РЕФЛЕКСИЯ
ОБЩА РАМКА ЗА РЕФЛЕКСИИ
Какво е рефлексия с учениците?
Reflection (идва от физиката) - отражение, обръщане назад, отразяване. Способността на човека да осмисля своето вътрешно преживяване във взаимодействията и действията си с останалия свят.
Ние като учители и хора, които не спират да анализират своя път и да взимат осъзнати решения сме в непрестанен процес на рефлексия.
Структурираната рефлексия за учениците ни може да работи в посока на това те да са отговорни за собственото си учене, да познават своите емоции и причината за появата им, както и да съдейства за това учениците да стават по-добри в способността си да разбират поведението и емоциите на другите, да се свързват с тях.
Най общо схемата на процеса по рефлексия включва тези елементи:
Рамката е известна като Цикъл на Колб.
А това е нашето любимо обяснение за рефлексия от ученици - видеото с обяснение за това какво е рефлексия .
Рефлексия_обяснение_от_1_клас.mp4Защо рефлектираме с учениците?
Джон Дюи позиционира рефлексията като ключов инструмент за осмисляне на знания и опит, т.е. за когнитивно и емоционално развитие още в средата на ХХ век.
Рефлектирането е основна част от процеса на учене. Чрез рефлексията имаме възможност да се върнем назад и да помислим върху конкретно постижение, успех, неуспех, преживяване. Обръщайки поглед към миналото ние си даваме възможност да осмислим по-обективно цялото преживяване, да идентифицираме силните си страни и да си набележим области за подобрение и и следващи стъпки, които да предприемем.
Това е начин да чуем гласа на учениците. Те имат възможност да преминат през конкретно преживяване, да го осмислят, насочвани с въпроси, и да изкажат собствената си гледна точка. (Гледна точка за тяхното учене, целите, които са си заложили, откъде са тръгнали и докъде са стигнали). Това дава възможност за нас като учители да погледнем класната стая през техните очи (чрез рефлексията извличаме ОВ и събираме информация).
Чрез рефлектирането затвърждаваме през какво сме преминали, какво ни е затруднило в постигането на нашите цели, какво е било ефективно.
Рефлексията е и начин да празнувате своите успехи и победи заедно.
Кои са елементите на рефлексията?
Има цел, свързана с преживяването на участника/участниците (подходящи глаголи за цели при рефлексия: осмислят; рефлектират; оценяват участието си; дават алтернатива за поведението си; подхождат критично към поведението си; осмислят силните си страни; поставят си следващи стъпки за…)
откъде сме тръгнали и докъде сме стигнали;
цялостното преживяване на учениците в часовете;
процесът на учене / развиване (какво ме затрудни, с какво се справих лесно);
действията на учителя в класната стая и как те са повлияли на ученето на учениците;
Дизайнът е интересен и различен, за да ангажира учениците (има момент на творчество или е в нестандартен формат с картинки, снимки, песен, дискусия, има среда за споделяне, норми на изслушване, изказване). Идеи за дизайна можете да видите в следващите части.
Рефлексията се спира на основни точки (следват примери, броят и кои са не е задължителен):
3.1 Какво се случи? (Какво преживяхме?) Как подходи в Х дейност (момент)?
3.2 Как се чувстваше през това време? Как се чувстваха другите?
3.3. Как тези (споменатите) емоции те накараха да реагираш? /Какво направи? Какво направиха другите?
3.4. Какъв е резултатът от твоите действия/действията на другите?
3.5. Какво различно нещо би направил следващия път? Защо?
3.6. Какво ни учи тази ситуация за емоциите? А за ХХХ (темата/случката)?
3.7. Какво искаш да научиш/развиеш/промениш у себе си/ у другите в резултат на това преживяване? Какво следва? Какво означава това за теб? Какво си взимаш на база на споделеното/преживяното?
ВИДОВЕ РЕФЛЕКСИЯ
Според броя на участниците:
Индивидуална рефлексия - рефлектиращият прави рефлексия за себе си, като може да ползва различни форми на рефлексия - писмени (виж писмените по-долу); творцческа изява - картина, колаж, шарж и т.н.
Рефлексия в малка група (5-6 човека), в която участниците споделят чувствата и мислите си за дадено събитие и рефлектират съвместно;
Рефлексия в голяма група (7 и повече човека), в която участниците споделят чувствата и мислите си, като може част от отговорите на дискутираните въпроси да бъдат споделени писмено (на лист/флипчарт/презентация), в която всеки пише и/или групата обсъжда, а се водят записки само за общите/синхронизирани емоции, идеи и преживявания.
Според начина на рефлексия:
Писмена рефлексия - писмен отговор на въпроси; рефлективни кратки текстове и есета; журналистически очерци и статии с елемент на рефлексия; писана на приказка, кратък разказ, попълване на дневник;
Устна рефлексия - споделяне на мислите по даден въпрос устно - в група или сам;
Рефлексия чрез творчество - създаване на продукт (изображение, колаж, шарж, комикс и т.н.)
Според посоката на рефлексията - насочена “навътре” и/или “навън”:
Рефлексия, свързана със собственото поведение/резултати;
Рефлексия, свързана с поведението/резултатите на групата;
Рефлексия, свързана едновременно със собственото поведение и резултати и с поведението и резултатите на другите/групата.
Според честотата на провеждане, рефлексията бива:
Извънредна (моментна) рефлексия - провеждаме я в моменти, в които има извънредна ситуация, провокирала силни емоции в ученик/ученици или в колега/колеги. Колкото повече готови идеи имаме за подобни моменти, толкова по-смели ще сме в това да ги прилагаме. Липсата на извънредна рефлексия може да отложи неотработени емоции във времето и нежеланите ситуации или депресивни/агресивни поведения да ескалират
Периодична рефлексия - провежда се регулярно в края на седмицата или в определен момент от месеца. Позволява да се говори за по-голям период от време, да се анализират причини, последици, емоции и да се начертае идея за поведение или промяна за следващия кратък период;
Финална рефлексия - прави се в края на интензивен период с приключване на проект, учебна година, срок и др. При нея е важна предварителната подготовка, събиране на данни, техния анализ и вземане на следващи решения.
Важно е да помним, че рефлексията не е статично/единично събитие - като 30’ дискусия в края на седмицата или изходен билет с 3 въпроса за часа. Тя се случва непрестанно формално и неформално.
Може да включва блогове, влогове, дневници, разговори (индив. и групова), есета, кратки кръгчета за споделяне, или практики на възстановителното правосъдие, когато рефлектираме заедно с учениците, които са били жертва и с насилника (поотделно).
Някои съвети при планиране на рефлексия
Ползвайте визуални опори - подкрепят подсъзнателното и го “приканват” да се прояви чрез припознаване в картинки/емотикони/карти - конкретни и абстрактни обекти, които помагат “свързването” на конкретен въпрос с дадено чувство/емоция/идея. Няколко идеи за визуални опори:
Планирайте внимателно поредица от провокиращи, вълнуващи и задълбочаващи въпроси. Рефлексията помага за осмисляне на действителността и преход от “преживяно” към “разтълкувано” и “научено” - за да се реализира този преход е необходимо да се работи с добри въпроси.
Добрите въпроси са:
- отворени - нямат “верен” и “грешен” отговор;
- валидни за конкретен участник в ситуацията или за всички участници (зависи от целта);
Някои съвети при провеждане на рефлексия
Не оценяваме споделеното
Не поправяме чутото
Изслушваме всеки
Отделяме фокусирано време
Споделяме и ние
Задаваме въпроси, за да научим повече
