Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 година.Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика. От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, като учи първо при Людмила Прокопова, а след това при Илия Йосифов. След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини. Малко след пристигането си в Италия Кабаиванска започва да участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел'Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера.^[Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“. Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които ѝ донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол. Преподавател е в музикална академия в Италия и в майсторски класове в Нов български университет, голяма част от приходите от концертите си дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български талант

Иво Папазов, по прякор Ибряма, е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти) от цигански произход.

Започва да свири още от дете. Учи в Строителния техникум в Кърджали. Първия си оркестър формира през 1974 г., но известен става с оркестър „Тракия“, основан през 1978 г. По време на т.нар. „Възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен.

В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна, циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен „Пътуването на Орфей“.

След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента.

За международната музикална общественост го открива Джо Бойд.

От края на 1980-те години живее в Богомилово.

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.

Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988 – 93 и през сезоните 1995/пр. и 1997 – 98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Докато играе в Испания е искан от „Барселона“. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от „Барселона“ търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на „Бетис“ е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне . Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в „А“ група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача).

Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г.

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 година.

Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година,член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 година и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година, като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи на националния стадион „Васил Левски“ в София.

Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол.Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 година в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащият тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998. Част от тези футболисти е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на

Димитър Иванов Бербатов е световноизвестен български футболист. Един от най-успешните централни нападатели в Европа и света. Смята се, че именно той е най-добрият български футболист в началото на XXI век, заради представянето си с екипа на един от безспорно най-големите европейски грандове – Манчестър Юнайтед. През сезон 2010/11 получава Златна обувка на Висшата лига (заедно с Карлос Тевес), и става голмайстор на първенството с 20 отбелязани гола. С Юнайтед печели и Световното клубно първенство на ФИФА през 2008 г. Той е футболист № 1 на годината на България рекордните седем пъти (2002, 2004, 2005, 2007 – 2010).Капитан на Националния отбор по футбол на България от 2006 до 2010 г.,^[2][3] когато се оттегля от него. Бербатов има 48 отбелязани попадения за българския национален отбор, като по този показател е рекордьор заедно с Христо Бонев.

Започва кариерата си през 1991 г. в юношеския отбор на Пирин (Благоевград). През 1998 г. се премества в юношеския, а през 1999 година – в мъжкия отбор на ЦСКА (София). От 2001 година играе в Байер Леверкузен. През май 2006 година преминава в английския Тотнъм, а през септември 2008 година преминава от Тотнъм в Манчестър Юнайтед. От август 2012 до 2014 г. играе във ФК Фулъм, а през сезон 2014/2015 – в Монако. През юни 2015 Монако и Димитър Бербатов се разделят.

С Манчестър Юнайтед печели два пъти титлата в Английската висша лига и споделена златна обувка за най-добър реализатор в първенството. На 24 февруари 2013 г. става първият български футболист, изиграл 200 мача в английското първенство. Общо за целия си престой в Англия има изиграни 305 мача и 122 отбелязани попадения.

Армен Назарян

Роден е на 9 март 1974 г. в град Масис, Армения. Започва да се занимава с борба през 1982 г. Първият му треньор е Роберт Нерсесян. През 1983 г. печели своя първи златен медал от градско първенство за юноши-младежи. Състезава се за Армения и печели шест медала от престижни първенства. Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г..

От 1996 г. се състезава за България, като за привличането му се постарават Валентин Йорданов и Гриша Ганчев. Получава българско гражданство с президентски указ през 1997 г. Висок е 160 см. и тежи 60 кг. Състезател на „Славия-Литекс“ с личен треньор Братан Ценов.

На летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал за България. Трикратен световен шампион (2002, 2003, 2005), и шесткратен европейски шампион (1994, 1995, 1998, 1999, 2002, 2003).

ПЕТЪР СТОЙЧЕВ е роден на 24 окт. 1976 в Момчилград

2007 Поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на протока Ла Манш

2011 Световен шампион по плуване на 25 км в открити води в Шанхай

2013 Назначен е за служебен министър на физическото възпитание и спорта

Петър Стойчев е роден е на 24 октомври 1976 г. в Момчилград. Женен е и има една дъщеря и един син. Времето извън тренировките отдава на семейството и приятелите си. Подпомага споделяни от него значими за обществото каузи.

С плуване се занимава още от детската градина. Първи треньори в Смолян са му Евелина Георгиева и Огнян Георгиев. Още на 16 години Стойчев започва да участва на европейски първенства.

През 1992 г. е 4-ти на 400 м свободен стил и 5-ти на 1500 м. Следващата година записва второ и трето място, като поставя републикански рекорди за мъже. По същото време (1993 г.) е първото му участие на маратона в Охрид - финишира втори на 19 сек. от победителя. По онова време покрива норматива за мъже в Истанбул, но не го изпращат на европейското за мъже. Стойчев печели маратона в Галата, за което го премират с 1000 лв. и става втори на Балканиадата за юноши. Решава да насочи вниманието си към дългите дестинации и постепенно става част от Световната купа по плувен маратон.

Състезава се за спортен клуб Левски в дисциплините 400 м и 1500 м свободен стил. Негов треньор от 1998 г. е Красимир Туманов. Освен това е старши лейтенант към Центъра за бойна подготовка и спорт на Министерството на вътрешните работи (ЦБПС на МВР).

На Стойчев принадлежи световният рекорд за преплуване на Ла Манш, поставен на 24 август 2007 г. Стойчев тръгва в 12:00 часа българско време от "Шекспир Бийч" в Дувър в посока към френския бряг Кап Брюне. Той е първият, преплувал пролива за време под 7 часа. Стойчев преплува разстоянието за 6:57.50 часа. Той подобрява предишния рекорд - 7:03.50 часа, поставен през 2005 г. от Кристоф Вандрач (Германия).

Ивет Мирославова Лалова-Колио е българска лекоатлетка, състезаваща се в спринта на 60, 100 и 200 метра. Европейска шампионка на 100 м в Хелзинки 2012 г., европейска шампионка в зала на 200 м. в Мадрид 2005 г. Национална рекордьорка на България на 100 м и 200 м в зала. Участва в 4 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012) и Рио де Жанейро (2016).

Родена е в София на 18 май 1984 г. Дъщеря е на спортисти. Баща ѝ – Мирослав Лалов е български спринтьор с лични постижения от 10,4 секунди на 100 м и 21,9 сек. на 200 м, а майка ѝ – Лилия Лалова е състезателка по многобой и настоящ личен кинезитерапевт ^.

Като малка тя се занимава с плуване и гимнастика, а през 1996 г. се пренасочва към леката атлетика и започва да тренира при Константин Миланов, с когото се разделят през 2011 г. Неин личен треньор е Роберто Бономи.

Омъжва се за италианския спринтьор Симоне Колио, с когото са заедно от 2009 г., в град Риети, Италия на 21 септември 2013 г.

НИКОЛАЙ БУХАЛОВ е роден е на 20 март 1967 г. в село Дъбене, Карловско. Тренира гребане в пловдивския клуб „Тракия“. Специализира се в кану в клас С-1. Възпитаник на Средно спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив. Взима степен бакалавър от ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив и магистърска степен от НСА „Васил Левски“ гр. София.

На летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г. печели два златни медала, а в летните олимпийски игри Сеул през 1988 г. бронзов медал.

Има пет световни титли, спечелени през 1993, 1994 и 1995 г. Последната му титла е на европейското първенство през 1997 г., което се провежда на гребния канал в Пловдив.

От 2000 г. е помощник-треньор на националния отбор, а от 2007 г. е старши треньор. Женен за известната каякарка на двуместен каяк Бонка Пинджева. Напуска спорта и със свой съдружник се занимава с фитнес-център в Пловдив.

Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив.Кариерата си започва с гимнастика и плуване.Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В 7-и клас вече е „майстор на спорта“, а в 10-и клас скача 190 см. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров.През 1995 г. става майка на син на име Николай.^[3][4] По-късно Петров и Костадинова се разделят.На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.

През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта.^[5] На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е преизбрана за втори мандат. На 9 май 2013 г. Стефка Костадинова е избрана за трети път като председател на Българския олимпийски комитет.На 23 март 2017 г. е избрана за четвърти мандат като председател на БОК. Владее английски и руски език.

"Златни момичета“ е прието да се нарича поколението състезателки по художествена гимнастика, които представят България в периода от 1976 до 1999 г., когато начело на националния отбор стои треньорката Нешка Робева.

За този период „златните момичета“ печелят 14 шампионски титли от световни първенства в индивидуалните представяния и ансамблите; 14 шампионски титли от европейски първенства; 5 от световни и европейски купи и 2 вицешампионски титли от Олимпийски игри.

Най-изявените гимнастички сред „златните момичета“ са Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Илиана Раева, Лили Игнатова, Мария Петрова, Юлия Байчева.

Григор Димитров е български тенисист. Той е носител на шампионските титли на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 2008 г. за юноши. В професионалната си кариера е спечелил 8 титли от Световния Тур на ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти), като най-значимите от тях са през 2017 г. на турнирите от финалния Мастърс в Лондон и Мастърс 1000 в Синсинати.

За първи път се изкачва в Топ 10 на световната ранглиста на 7 юли 2014 г. На 20 ноември 2017 г. достига до своето върхово постижение (3-то място) и остава на тази позиция 10 последователни седмици. В периода юли 2014 г. – ноември 2018 г. Григор Димитров е бил общо 81 седмици сред най-добрите десет тенисисти в света, от които 63 последователни (21 август 2017 г. – 4 ноември 2018 г.).

До края на 2019 г., в професионалната си кариера поединично (сингъл) е спечелил 304 победи от 505 изиграни срещи.

Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, Мастъра, Бате Серго, Майор Деянов, Българският Ален Делон, е емблематичен български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV народно събрание.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова (1933 – 2018), също актриса, която е 9 години по-голяма от него.