Звънецът последен удари.

Приключи четвъртия клас.

Пред мене сте вий малчугани...

Израснахте сякаш за час.

Когато за първи път в двора

посрещнах ви с трепет и в плен

на вашите погледи търсещи

останах до днес в онзи ден.

Ръката ми вие поехте я

с плаха усмивка, едва.

На прага на класната стая

аз клетва изрекох една:

Да бъдат щастливи минутите

прекарани с тези деца

и жажда да мъчи душите им

за знание, за смели дела.

Приятели верни да станат те.

Отличници в щура игра.

Да пълнят с обич сърцата си,

с наука, с добро, със свобода.

Тъй клетвата моя ориса ги

и виждам пред мене сега,

дечицата малки пораснали,

държат се ръка за ръка.

Умения, знания имат те

и всеки си взе онова,

което е искал за себе си

от моята щедра ръка.

ЗВЪНЕЦЪТ ПОСЛЕДЕН УДАРИ,

ЗАВЪРШИ ЧЕТВЪРТИЯ КЛАС.

НО СМЕЛО ЩЕ СТЪПВАТ ПРЕД СЕБЕ СИ

ЩОМ ЗНАЯТ, ЧЕ НИЙ СМЕ ЗАД ТЯХ.

О Б И Ч А М В И !!!