            През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81

Това са официалните схващания и както се изрази Чарниан – „легитимни”. Ето и някои съображения по този легитимент „превод”. По точно само за израза, който се коментира: (1)исходѧща  (2)съ   (3)самодрьжъць   (4)быстъ  (5)бльгарїнь (6)родомь  (7)оуноукъ (8) Николы же ї Риѱимиѧ (9) благовѣрьноу  (10)сынь Арона.

Ще вървя по цифровите обозначения. Още от сега казвам по кои преводни са ми възраженията: По това че няма изписан „българин по род” и за да бъде картинката завършена по отношение на „легитимния” превод, Никола и Рипсимия не са индикирани като „благоверни”. Всичко това е в едно изречение.

Исходѧща  - две възможности:

1.         Гл. от несв.вид - „исходити” – излизам.

2.         Същ.им. от м.р. излизащ – от „исходъ”. Очевидно окончанието говори на първият вариант – отглаголно същ.- изходяща, излизаща, произтичаща и т.н., в този смисъл на глагола.. Тази дума  е преведена от официозите „в края”. Откъде може да дойде този „край” („край” е конец на стрб.ез.) е тайна официозуновская.

3.         Съ – (от инд.евр. *sъп)

3.1.      Предлог с род.п. – ОТ – съ небесе – от небето.

3.2.     Предлог с тв.п. – С – съ оученкы своими – със своите ученици.

3.3.     Предлог с вин.п. – колкото

   Тези две думи (Исходѧща  и Съ ) са пренебрегнати и е лансирано местоимението „този”. Още от тук може да се предположи, че преводачите гонят някакви далечни цели с общият смисъл, а не буквален превод (който може впоследствие да бъде стилизиран, а не както е направено – кардинално първоначално изопачаване на текста, чрез игнориране на неудобните думи).

4.         Самодрьжъць – на новобългарски, тази дума се превежда „самодържецът” с пълен член или „самодържеца” с кратък, тъй като това се изисква от предлога СЪ, в случаят „от”.

    Дотук тези три думи, следващи след липсващия текст означен с многоточие след месеца обозначаващ завършването на крепостта ( с червено в превода), говорят, че се е осъществила някаква дейност  за което причината е самодържеца и тази дейност или нейната причина е „изходяща от самодържеца” т.е. той е нейната първопричина. Нататък.

следва

5.         (4)быстъ  (5)бльгарїнь.

5.1.      Быстъ – този изпис може да съществува в два варианта:

5.1.1.   – быстъ – сигм. аорист (мин.св.вр.) за 2 и 3 л. ед.ч. използван вместо „бы” – стана (който стана),  случи се (което се случи).

6.         быстъ – аорист „быхъ” или быстъ от бъд.вр. на гл. „съм” – Быти, есмъ, еси – биха, бих, си, като спом.гл.форми на условно наклонение.

    При сказателното естество на текста, „быстъ” очевидно не може да бъде „бях”, което би било нормално, ако повествованието се водеше от 1 л. ед.ч., така, че остава варианта от 5.1.1. – стана, случи се, бидейки, получи се така и т.н.

7.Българин няма какво да му коментираме.

Дотук текста има вида  („Неизвестната деятелност” от повреденият текст”, да я наречем „Деятелността”)  :

„Деятелността” произтичаща от самодръжеца който стана (бидейки) блъгарин . . .

Нататък.

8. Родомь – Гвоздея на представлението ! Преведено „беше по род”.

За да бъде такъв превода, обаче се изисква глагола (в нашият случай „бысть”)  да има формата на  „быти”(„съм”) – във вида „бе”, или „беше”, и следствие на това,  да попадне  в тв.п.

 Примери:

„Сий бѣше родомъ моуринъ”  - Сий беше мавър по род (по речника на Миклошич – стр. 802)

„Павъль жидовъ бѣ родомъ”- Павел беше евреин по род – буквално – Павел евреин бе по род. (пак там).

   Къде е глагола указващ, че „род” е в тв.п. ? Няма такъв.

Насилва се такъв глагол на бъде „быстъ”. Но както обясних по-горе, „бысть” (бы) означава „стана”, „случи се” (а не „беше”), ако е от гл. быти (съм). Така, че „быстъ” по никакъв начин не може да бъде „беше” или „бе” както се иска на преводачите на „актуалния” превод.

   Ето това фактологично пояснение  липсва в изказа на горе – бѣ или бѣше „по род”, поради което това не може да бъде индикация за родова принадлежност, а индикация за семеен произход – кой от кого произлиза, чий син е. И това не е пояснение, че самодръжеца е българин по род, а че внука е от родата на Никола и Рипсимия, съответно син на Арон. И самодръжеца не е ПО род (за което както казах,  липсва гл. бѣше), а ОТ родът на тази фамилия (указано с гл. быти – „бъдейки”, „Е”,  ОТ тази фамилия).

    Другото положение в което „род” може да се яви с окончание „ом” е вин п. с въпрос „на кого”, който в среднобългарския преминава (се заменя)  от дат.п. със „кому” и е обст. п. към подлога, а не пряко допълнение.(това, което Легатус  така и не можа да разбере).

Пример:

„ Преданы  боудете родомъ” (Миклошич, bus 275).

Какъв е превода дотук:

„Деятелността” произтичаща от самодръжеца който стана (безлично накл.) блъгарин,  роден внук на Никола и Рипсимия . . . „

или

„Деятелността” произтичаща от самодръжеца, който бидейки блъгарин е роден внук на Никола  . . . . „

9.         Благовѣрьноу – преведено – „благоверните”. Нито в старобългарския, нито по-късно „ОУ” се явява като окончание за мн.ч. То не индикира също и Рипсимия (поради липса на окончание за ж.р.)  тъй че единственото му обяснение е, че то се отнася за Арон, като освен това е точно на определеното за това място – „благоверният (йм) син Арон”.

Превода дотук:

Деятелността” произтичаща от самодръжеца който /бидейки/бивайки  блъгарин,  роден внук на Никола и Рипсимия, от благоверният йм син Аарон . . .”.

 „благоверният син” очевидно има за цел да поясни, че внука не е незаконно роден (тъй като Арон има и наложници), а от законната му съпруга и следствие на това законен наследник на фамилията. Всичко това е пренебрегнато и „благоверността” е приписана на Никола и Рипсимия,  чрез грубо изопачаване на текста. Това показва, че преводачите на споменатият текст, не са имали за цел да направят достоверен превод, а да угодят на политически и попски разбирания към момента на превода. Ако това се смята от Чарниан и други историци за „легитимен”  превод, то аз нямам нищо напротив.

   Това само указва, че цялата историчарска  посткомунистическа  мисъл е безнадеждно  затънала в политически и религиозни свинщини и рано или късно ще бъде изметена там, където й е мястото. (Това изследване няма претенциите за последна инстанция в съжденията, но се надявам, че основната му насока по фундаменталните въпроси е правилна, което ми дава основания и да го публикувам за да привлека вниманието към този проблем на съфорумците).

Поздрави.