Клетнице, Българийо, кажи ми!

Защо се разпиляха твоите чада

по всички чужди краища, далече.

И колко ли е трудно да спечелиш хляба си,

Сълзите да преглътнеш, дома оставиш.

Клетнице, Българийо, ний знаем,

Горчи им хлябът надалеч,

Заспиват и сънуват бащин дом,

Гроба майчин, старата череша.

Клетнице, Българийо, наполовина е животът им,

едната част при теб, а другата отвъд,

едно семейство тук, а другото далеч.

И те са твоя кръв, и те за теб милеят.

Клетнице, Българийо, не ти е лесно

света да събереш в едно,

на късчета земята да разкъсаш,

за всекиго да има шепа пръст.

Клетнице, Българийо,

изричат името ти на езика чужд,

пораснали буквара сричат…

И пак те чувстват своя…

Клетнице, Българийо, плачи за тях?!

Автор: Събка Атанасова- старши учител по БЕЛ

Къде е гробът ти, Апостоле,

да дойда да поплача с

жените от Войнягово и карловци,

за твоята и моята България да плачем,

народът ти заветите не чу, погреба саможертвата,

а тебе всички трябва да оплакват.

„Плачи”- изрича Ботев, „виси…бесилото”.

Светът гори, смъртта избрал.

Апостоле, народът ти не чува,

светът не чува, в хаоса изгаря,

забравил саможертвата и божията проповед.

Апостоле, светът избра смъртта!

Плачи от гроба!

Автор: Събка Атанасова- старши учител по БЕЛ

Пътуване към Йовков, пътуване в добро-

човешкото падение и пътя му нагоре.

Посечено дете от ножа на Индже,

реки от кръв, села опожарени,

опиянение- надмогвам Бог!

И думите: „Анатема”, „Юнак си”, „Хубавец”,

очите на смъртта, прозрението-

кръвта говори, българин си, знай,

след тебе светла диря да оставиш.

Промяната, народ- прослава- песен.

Смъртта от син- по Божа заповед.

Извадилият нож към свой,

не заслужава прошка,

смъртта до някъде го опрощава.

Автор: Събка Атанасова- старши учител по БЕЛ

Аз не съм Бог и не мога никога да бъда, но вярвам, че той ме чува.

Боже, искам да ме чуе човекът, този, който ти прати на земята, за да е свята.

Човеко, най-съвършеното и най-несъвършеното творение, ти се погубваш сам, ти си забрани да чувстваш, да плачеш, да се смееш, да усещаш света, да те боли. Знаеш ли, това е равно на смърт, на избрана смърт. АЗ и ТИ, виж колко е просто, можем да вземем света на длани и да го понесем като пеленаче към земята, разума, любовта и болката.

АЗ и ТИ можем да заплачем за света, той също има нужда от дом, някой трябва да го приюти, да го посрещне и да заплаче за него с чисти сълзи на човешко същество.

АЗ и ТИ можем да „нахраним” този свят с чувствителност, двойни очи, моите и твоите, на Земята и Бог, на тъмнокожия и белия, на любовта без омраза.

АЗ и ТИ, знаеш ли?! Можем да променим света, можем да „възседнем” земното кълбо и да го подчиним, можем, можем, можем?! Как ли? Търсейки онези няколко стъпки към тебе, Боже. Колко ще изкачим, колко неуверени, клатушкащи се човешки стъпки ще направим, зависи от нас. Пък може и да прочетем „простичките” истини от Мойсеевия камък- вечност и няколко от тях да разберем. Пък може…?! Нали, Боже?!

Автор: Събка Атанасова- старши учител по БЕЛ

МАДАН

Мадан – моя тъжна и весела крепост

при теб откривам утеха и нежност.

Покрай теб отминават без вяра

всички млади и влюбени хора.

Но при теб се завръщат със спомени

и носят уморените си думи –

ще трябва непременно да догоним

до вчера неизминатите друми.

Навярно по пътеките чужди

запазили са спомени и тайни.

Задъхани от хиляди промени

ще минат през родните Балкани.

А утре, като истината чисти,

отново ще потеглят към свят без посока.

Докоснали изворите родопски,

ще трябва да се върнат пак без ропот.

Ще тичат по чуждите пътеки,

но Мадан ще пазят

в сърцата

навеки…

Автор: д-р Христо Каменов

THE MEETING OF TINY SUBMARINE AND LITTLE JELLYFISH

On the bottom of the endless blue sea lived Tiny Submarine alone. He was very sad because he didn’t have any relatives and friends. In a moment like this, he was changing his colour from blue to grey.

One day he decided to take a stroll through the depths of the sea to find friends. Tiny Submarine, lonely and crying started his adventure. From many years, however, he had not left his home and he was afraid now. He met the inhospitable seaweeds, which began to make fun of him and blocked his way with the words:

“Oh! Rusty Boy has set out to somewhere. He’s out of his den!”

Tiny Submarine ignored the unfriendly seaweeds and got rid of them with the words:

“You are bad and you will never be able to find friends.”

Tiny Submarine continued crying and while he was thinking, he got to the jellyfish field. Little Jellyfish was alone and he was suffering, too. Tiny Submarine approached and said:

“Why are you crying?”

Little Jellyfish got confused and hid under the seaweeds, but Tiny Submarine continued:

“Get out of there and let’s talk. I want to be your friend. Don’t be afraid!”

Little Jellyfish peeped out his head with slight distrust, then he looked at Tiny Submarine timidly and said:

“What do you want?”

Tiny Submarine answered:

“I want to become friends and keep our life in adventures.”

Little Jellyfish calmed down and saw the goodness on the face of Tiny Submarine.

From this day on, they became good friends and started their adventures on the depth of the sea.

But there was something else. In order to restore his blue colour, Tiny Submarine had to come to the surface of the sea and warm up on the sparkling sun.

Из „Приключенията на Подводничко и Медузко”- Милена Христова Каменова

Преводът е на учениците от клуб „Езикова занималня” към проект „Подкрепа за успех”

МОЯТА РОДИНА

За всеки човек родината е най-топлото, най - уютното, най-съкровеното кътче на Земята. Където и да отидеш по света, колкото и красиво място да избереш за своя дестинация, родината винаги ще бъде най-ценната в сърцето.

"Родината се обича не защото е велика, а защото е своя!"

Най приятното място ли? У дома. За всеки, обичащ родината, България е най-скъпа, най-красива, най-велика!

Богатството на нашата страна не е само в красотата ѝ, но и в славното минало, великите личности, извисяващи я над останалите страни. Миналото ни -възходи, величие, могъщество! Държава, къпеща се в три морета! Държава със свой собствен език и азбука, създадена от светите братя Кирил и Методий! Държава, не се преклонила пред Османската власт дори! България - държава, която е успяла да извоюва свободата си! Държава, която запазва своите традиции и ценности през вековете...

Българските традиции и вяра са дълбоко вкоренени в сърцата на българите. Запазени през вековете, те продължават да топлят и сплотяват българите като един достоен народ с общи цели и интереси.

Макар и недооценени, българите продължават да отстояват идеите и стремежите си. Всичко, което българският народ е постигнал, е плод на труд и безстрашие. Народ, който не се отказва при първото възникнало препятствие, а продължава да се бори за постигане на своите идеали. Ето защо силата и борбеността на българите са достойни за уважение и признание.

Родината е истинска ценност за всеки родолюбец и патриот. Семейството, родният дом, най-свидното, най-милото - Родината. Където и да отидем винаги ще ни топли мисълта за родната стряха.

Българското е в нас и щом за 5 века не е успяло да излезе от българските сърца, то никой не може да ни го отнеме!

Автор: Каролина Стефанова- ученичка от X^A клас