Васил Димитров е роден на 8.X.1906 година в село Арда, област Смолян. Ранното си детство прекарва в родното си село. Малък напуска красивото родопско селце, в което са скътани най-хубавите му спомени, за да изкара хляба си, защото Арда не стига за всички. Пристига в Стара Загора, където работи каквото му предложат. В 1919 година записва първи прогимназиален клас, като едновременно работи в бюфета на гарата. По това време прочита "Майка" на Максим Горки, която силно го впечатлява. По-късно се запознава с произведенията на Чернишевски и Белински. Едва 14-годишен той вече осъзнава значението на класовите борби, осъжда несправедливия капиталистически строй, съзнава, че сам той е онеправдан. След втори прогимназиален клас Васил се премества при брат си в Първомай. В неговата среда има вече организирани комсомолци, които са свидетели на кървавата септемврийска драма. През 1924 година Васил Димитров получава отличната си диплома от прогимназията, но вместо ученик в гимназията, става тютюноработник. Първите му литературни опити датират от това време.

В 1925 година получава първата си конспиративна задача, която изпълнява успешно. Следват няколко ареста. По-късно е тютюноработник вече в Пловдив и осъществява връзка между Пловдивски и Първомайски комсомолци. Следва арест, има и следствие и известно време е в затвора. В Пловдив се проявява като един от най-активните дейци на работническата партия. Създава работническо младежко дружество от 70 члена. След 1928г. влиза в ръководството на РМС, става и член на работническата и нелегалната комунистическа партия. Името му се среща в много вестници и списания. През 1931г. е избран за секретар на ОК на работническата партия в Пловдив и за член на ОК на БКП. Следват години на непримирима борба с врага, в която Васил Димитров се проявява като смел и неуморим организатор и изпълнител.

През 1936 г. е подготвена група от нелегални дейци. Васил Димитров изпъква като добре подготвен, с богат революционен опит функционер. През 1943г. заминава на работа във военен завод край Москва. По същото време българите политемигранти се подготвят за завръщане в България и са подложени на специална подготовка за нелегална борба. Ръководител на групата е Ст.Димитров-Марек. На 24.V.1944г. всички от групата са в кабинета на Г. Димитров. Срещата е вълнуваща. Г.Димитров изказва увереност, че ще се справят успешно със задачата, пожелава им успех и се сбогуват много сърдечно. На 26VIII.1944г. групата българи отлита от Москва за Беларусия. В Брянск самолетът каца за гориво. При повторното издигане във въздуха става експлозия- страшна и фатална. Дим и пламъци, смърт-нелепа и ненавременна, която прекършва живота на младите ентусиазирани революционери. На 28.VIII. в Брянск в обща могила погребват загиналите българи- сред тях и Васил