Народна медицина

НАРОДНА МЕДИЦИНА - ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ - СЪВРЕМЕННА МЕДИЦИНА

Автор: Веселин Петков

Още в най-древните стадии на своето развитие, в процеса на първоначалната производствена дейност при добиването на хранителни продукти човек се за-познава с корени и треви, който могат значително да изменят протичането на болестите. В тези най-ранни стадии на медицинската практика емпиричното знание на лекарства, свързани почти изключително с растителния свят, пред- шествува знанието на болестите, тъй както между впрочем елементарните подходи за първа помощ и хирургична намеса предшествуват познаването строежа и функциите на човешкия организъм, тъй както изолацията на болните от заразни болести възниква хилядолетия преди откриването на микробите. По- нататък през всички културни епохи отношението между човека и растенията в аспекта на тяхното лечебно използуване продължава да бъде много тясно. През повечето периоди на човешката история ботаниката и медицината бяха синонимни .полета на знание и народните лечители, обикновено изградени ботаници, бяха представители на една от най-старите и почитани профйии.

През нашия век след един период на „химиотерапевтична интоксикация",' период на истинска фармакоманйя, през който в резултат на епохалните и безспорно изключително ефективни постижения на синтетичната химия нейните възможности неоправдано се преувеличиха до степен да се смята, че това, което предлага природата в областта на лечебната медицина, може безцеремонно да бъде пренебрегнато, се навлезе в епохата на нов разцвет на „зелената медицина". Голяма част от изследователите и лекарите скъсаха с приеманото едва ли не за израз на добър тон в научното общество презрително или поне пренебрежително отношение към възможностите, които предлагат на терапевтичната практика лечебните растения и лечебната сила на растенията .

Фактът на така закъснялото откриване на такова ефикасно лекарство от растителен произход като резерпина, откритието, че между биосинтезираните в растенията алкалоиди се намират едни от най-ефикасните,противоракови средства, както и установяването, че основен източник на стероидни съединения, необходими за производството на толкова голям брой високоефикасни съвременни лекарства, са някои растителни видове, от векове намиращи приложение като лечебни средства например в мексиканската народна медицина, доведе до прблом в разбиранията на повечето учени за мястото на лечебните растения в съвременната медицина. За това допринесоха и други особено съществени фактори.

Изясни се, че биогенезата, която се извършва в растенията на основата на асимилиране на прости молекули в системи от изключително сложни комплекси, по своите възможности превъзхожда и най-сложните съвременни химико-син- тетични заводи. От тази основна констатация посдедва логическият извод, че растителният свят представлява неизчерпаем потенциал за нови лекарства от всякакъв вид. Освен това биологично активните продукти от растителен произход са кандидати за по-нататъшни химични трансформации и предлагат от¬лични модели за нови синтетични програми.

Възроденият интерес към лечебната сила на билките с голяма острота поставя въпроса, какви ориентири да се ползуват, за да може да се разчита на успех в изследователската работа. Защото очевидно е, че едва ли някога ще бъде по силите- на човечеството да проучи съществуващите над 500 000 вида растения във всички аспекти на възможната им биологична активност. И като един от възможните подходи за подбиране на растенията за изследване в насока на евентуална терапевтична активност беше избрано проучването на народната медицина като акумулиран многохиляден опит на човечеството. Както осно-вателно отбелязва големият познавач и страстен радетел на нашата народна медицина, г-н Иван Михайлов, „ използуването на данните на народната медицина е един от ключовете за намиране на потенциални лекарствени ве-щества".